Планината и здравето (Продължение)

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Енергиите на планината – практически правила” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Лична хигиена:

- Първото нещо е: трябва да спазвате законите на здравето. Като изгуби човек своето здраве, постиженията му са малки.

Без всякакво съмнение физическото здраве е предпоставка за нормално съществуване, както и за развиване на духовните качества, които наричаме добродетели. Затова и разказвачът набляга на обстоятелството, че ако изгубим здравето си, духовната пътека ще се окаже твърде трудна за преодоляване.

Законите на здравето произтичат от основните космически закони. Те изискват от човека да съхранява изначалната хармония между своите вътрешни сили и енергии с тези на природната среда, а ако тази хармония бъде нарушена, да стори незабавно всичко необходимо, за да я възстанови. Водещо начало в тази насока е здравословният начин на живот – живот в съзвучие с Разумната Природа.

- Гледайте да се измивате хубаво. Порите ви да бъдат отворени. На вас трябват ред лекции, за да научите какво нещо е обхода, начин как човек да живее. Това е цяло изкуство. На планината ще пиете само топла вода. Обливайте се с топла вода. По три пъти на ден измивайте краката си с топла вода. Стопляйте водата на огъня. И лицето си мийте тук с топла вода. Това са хигиенични правила, които трябва да ви бъдат настолни.

Без правилна употреба на водата няма и правилна лична хигиена. Всекидневното общуване с водата е гаранция за крепко здраве, бодър дух и отлично настроение. И за пиене, и за миене – водата си остава незаменима. На друго място в Словото си Учителят Беинса Дуно заявява: „Водата е за предпочитане пред всички останали напитки.” В конкретната си реплика той набляга на потребността непрекъснато да си служим с топла вода – и външно, и вътрешно. Измиването на лицето и краката не е свързано с някаква измислена ритуалност, а именно със законите на здравето. Водата, чиито вълшебни свойства съвременната наука преоткрива и с възхита се прекланя пред тях, е отличителен белег на нашата планета в Космоса. Без нея не би съществувала земната биосфера – растителният и животинският свят, включително човекът. Топлата вода предлага на всеки от нас не само допълнителна животворяща енергия, но и пречистване на тялото и вътрешните органи – гаранция за здраво тяло и устремен към възвишеното дух.

 Режим на хранене и пиене:

- В топло време, денем, може да ядете краставици, но вечерно време или в студено време не яжте.

Ето един съвсем конкретен пример за консумиране на често срещан зеленчук, обичайно присъстващ в менюто на българина – краставицата. Като носител на лунни, пасивни енергии тя е подходяща за хранене само през деня и при по-топло време. Тогава краставицата би била от полза за поддържане на баланса между топлото и студеното начало в човешкия организъм. Нещо повече, би регулирала успешно този вид вътрешно равновесие, от който толкова много зависи тонусът на индивида. Ако, обаче, я консумираме вечер или при по-хладно време, тогава присъствието ѝ в организма вместо да поддържа този баланс, би го нарушило в полза на студения аспект. При личност с по-лабилно здравословно състояние това би могло да доведе не само до временно разстройване на функциите на организма, но дори и до заболяване. Малките камъчета обръщат колата; големите ги виждаме отдалеч и ги заобикаляме.

- Едно от правилата за тук е: всичко ще ядете тук, преди да е залязло слънцето. След като залезе, не яжте. Вода може да пиете. Залезе ли слънцето, никакво ядене. Стойте гладни. То е за предпочитане.

Това правило – да не ядем нищо след залез слънце – е дадено от Учителя на Новата планетарна култура специално за условията на планината, но неговото действие се разпростира и върху ежедневния ни хранителен режим. При друг случай той подчертава, че храненията през деня следва да бъдат провеждани единствено между изгрева и залеза на Слънцето, не и преди това, не и след това. Малцина негови последователи се съобразяват с това изискване, но то си е за тяхна сметка.

