вторник, 26 април 2016 г.

Любов без думи


 (Есе върху беседата „Седем кошници”)


       
              Всеки от нас преживява по различен начин любовта. За едни тя е зов на сърцето, мощен порив за взаимност, който остава несподелен. Обектът на чувствата може никога да не разбере, че е бил или все още е обичан. Тази любов наричаме «платоническа» по името на великия древногръцки философ, мислител и мистик Платон (427-347 г. пр. Хр.). За да даде названието на това чувство, вероятно той го е преживял в дълбочина и впоследствие е разсъждавал върху съдържанието и смисъла му.
За други хора любовта се ограничава до стремеж за задоволяване на половия нагон. Те като правило са ниско еволюирали същества, ръководени първосигнално от инстинктите и желанията си. Не са в състояние да познаят истинската красота на Любовта в нейното висше измерение. Зовът на плътта ги води по крива пътека.

Трета категория наши ближни възприемат Любовта като естествено състояние на съзнанието, като нормална и изначална вътрешна нагласа. Това са стари духове, патили и препатили по житейските пътища на множество земни въплъщения, натрупали планини от знания и хиляди опитности, които ги отделят само на крачка от освобождението от цикъла на самсара. Любовта за тях е жизнена необходимост, храна за душата и дар за онези, с които я споделят.
Не липсват и хора, за които любовта е само инструмент за продължаване на рода, едва ли не досаден придатък към техните професионални и социални ангажименти, на които отдават първостепенно значение. Те са хладни, пресметливи и твърде сдържани в емоционално отношение, владеят чувствата си с помощта на добре развит и безмилостно взискателен разум. Не са склонни към откровения и словоизлияния дори и спрямо близки и доверени хора.
Разбира се, срещат се и такива наши братя и сестри, които съчетават качества и характеристики от две или повече от посочените по-горе психологически портрети на отношението към Любовта. Животът, както винаги, е далеч по-богат и разностранен от нашите възможности да го опишем и да го затворим в рамките на нашите разбирания.
В разглежданата тук беседа Учителят Беинса Дуно обръща вниманието ни към словесния израз на Любовта. Нужен ли е той или не? Как да споделим и докажем чувствата си? Каква роля играят думите в интимните контакти? Духовният Учител на България и планетата Земя отговаря на тези въпроси по следния начин: «Любовта с думи не се предава. Ако искате да покажете някому, че го обичате, по никой начин не можете да постигнете това с думи. Думите не само че не доказват Любовта, но дори я отнемат. Речете ли да убеждавате някого, че го обичате, вие ще го отдалечите от себе си.»
Тази реплика на великия Посветен ни дава основания за няколко важни заключения:
1. Думите са безпомощни да изразят Любовта. Нашето отношение и конкретните ни действия предлагат доказателство за нея на онзи, който е станал обект на чувствата ни.
2. Словесният изказ на Любовта не само че не я доказва, но би могъл дори да я унищожи.
3. Ако говорим на любимия човек за чувствата си към него, вместо да го доближим до себе си, може фатално да го отблъснем.
4. Любовта е жива, но невидима. По-добре да си остане незрима, ала чиста и ефирна, отколкото да я опошлим и опетним в импулса си да я направим достояние на любимото същество.
Известно е, че не малко представители на мъжкия пол обичат да се хвалят с любовните си завоевания. В случая не става дума за истинска Любов, а за елементарно подхранване на суетата и раздуване на егото. Донжуановци е имало и ще има, но те не са знаменосци на висшата проява на Любовта, а само жалки глашатаи на нейното плътско измерение и на фалшивата гордост от нейното илюзорно подчиняване.
И сред жените има такива, които не се свенят да разгласяват псевдоуспехите си в интимната сфера. И тук не се отнася до Божествената мярка на Любовта, а за лесно разпознаваема имитация с цел собствено възвеличаване. Разликата между мъжете от тип Казанова и жените-прелъстителки е в това, че първите обикновено биват обсипвани със славата на покорители на дамските сърце, докато вторите получават като награда единствено трънения венец на заклеймени от общественото мнение пропаднали в морално отношение личности. Какво да се прави? В тази насока еманципацията на нежния пол все още не е преодоляла солидния слой психологически натрупвания и социални нагласи от епохата на патриархата.
В заключение: как окултният ученик преживява Любовта? Той я възприема като дар от Бога, като скъпоценно послание от най-извисените владения на Духа, достойно да бъде осмислено и изразено в безмълвие, при максимално уважение и чувство на отговорност към любимия човек. Ученикът не говори за Любовта си, а я проявява във всичко. Той не е способен да ревнува, не трепери от страх да не предизвика негативна реакция у възлюбения и не търси непременно взаимност. Достатъчно му е да обича и да дарява съвършено безкористно плодовете на своята Любов. За чувствата си той е отговорен единствено пред Всевишния и пред съда на собствената си съвест.
Любовта на пробудения за Истината човек е чиста като сълза, прозрачна като небесна роса, всеотдайна до степен на саможертва и всеобхватна като духовния порив, който я е породил. Недостъпна за щенията на плътта, тази силна и красива Любов извисява окултния ученик до хоризонтите на ангелските чинове и разтваря широко пред него дверите на Царството Божие.

Константин Златев


Няма коментари:

Публикуване на коментар