четвъртък, 7 декември 2017 г.

Минало, настояще, бъдеще




В една своя неделна беседа Учителят Беинса Дуно разкрива пред слушателите си дълбоки духовни истини, хвърлящи светлина върху великата тайна на Времето. С присъщия си пестелив откъм подробности и подчертано образен стил той разбулва мистерията на изградените върху условността на материалното битие понятия „минало”, „настояще” и „бъдеще” и очертава действителното им съдържание от позициите на автентичното езотерично познание. Великият Посветен се обръща към аудиторията със следните думи: „Единственото нещо, което може да привлече човека и да преобрази неговия живот, е Великата Разумна любов, която действа вътре в самия човек. Тя се проявява или по пътя на необходимостта – пътят на човешкото минало, или по пътя на сегашния живот, или по пътя на бъдещето. Миналото е законът на необходимостта, настоящето е Божественият Промисъл, а бъдещето – законът на Божията Любов. В закона на необходимостта има мъчение. Трябва да живееш в настоящето, където работи Божественият Промисъл – в тази Любов всички хора влизат като членове на едно семейство и всички са под закрилата на Божия Дух. От тази Любов ще влезеш в закона на Свободата, където всички хора, всички същества имат еднакво право на живот” (неделни беседи „Сила и Живот”, т. 8, с. 316, изд. „Бяло Братство”, изд. „Захарий Стоянов”, София, 2014; цитатът е поместен в „Мисли за всеки ден” – 22 септември 2014 – 21 септември 2015, с. 24 [мисълта за 22 октомври 2014 г.], изд. „Бяло Братство”, София, 2014).

 В тези разсъждения на Всемировия Учител Беинса Дуно изпъкват следните по-важни моменти:
1. Божествената Любов (наречена от него „Великата Разумна любов”) е главният двигател за духовното издигане на човека. Тя е разумна, понеже обединява сърцето и ума, принципите на мисълта и чувството. В този смисъл тя – правилно разбрана, усвоена и приложена – хармонизира умствената и емоционалната същност на човека, астралното и менталното му тяло. Висшата Любов „действа вътре в самия човек”, тъй като тя е неразделна част от Божията Същност, лъч или искра от Която образува ядрото, семенния атом или най-дълбокото естество на човека. Това е Божественото праначало, стаено в глъбините на човешкото духовно естество и очакващо свободната воля на неговия носител да го изяви.
Божествената Любов в случая се проявява като вътрешен импулс на човека да върши добро и да служи на Общото благо, да подпомага изпълнението на всеобхватния План на Всевишния за цялото творение, в частност – за планетата Земя.
Освен „разумна” тя е наречена и „велика”, защото:
а) в нейното осъзнаване, постигане и прилагане е заключено истинското величие на всяко разумно същество;
б) произлиза от най-дълбоката същност на най-великия – Бога;
в) величието, духовният ръст на човека зависи най-вече от степента, в която е проникнат и проявява Божествената Любов, най-извисената октава на Любовта като всемирен принцип.
2. Великата Разумна любов бива проявена от човека по три начина: 1) „по пътя на необходимостта”; 2) чрез Божия Промисъл или 3) посредством закона на Божията Любов. Първият начин е свързан с миналото, вторият – с настоящето, а третият – с бъдещето. В случая термините „минало”, „настояще” и „бъдеще” са употребени и в буквален, и в преносен смисъл. В буквален смисъл те бележат хронологията на духовното развитие на човека в материалния свят. Стъпките по духовния Път са разположени във времето и пространството и подлежат на безпогрешно хроникиране. Става дума за конкретните събития и вътрешни преживявания и трансформации, бележещи придвижването на пилигрима по пътеката на самореализацията. Всички те могат да бъдат датирани с пределна точност. Записани са в Акашовите летописи и всеки, който има достъп до тази вечна памет на Космоса, е в състояние да ги разчете.
В преносен смисъл трите понятия би следвало да отнесем към духовната вселена като проекции на еволюционните постижения на личността. Земната изява на всеки от нас поражда мигновен отпечатък в областта на невидимата действителност. Условно казано, човекът на миналото е в етапа на инволюцията, човекът на настоящето е пробудената душа, която крачи устремно по пътя на еволюцията (в тесния смисъл на думата – еволюцията като процес на постепенно одухотворяване на материята и духовно-нравствено усъвършенстване на индивидуалността), а човекът на бъдещето е завършилият земния етап от духовното си развитие окултен ученик.