- Съзнанието ви да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно. Студената вода не утолява жаждата, а топлата вода я утолява.

Без постоянна будност на съзнанието никаква самодисциплина и никакво равномерно придвижване по духовния Път не са възможни. Противно на общоприетите ни разбирания, Учителят на Бялото братство утвърждава, че само топлата вода утолява жаждата, но не и студената. Онези от членовете на създадената от него духовна общност, които са привикнали да пият гореща вода, най-добре могат да знаят дали това е вярно, или не. Личният опит е незаменим. Опитайте всяка сутрин на гладно да изпивате по една-две чаши гореща преварена вода с изстискани в нея няколко капки от пресен лимон и след няколко седмици или месеца ще обсъдим резултатите за организма и за самочувствието ви...

 Полезни съвети:

- На планината, особено на тази височина, обливането да става с топла вода, понеже от студената вода капилярите се свиват и се явяват много неприятни последствия. Например може да стане затваряне на мехура. Не се обленявайте, всякога носете в себе си кибрит; запалете огън и стоплете вода.

Приета вътрешно, горещата преварена вода има едновременно профилактично и терапевтично въздействие, т.е. тя и предпазва от здравословни проблеми, и лекува. Обливането или къпането, особено в планината – както съветва Учителят Беинса Дуно, задължително трябва да става с топла вода. Нищо не ни струва да отделим малко време, за да затоплим свежата, кристално чиста планинска вода и да се дарим с нова порция здраве освен с въздуха и благодатните енергии по тези свещени места.

- Планината иска да си добре облечен. Тя казва: „Гол човек не искам при мен. Голите долу, а облечените при мен да идват.”

Не са малко хората, които желаят да се каляват в планината. Нищо лошо няма в това, но трябва да се прави с мярка. В общия случай планинските условия изискват от нас подходящо, топло облекло, здрави обувки, отговарящи на терена, които сме наумили да преодоляваме. При определени обстоятелства, особено зиме – шапка, ръкавици, шал и резервни дебели чорапи. Без необходимата екипировка по-добре не тръгвайте за планината. Тя дава много, но и очаква взаимност, сиреч уважение към това, което предоставя.

- Планината изисква първо да не губите нормалната топлина на тялото си. Човек трябва да е добре облечен, особено сутрин и вечер. После, краката му трябва да бъдат топли. Трябва да има вълнени чорапи.

Нормална е тази топлина на тялото, при която то изпълнява оптимално своите функции, сиреч целият организъм функционира пълноценно. И в населените места, и особено в планините сутрешните и вечерните часове са значително по-хладни от дневните. Това налага и съответно облекло, което да съхрани температурата на тялото. Изпитаното през вековете правило гласи, че краката ни следва да бъдат винаги добре затоплени. В противен случай рискуваме не само простуда, но и по-сериозни заболявания. Вълнените дрехи и чорапи са тези, които най-сполучливо запазват и поддържат телесната топлина.

- Ако имате тук кашлица, употребявайте отвара от синята едностръка тинтява. Когато се простудите, изпийте 4-5 чаши топла вода. Първото нещо е: човек трябва да пази нормалната топлина на тялото си. Топлата вода е като едно средство, за да не се губи равновесието на вътрешната топлина. Когато организмът не може да си образува достатъчно топлина, трябва да вземе нужната топлина от горещата вода, за да се възстанови равновесието. При изпотяване се преобличайте. Всеки трябва да си носи най-малко две, три ризи. Дето и да отидете, преобличайте се.

Всяка машина, преди да започне да работи, първо трябва да загрее. Изискването е в сила и за човешкото тяло. Само че то не започва от нула градуса, а поддържа една постоянна температура. При усилена работа тази температура се повишава, а при външен студ тя спада. И в двата случая организмът губи чувствително количество енергия, която е необходима за поддържането на топлинния баланс и която би следвало да бъде възстановена. И в този пасаж, и на редица други места в текста Учителят на Бялото братство предлага разнообразни методи за постигане на това.

