Има ли връщане назад от човешкото към животинското царство?

Учителят Беинса Дуно за животинското царство

Под „връщане” в случая разбираме прераждане на човешко същество в някое животно – преминаване от човешка в животинска форма на съществуване в материалния свят. Има религии и духовни учения, които приемат такава възможност. Например в  теоретичната система на будизма е прогласено, че ако човек заработи тежка карма в някой свой земен живот, в следващия ще се прероди като животно. И те конкретизират: ако си живял като свиня, ще се преродиш като свиня; ако си живял като вол, ще се преродиш като вол; ако си живял като змия, ще се преродиш като змия и т.н. Нужно е да подчертаем, че тук става дума за хора, които напълно са пренебрегнали величието на своето човешко естество и са отдали фатално предимство на животинското си начало. Логиката на будизма е такава, че при подобно дълбоко падение човешкото същество се завръща в животинското царство и след това отново в дълга поредица животински прераждания трябва да извърви целия път до постигане на нова човешка форма.

Духовно-езотеричното познание обаче не приема тази постановка. То отстоява тезата, че – веднъж постигнал човешко състояние – човек не може да се върне назад до животинска форма чрез прераждане. Но това може да се случи чрез вселяване. И то временно. Сиреч след като изплати тежката карма чрез вселяване в някое животно, съответното човешко същество ще се завърне отново сред събратята си, без да се налага да преминава през други възходящи животински превъплъщения. В такъв смисъл са и твърденията на Учителя Беинса Дуно: „Какво представя животното? – Малка скромна къщичка, в която понякога влиза човешка душа, да поживее временно. Каквото е планинската хижа за туристите, такова нещо е животното за заминалите човешки души. Ще кажете, че не е възможно човешка душа да влезе в някое куче или в някоя котка. Това е неразбиране на Божествения порядък. Има кучета, които проявяват голямо благородство и безкористие.” Съществен нюанс по темата внася същият духовен Учител на друго място в Словото си: „За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и тем подобни, докато условията им се подобрят. Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение. Лошо е положението на изостаналите души, но без тази почивателна станция е още по-лошо.” От тази реплика можем да заключим, че временното преминаване в животинска форма от страна на изостанали в еволюционно отношение човешки души е доброволен избор от тяхна страна. При това избор, направен пред лицето на твърде тежки или дори непосилни условия за живот в човешка форма. Дали по този начин те изплащат кармата си или я утежняват допълнително – този въпрос остава открит.

Разглеждането на временно вселяване в животинска форма от страна на човешки души като „почивателна” (почивна) станция е доразвито в следния разказ на Учителя Беинса Дуно: „Гледам, има едно куче тук, научило се да скимти, като е гладно. След като му се даде хляб, то си заминава. Снощи го гледам – скимти и на друго място по същия начин, пред вратата на една сестра. Като излезе на поляната, усети, че съм там, дойде при мене, започна да скимти. Аз му разбирам езика защо скимти. Той е един познат, който е влязъл в кучето, съвсем загазил. Казва: „Загазих, гладен съм.” В него е една човешка душа, не е куче. Моли се: „Малко хлебец ще има ли?” Казвам: „Втори път като дойдеш на земята, трябва да се учиш да  живееш добре.” Доста видно лице е било в миналото, не искам да му казвам името. Казвате: „Как може човешка душа да влезе в едно куче?” Защо човешката душа да не може да влезе в едно куче, в един кучешки хотел? ... Душите влизат вътре на почивка. Вън от животните животът е по-тежък. Някои влизат в дърветата, някои влизат в цветята да живеят. За предпочитане е навсякъде, отколкото извън цветята, извън животните. Сега казвате: „Защо е така?” Бог е навсякъде в света. Там, дето е Бог, е хубаво.” Оказва се, че за почивна станция изнемогващите човешки души могат да изберат не само животинска, но и растителна форма. Какъвто и избор да направят, той им предлага само временно облекчение. Еволюцията им спира за периода от време, който прекарват в по-нисша от човешката форма. Това временно вселяване в животинското или растителното царство има за цел и изплащане на тежка карма. След като разплащането бъде извършено, човешкото същество може да се завърне към своята обичайна хуманоидна форма и да продължи духовното си развитие.

От гледна точка и на биологическата, и на духовната еволюция животните са нашето минало, а ние сме тяхното бъдеще. Ако не уважаваме миналото си, ако не му отдаваме заслуженото, то как ще пристъпим към собственото си бъдеще? Миналото е опората, настоящето е низ от изпитания и предизвикателства, а бъдещето е онова, което ще положим днес като пътека от светлина или мрак, която да ни отведе към мястото, което се полага на душата ни.

Всички ние сме деца на Бога – и хора, и животни. Всички сме Негови творения, плод на Неговата Любов и Мъдрост. И Той, Небесният ни Родител, очаква от нас – Неговите деца, надарени с разум, и по-малките ни братя и сестри от животинското царство – да  живеем в хармония, разбирателство и сътрудничество помежду си. И да се обичаме така, както Той обича всички нас.

Константин Златев