3. Проявлението на Божествената Любов „по пътя на необходимостта” произтича от действието на кармичния закон, оттам – подчинението на човека спрямо необходимостта. Свободната воля на индивида поражда кармични последствия, които следва да бъдат осъществени именно по закона на необходимостта. Кармата е следствие от твоите мисли, чувства, думи и дела в миналото, породили съответен кармичен дълг, който ти изплащаш в настоящето. Тя е възмездието за твоите погрешки, за невежеството и нарушаването на Божиите повеления. Докато съществува карма за изплащане, ще действа и законът на необходимостта. Това действие поражда мъчения за човека – освобождаването от кармичните обвързаности е като правило продължително и болезнено. Да извършваш нещо по необходимост, значи да се подчиняваш на сила извън теб, която те принуждава да сториш потребното. Подчинението е близо до робството, само че отговорността за това е единствено и само твоя. Сам си пожелал да станеш роб на твоите слабости и пороци и за да изплуваш на повърхността, където духът диша свободно, са нужни огромни усилия. Не ги ли положиш, ще си останеш в блатото на собствената си недостатъчност. Изплатената до край карма означава свобода за духа и окончателно разкъсване на причинно-следствените вериги. Миналото е окончателно зачеркнато, ти се преселваш във вечността на Божественото настояще. Най-бързият път за това духовно постижение е посочен от Учителя Беинса Дуно: „Бог лесно заличава миналото на човека, ако той стане работник на Неговата нива” („Любов към Бога”, Съборно Слово, София, 2007, с. 399). Когато окултният ученик съзрее в достатъчна степен, за да премине от етапа на учение към служение, тогава кармичните му задължения започват бързо да изгарят – право пропорционално на темповете, с които се придвижва по духовния Път, и най-вече на реалните му постижения в духовната сфера.
Действието на закона на кармата не е в противоречие с Божията Любов, а, напротив – то е неин съвършен израз. Целта на кармичното възмездие не е да унижи, стъпче или унищожи човека, а да му предаде точно този урок, който той все още не е научил. Изплащането на кармичните задължения е процес на обучение, който не може да бъде заменен с нищо друго. В този процес Любовта на Всевишния ни помага по пътя на отрицателния опит да се пречистим, да се смирим и да придобием добродетелите на една неповторима индивидуалност.
4. Божествената Любов се проявява в настоящето в съответствие с Божия Промисъл. Този Промисъл съдържа като програма целия потенциал на човека, който той би трябвало да разгърне в хода на еволюционното си израстване. Промисълът е огледало, в което зрящият за Истината човек съзира върховете на собственото си самоосъществяване. Решаващо за духовното развитие на всекиго от нас е точно настоящето – това, което мислим, чувстваме, произнасяме и извършваме във всеки миг от нашия земен живот. Миналото е безвъзвратно, ала настоящето е шансът както да коригираме това минало, така и да си постелем достойно за бъдещето. Ако проумеем какъв е Божият план за нас, т.е. какво Бог е промислил за Своето разумно творение, ще разполагаме с цялото нужно ни знание, за да превърнем предназначението си в реалност.
Твърде съществен резултат от работата на Божествения Промисъл е осъзнаването от страна на човека, че всички ние сме братя и сестри, членове на едно космическо семейство. Единството на Живота като принцип на сътворяването, структурирането и развитието на Вселената се проектира в обществения разум и система като постигнато на практика братство между хората и народите. Веднъж осъществено, това братство завинаги се радва на „закрилата на Божия Дух”, тъй като то е част от Плана на Твореца за функционирането на общностите от разумни същества – Негови деца. Те би следвало да функционират върху основата на принципите за безусловно равенство, истинско братство, пълна свобода на духовната изява, повсеместна хармония на всички нива на социалния организъм и прилагане на Христовите завети за безкористно служение, Любов и саможертва. В такова общество – при постигната хармония и между човека и Природата – законът на Свободата се изразява в признаването на всяко живо същество правото на живот, развитие и благоденствие.
На друго място в Словото си Учителят на Новата планетарна култура добавя една твърде съществена характеристика на понятието „настояще”: „Настоящето е само един преходен момент, то е точка и не заема никакво пространство” (неделни беседи „Сила и Живот”, т. 4, „Начала на Новото учение”, София, 2010, с. 231). И действително, всеки момент, който възприемаме като настояще, в следващия миг отминава в миналото; той буквално се превръща в минало пред очите ни. Затова е определен като „точка” – също като материалната точка във физиката и математиката, която не притежава никакви пространствени измерения. Преходността на настоящето в този смисъл не подлежи на съмнение; всички сме я преживявали и продължаваме да я преживяваме без прекъсване в нашия земен живот.
На този етап от духовната еволюция на човека понятията за минало, настояще и бъдеще запазват обичайното за нашето разбиране съдържание. Индивидът все още живее в потока на Времето. Той е на прага да преодолее препятствията, които сам си е поставил в миналото. Усилията му са насочени изцяло в настоящето, в мига, който – ако бъде правилно използван – би заличил товара на миналото и би открил светла пътека към бъдното. Колкото и да е концентриран в настоящия момент обаче, ученикът по духовния Път никога не губи от взора си и хоризонта на бъдещето, където го очаква триумфалният миг на Истината – завръщането в лоното на Небесния Отец при постигната неповторима индивидуалност и тотална свобода на индивидуалния дух.