- Който има астма, трябва да се качва на височина. Ако болният от астма се изкачва два пъти на ден, ще му мине астмата. Тези, които имат астма, да се изкачват на този хълм (Молитвеният връх в района на Седемте рилски езера – б.а.) няколко пъти на ден.

Оказва се, че планината е най-подходящото място за лекуване на астма. И специално – чрез полагането на усилия за изкачване на височини няколко пъти на ден. На пръв поглед твърде затруднително, това упражнение въздейства благотворно върху заболяването и в края на краищата го побеждава. Сборът от чист въздух, високи вибрации на околната среда и полезни летливи вещества, отделяни от планинските растения, премахва симптомите на астмата завинаги. Нужна е само собствена целенасочена воля за изпълнение на съветите на великия Посветен.

 Планина и здраве:

- Планината има влияние и върху черния дроб. Освен че планината тонира човешката нервна система, но действа благоприятно върху черния дроб. Така се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа. Тук прилагайте упражненията за дълбоко дишане.

Черният дроб на човека – главната пречиствателна станция на организма – също бива благотворно повлиян от условията на планината. Общото пречистващо и извисяващо въздействие на планината се конкретизира и спрямо функциите на черния дроб. А когато той работи на пълни обороти, и настроението се повишава, и духът се ободрява.

Планината предлага и оптимални предпоставки за упражненията по дълбоко дишане. Въздухът по тези места е най-чист в сравнение с всички други области на релефа. При всяко вдишване поемаме животворната планинска прана, а при всяко издишване освобождаваме тялото си от ненужните вещества и енергии. Ако придружим тези упражнения и с визуализация, това значително би увеличило благоприятния ефект от тях.

- На планината не крачете бързо. По стръмните места на всеки 100 метра се спирайте и си почивайте. Във време на почивка ще добивате енергия. На един километър се спирайте десет пъти по 30 секунди почивка – всичко пет минути. На най-високите места се върви бавно: човек трябва да се приспособява към действащите там сили. Иначе те ще ви противодействат и вие ще си хабите енергиите напразно.

Преходите в планината нямат за цел състезание с другите или със самия себе си, а поемане в пълнота на полезните енергии, които предлага планинската среда. Най-подходящият начин за приемане на тези енергии на най-високите места е при бавен, но отмерен ход. Ако придвижването е бързо и неравномерно, не само че няма да се сдобием с нужния енергиен заряд, но и напразно ще изразходваме собствената си енергия. Енергия си набавяме – и то не само в планински условия – при постигането на хармонизация: вътрешна – в собственото ни „аз”, физическо и духовно, и външна – с другите хора и околната среда. Хармонизацията означава, че сме достигнали изравняване на вибрационните честоти на всички равнища и че трептим с ритъма на Живата Разумна Природа. Крайният резултат от това е придобиване на телесно и душевно здраве и мощен приток на лъчиста енергия.

- Тръгвайте напред с десния си крак. Когато тръгвате към един връх, турете в ума си мисълта да възлезете на върха, но никога не определяйте за колко време ще направите това.

Предпочитанието към десния крак при започване на всяко придвижване е свързано с потока на съзидателните, творчески енергии в Природата и с Ложата на дясното посвещение – Бялата. Същият духовен Учител ни препоръчва и след ставане от сън да докоснем пода първо с десния крак и след това да начеваме всичките си дейности през деня. Смисълът е аналогичен, както и при потегляне на път пешком.

Върхове изкачваме не само в планините, но и в живота. И в единия, и в другия случай далеч по-съществено е да постигнем крайната цел, т.е. да изкачим върха – да преодолеем някакво препятствие или самите себе си, да постигнем нещо конструктивно в своето всекидневие, отколкото да обвързваме желаното завоевание с някакви срокове. Учителят Беинса Дуно ни съветва, когато сме изправени пред дилемата какво да икономисаме – времето или енергията, непременно да изберем енергията. Тя е нашият реален жизнен потенциал, докато времето е само фикция, елемент от мировата илюзия, декор, върху който разгръщаме и употребяваме наличната си енергия.

- Когато човек прави екскурзия, по-добре е да не се връща по същия път, а да направи кръг. Ако мине по същия път, няма нищо, но по-хубаво е, като направи кръг.

Връщането по същия път би могло да означава, че не обогатяваме и не разнообразяваме енергийната картина, от която сме станали част в планината. Кръгът от своя страна – като образ на безкрайността и вечността на развитието – създава усещане за завършеност и пълнота, за осмисляне на положените усилия да преодолеем не само определено разстояние, но и шаблоните в нашия живот. Следователно в първия случай – използването на познатия път за връщане, плащаме данък на рутината, която с нищо не ни обогатява, а във втория случай – връщане по кръгов маршрут, възприемаме нови енергии, изследваме непознати външни и вътрешни територии и в крайна сметка възприемаме нещо ново, полезно и обогатяващо.

 Енергиите на планините:

- Но да се върнем към енергиите на планините. Камъкът лекува. Да седнем към обед на един камък, огрят от слънцето. Това действа лечебно. По-добър съгревающ компрес от този няма. Камъните поглъщат топлината, преработват я и като седнете на тях, дават тази енергия и на вас. Когато камъкът е студен, тегли от човека и вреди. Вие гледайте да избирате тези места, дето е действало слънцето. Хубаво е сега да използваме магнетичните камъни. Те са тези, които са изложени на изток и на юг – изобщо на слънце. Те изобщо са заоблени. Да не са разцепени, остри. Ако искаме да използваме енергиите на скалите, трябва да избираме такива скали, чиято сила на сцепление е много голяма.

Една от задачите на човека по време на земния му живот е да установи хармонични взаимоотношения с останалите природни царства: минерали, растения и животни. Наглед мъртвите камъни и скали също са живи същества, но в тях Духът вибрира на най-ниската възможна честота. Това, обаче, не им пречи да акумулират живителна енергия от Слънцето и да я предават на природната среда в рамките на великия обмен между всички области на творението. Ако окултният ученик е запознат с техните свойства, би могъл да извлече определена полза от общуването си с тях.

Учителят Беинса Дуно въвежда тук понятието „магнетични камъни” – именно такива, които най-сполучливо събират слънчевата енергия и я запазват за даден период от време. Можем да ги разпознаем по заоблената им форма и по обстоятелството, че са разположени на места с източно и южно изложение. Минералното царство притежава свой безмълвен език, чрез който говори на онези, които са способни да го разгадаят.

Учителят на планетарното обновление взема в ръка един къс кварц, показва го на заобиколилите го братя и сестри и казва:

- Този камък е от 100 милиона години. Преди сто милиона години той е почнал да се сгъстява! Колко много слънчева енергия има набрана в този камък! Но планината има и друго, по-дълбоко значение. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на Природата. Човек се качва на планината, за да се храни духовно. Човек се обменя с физическите и духовни енергии на планината.

Една част от планините на планетата Земя са с твърде древен произход, възрастта им се измерва с милиони години. Толкова стара е и по-голямата част от скалната маса, която ги изгражда. В случая Учителят на Новата планетарна култура разкрива завесата пред преклонната старост на едно парченце кварц – цели 100 милиона години ни делят от момента на началото на неговото образуване.

Планината предлага на човешкото същество най-благоприятната възможна среда за обмяна с енергиите на Природата. Вследствие на тази обмяна укрепва физическото здраве на човека, той се извисява духовно и се зарежда със сила и мотивация да продължи да работи усърдно върху себе си.

- Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна. Щом дойде до това положение да създаде правилна връзка с разумните същества, тогава ще е в положение да направи връзка и с по-долните същества. Ще бъде готов да даде път на една мравка.

Начинът, по който човек възприема енергиите на планината, зависи от неговия духовен ръст. Колкото по-напреднал е по духовния Път, толкова по-пълноценно усвоява тези енергии, толкова по-ефективен е обменът му с природната среда, толкова повече богатства получава от съкровищницата на планината. Това е мястото, където той може да се свърже най-сполучливо с великите Същества, участвали в изграждането на планинския масив и грижещи се за него и неговата флора и фауна. Връзката с тези напреднали Същества предполага и шанса за контакт и със същности, стоящи по-долу от човека в еволюционната стълбица. Осъзнавайки ролята си спрямо по-малките си братя и сестри в Божествения План, човек култивира дълбоко и искрено смирение и е готов да им служи и да поеме отговорност за тяхната съдба. Отношението на по-високо еволюиралите същества във Вселената спрямо по-ниско еволюиралите се определя от две главни характеристики: служение и отговорност. По-умните, по-знаещите и по-можещите са призвани да помагат на по-слабите и по-невежите. Така се осъществява хармонията и взаимодействието между различните природни и надприродни царства, между обособените сфери на Битието.

- Тези върхове в планините са постове, които приемат енергии от по-високите полета и ги направляват в разни посоки в света. С други думи, тези върхове са трансформатори на космическите енергии, които идат към Земята.

България  е благословена с множество и разнообразни по отношение на релефа планини. Сред тях се откроява свещената планина Рила, избрана от Учителя на Бялото братство за център на основаната от него лятна духовна школа. Планинските върхове са мощни трансформатори на космически енергии, които те приемат от различни извънземни обекти, преработват ги и ги насочват към множество точки на нашия глобус. Понеже в Египет няма планини, Посветените от древна Атлантида, след като се заселили по тези земи, решили да издигнат пирамиди, които да изпълняват подобни функции. Така се появили трите велики пирамиди – на Хеопс, Хефрен и Микерин. Историческата и археологическата наука ги датира към периода на четвъртата династия фараони (2523-2363 г.пр.Хр.), ала те са несравнимо по-стари. Най-древен, обаче, е Сфинксът. Неговият взор на мъдрец прорязва векове и пространства и ни говори за величието на минало, в което избраници на човешкия род са владеели тайни, до които нямаме достъп дори и днес.

- Ако не вземеш и (не) дадеш нещо на Природата, ти не си учен. Но ако вземеш, ти вземаш нещо, което струва хиляди пъти повече, отколкото външните блага. Като ходите тук, благодарете. Всяко едно място тук е място за събиране на специфични енергии.

Правилният обмен с Природата изисква да вземаш и да даваш с мярка, според условията и потребностите. Тя дава много, но очаква и от теб да откликнеш в съответствие с възможностите си. Това, което получаваш в планината, няма как да намериш в града, на морето, в полето или където и да било другаде. Незаменими и безценни са даровете на планината! Затова нека винаги се изпълваме с благодарност, когато се докосваме до тях. Няколко дни, прекарани в лятната духовна школа на Рила, струват повече от месеци почивка в луксозни курорти. Те ни зареждат с енергия и желание за духовна работа през цялата следваща година.

 Скрити богатства:

- Възлизането на планината е много важно! В нея има скрити енергии, богатства! Когато отидем в София и помислим за тук, то известна енергия от тука ще протече към София, ще се образува течение.

Веднъж установили енергийна връзка с планината, тя не се губи за дълъг период от време. Независимо от разстоянието тя продължава да съществува и да ни зарежда с положителни мисли и чувства, с конструктивни сили и импулси. Достатъчно е да насочим мисълта си към планината, и възниква енергиен поток, наречен от Учителя Беинса Дуно „течение”. По него в посока към нас потича същата тази благодатна енергия, с която сме общували непосредствено в планинския район.

- Всяко място на планината си има специална аура. И ако седнем да разясняваме известен въпрос на това място, мислите, които ще ни дойдат, не могат да дойдат в нас никъде другаде, както тука, на това място.

Като цяло планината е могъщ източник на позитивна енергия и излъчване. В същото време всяко нейно кътче притежава специфика, която го отличава от всички останали. Това именно е специалната аура, за която говори великият Учител. Различните области и местности в планините кореспондират на съответни центрове в човешкото тяло и в главата. Оттам и неповторимостта на въздействието, което усещаме при обхождане на отделни райони на планината. Оттам и различната оцветеност и насоченост на мислите, които ни спохождат в тях. В тази своя беседа Учителят Беинса Дуно полага основите на цяла наука – за мъдрото и целесъобразно свързване с планината и обмяната на енергии с нея. В епоха, когато човешкият дух се пробужда и надига с невъобразима сила, спектърът на окултните науки очевидно ще бъде обогатен с още една. Бихме могли да я наречем условно „Планинознание”. Внуците на нашите внуци навярно ще я изучават в училище...

- Планините са акумулатори на грамадни енергии. Силите в тези камъни чакат в бъдеще разумни същества да ги възприемат и приложат. Ако не ги възприемат, тези сили така си остават. Говедата така си минават, без да се ползват от тях. Планините са места, откъдето ще почерпите сили.

 Енергиите в планинската гръд постъпват и пребивават в нея като потенциал. От степента на нашето разумно отношение към тях зависи дали ще ги открием, дали ще ги поемем и използваме за целите на Всемирното добро. В дебрите на невежеството се лутат онези, които дори и не подозират за съществуването на това неоценимо богатство (говедата в лексиката на Учителя на Любовта са не само животински вид, но и изостаналите в духовен аспект човеци).

Планината е готова да ни даде най-доброто от себе си. От нашата готовност да го приемем зависи дали то ще стане наше достояние или не.

 Места на силата:

- Тези места тук са места на силата. Тук човек трябва да бъде внимателен. Иначе може да пострада. В планините има силови линии. Тези камъни са наредени като тераси. Те са свързани със силовите линии на водата, която пада надолу. Онези, които са създали света, са имали замах, предвиждали са много векове напред, за да има какво да работят поколенията, които идат. Тук, на планината, в човека се влива повече жизнена сила – прана.

В теоретичната система на не едно и две духовни учения и окултни школи можем да срещнем понятието „място на силата”. То отговаря на такова място върху земната повърхност, чиято енергетика е особено силна и ясно изразена. Кръстосването или съединяването на отделни енергийни потоци („силови линии” в речника на оратора) пораждат мощен прилив на сили с разнообразно съдържание и насоченост. В случая Учителят Беинса Дуно съобщава, че районът на Седемте рилски езера е точно такова място на силата, и то с твърде висока интензивност на проявлението. Същевременно великият Посветен ни предупреждава да бъдем внимателни при контактите си с подобни места, за да не пострадаме. В контекста на това предупреждение лежи необходимостта да хармонизираме собствената си вибрационна честота с тази на съответното място на силата. При отчетливо разминаване между двете рискуваме да се окажем неподготвени и да попаднем под ударите на енергийните вълни с непредвидими последствия. Дори и да не пострадаме на физически план, достатъчно е да бъде засегната или нарушена целостта на някое от фините ни тела, за да излезе то от строя за неопределен период от време.

От цитирания пасаж става ясно, че съществува пряка връзка между силовите линии, т.е. енергийните потоци, и четирите природни елемента: земя, вода, огън и въздух. Всеки от тези елементи създава, контролира и насочва енергийни потоци със специфична окраска и свойства. Една от важните задачи на окултния ученик е да различава тези потоци, да наблюдава тяхното въздействие върху Природата и живите същества и да използва потенциала им в собствената си духовна практика.

При определени обстоятелства местата на силата могат да бъдат използвани като портали между паралелни светове и сфери на Космоса, между видимата и невидимата действителност. Тази тяхна функция е била известна на Посветените от най-древни времена, които са знаели, че времето и пространството изменят своите свойства на такива места.

- Този масив над нашия бивак е малък и затова ултравиолетовите лъчи минават през него и идват до бивака. Всеки човек трябва да е добър проводник на силите. Цялата местност тук изобщо е магнетична. Тези места са по-топли. Скалите се рушат от електричеството и магнетизма. Топлината, светлината и водата са също фактори в това отношение. Първите са главните работници, а последните три са малките работници. Езерото „Елбур” откъм нашия лагер е магнетично, а от другата страна е електрично.

Влиянието на ултравиолетовите лъчи е в зависимост от дебелината на преградата, която те следва да преодолеят, за да достигнат до живите същества. Тази зависимост е обратно пропорционална: при по-тънка преграда влиянието е по-голямо, а при по-масивна – съответно по-малко. Учителят на Бялото братство изброява пет основни фактора за ерозията на скалите: два главни – електричеството и магнетизма, и три второстепенни – топлината, светлината и водата. Свикнали сме с твърдението, че именно водата е фактор номер едно, но се оказва, че далеч не е така. Любопитно е указанието на духовния Учител и относно това, че планинските езера са двуполюсни – от едната си страна се проявяват магнетично, а от другата електрично. Тази тяхна особеност ги поставя в таблицата на електромагнитните явления в Природата, и то сред тези, чието естество и области на приложение засега остават неизвестни или въобще недостатъчно проучени.

 Разнообразие и разумност:

- Планината във всеки момент е различна, колкото и малко да бъде различието, което се чувства. И различието се причинява от начина, по който планината възприема и отразява слънчевите енергии. Трептенията, които планината отлъчва като отражение на слънчевите енергии, всеки път са различни. Затова планината е толкова различна. В същност това разнообразие, което има на планината, е най-важното. Но вие не можете още да го схванете, понеже нямате достатъчно светлина в съзнанието.

Енергиите, които постъпват от нашата звезда – Слънцето, са източник на живота за Земята и за всички останали планети в нашето звездно семейство. Всички природни царства и всички живи същества по свой неповторим начин възприемат, усвояват и отдават тези енергии. Планината – като представител на минералното царство – във всеки момент променя енергийната си картина в зависимост от начина на взаимодействието си със слънчевите енергийни потоци. Ако човек притежава нужните знания, би могъл мигновено да се пренастройва към тези изменения и да черпи на практика неограничени количества животворна енергия от планината. Техният първоизвор е Слънцето, но и така – преработени от снагата на планината – те се вливат в личната енергетика на Посветения и го зареждат с благотворни сили и импулси.

- Планината е много разнообразна, понеже зад формите, които виждате, е онази разумност, проява на Бога. Погледът ни трябва да прониква зад формите в тази разумност.

Бог посредством Своя вездесъщ, сиреч разпростиращ се навсякъде, Дух присъства във всяка форма на творението. Формата говори за съдържанието, а то от своя страна разбулва тайната на смисъла, заложен в съответната форма. „Разнообразие и разумност” е девиз, който можем да отнесем към цялата творческа дейност на Върховното Божество. Разнообразието е безкрайно и неограничено и в дълбочина, и в широчина, и в малкото, и в голямото. Разумността е неизменен знак за проявлението на Създателя във всяка форма. Оттам и въведеният от Учителя Беинса Дуно езотеричен термин „Живата Разумна Природа”, отнасящ се не само до природната среда на планетата Земя, но и до цялото Проявено Битие.

„Разнообразие и разумност” е и извънредно сполучливо определение за същността и неизчерпаемите богатства на планината като ареал за изява на безчет форми на Всемирния живот в неговия минерален и биологически аспект и като трансформатор на космически енергии, изливащи се от океана на Божията благодат върху всички, които обичат планината и редовно общуват с нея.

Константин Златев