5. Любовта на Бога е самото бъдеще на човека. Това означава, че максимата „Бог е Любов” (I Йоан 4:8, 16) се отнася вече и за самия съединил се с Неговия Дух човек. Божията Любов е изпълнила цялото същество на хомо сапиенс, превърнала се е в негова неразделна същност, в неговото истинско „аз”. Човешката воля се е подчинила напълно на Божията – до степен на пълно сливане. Малкият „аз” е станал едно с исполинския „Аз” на Вселената. Заявлението на Христос: „Аз и Отец Ми едно сме”, става валидно за изкачилия това духовно стъпало ученик от Школата на Всемирния живот. Това е състояние на съзнанието, в което човек проумява, че Любовта е единствената реалност. Извън Нея, сиреч извън Бога, няма нищо. Това е стадият на свръхсъзнание, който увенчава еволюционните усилия на живото разумно същество.
Някога задавали ли сте си въпроса върху кое от трите – миналото, настоящето или бъдещето – поставяте най-вече акцента на своя живот? Кое от тях е най-важно за вас и защо? Справедливият и обективен отговор на тези въпроси свидетелства недвусмислено за постигнатото от човека равнище на съзнанието. Ако ли пък не успеем да си отговорим сами, на помощ ни идва отново Словото на великия Учител, продължител и обновител на Христовия еволюционен импулс: „Хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче живее ли в настоящето, той е в Божествения свят” („Двигатели в живота”, Съборно Слово, Варна, 2011, с. 251-252). Хората са заети обикновено с миналото, понеже осъзнават неговата невъзвратимост. Дали с разкаяние или съжаление, дали с радост и удовлетворение – то, миналото, е неотменна част от техния мисловен живот. Затова именно е прието да се смята, че ние сме свързани като с вериги за своето минало. То е нашият човешки свят, от който е така трудно да се откъснем.
Духовете, ангелите или съществата от духовната вселена са отправили своя взор към бъдещето, защото трептят от желание да участват максимално активно в осъществяването на Божия План за утрешния ден. За тях бъдещето в мечтите им е тъждествено на вечен живот в присъствието на Твореца. Хората, които живеят с поглед към бъдещето – с мотивация, подобна на тази на ангелите, – стават жители на духовния свят. Те присъединяват силите си към мощната фаланга на по-високо еволюиралите си събратя и дават своя принос за триумфа на Делото Божие.
Бог е насочен единствено и само към настоящето, тъй като за Него няма времеви ограничения. Той живее и твори в това вечно СЕГА, към което се стремят по еволюционната пътека всички разумни същества. Само Мъдреците и Посветените от висок ранг споделят настоящето с неговия постоянен Обитател – Всевишния. Миналото и бъдещето нямат повече власт над тях и прекрачили бариерите на времето и пространството, тези велики Същества се превръщат в дейни съработници на своя Небесен Отец. Те са прозрели дълбоката истина, че: „Когато някой каже, че ще изправи в бъдеще своя живот, разбирам, че този човек е грешник... Бъдещето е на грешниците. Миналото, т.е. всичко, което е станало, е в ръцете на Бога, а настоящето е наше” (неделни беседи „Сила и Живот”, т. 4, „Начала на Новото учение”, София, 2010, с. 259).
Бъдещето е на грешниците, защото то е единственото, с което те разполагат, за да коригират погрешките си от миналото. Миналото е изцяло в Божиите ръце, понеже никой друг няма власт над него освен Създателя. В лицето на безпогрешното действие на кармичния закон Той въздава на всеки заслуженото – съвършено справедливо и безпристрастно. А настоящето е наше, сиреч на нас, хората, тъй като в него чрез своята свободна воля ние решаваме съдбата както на миналото си, така и насоките на бъдещото си развитие. Ако заживеем безусловно в Божията Любов, ще коригираме окончателно отклоненията си в миналото и ще заличим завинаги кармичните си обвързаности. Същевременно ще положим основите на едно целенасочено и максимално благоприятно и в личен, и в колективен план духовно издигане в дните, които предстоят.
В състоянието на съзнанието, което определяме като Свръхчовек, законът на Свободата действа под формата на оптимална изява на индивидуалния човешки дух, готов вече да изпълнява задачи от космически порядък. Разумното творение се е издигнало до ранга на съ-творец и съ-работник спрямо своя Създател и във всички свои прояви спомага Планът на Бога за Вселената да бъде осъществяван и по мащаби, и в дълбочина в пълно съответствие с величавия Замисъл на неговия Автор.
Вече няма минало, настояще и бъдеще. Има само едно вечно СЕГА, в което линията на Времето се стопява до точката на абсолютната Безкрайност и човекът осъзнава себе си като Божий син не по благодат, а по заслуги. Спиралата на вечното Развитие продължава да се разгръща и пред духовния поглед на новопосветения духовен Учител се разкриват нови примамливи хоризонти. Досега се е учил и се е показал достоен да усвои всички належащи уроци. Отсега нататък ще започне да служи – като ангелите и съществата от Божествения свят. Да служи и да се отдава изцяло – до степен да осъзнае непостижимата Жертва на Създателя, Чийто животворен пулс изпълва с енергията на съзиданието всеки атом и всяко живо същество, сътворени от Него и предназначени за виделината на Вечния живот. За онова съществуване в Божието присъствие, което от мечта сме призвани да превърнем в действителност.




Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар