Насекоми

Учителят Беинса Дуно за животинското царство

Едни от най-красивите представители на животинското царство – пеперудите, са определени от Мировия Учител като плод от творческите усилия на ангелите: „Пеперудите представят картинна изложба на ангелите. Като посетите тяхната изложба, ще разберете какъв смисъл крие тя. Художникът трябва да изучава пеперудите, да види в какво малко пространство са поставени толкова много краски. Учете изкуството от пеперудите и цветята.”
Можем да си разрешим да наречем пеперудите „прекрасни цветя сред насекомите”. Напредналите Същества, които са работили върху тяхната външна форма, са вложили огромна любов и разбиране за естетика при съчетаването на багрите. Но прелестната външност не е единственото качество на пеперудите, достойно за уважение: „Изучавайте пеперудите, птиците, животните, да видите каква обхода имат те. В това отношение пеперудите са за подражание. Пеперудата кацне на главата ти, на едното и на другото ти рамо, на гърба ти и постоянно казва: „Бог да те благослови!” Кой не обича пеперудата, която благославя? Затова като кацне пеперуда върху вас, не я пъдете. Тя носи щастие.” Изводът е, че тя носи положителна енергия, която не бива да пренебрегваме. И към възхищението от красотата ѝ би следвало да прибавим и благодарност за благословението, което ни дарява, при това напълно безвъзмездно.

 

В царството на насекомите има още една общност, която грабва вниманието ни със строителните си умения и вътрешния ред – термитите. В Словото си Учителят Беинса Дуно отбелязва друго тяхно качество, все още недостатъчно изучено – способността им да си набавят вода: „Станлей, знаменит английски естествоизпитател, се учудва на способностите на термитите да получават по свой начин вода. Като правил изследванията си в тропическа Африка, той наблюдавал как вековни дървета изсъхвали от суша, когато в това време жилищата на термитите били влажни. Той дошъл до заключение, че термитите по някакъв особен начин използвали въздуха и получавали вода. Какво особено допринесоха термитите със знанието си да съединяват водорода с кислорода и да получават вода? Между термитите имало не само химици, но и инженери, и архитекти, и скулптори, но при всичката им наука те пак термити си останали. Защо? – Тяхната наука била ограничена.” Ограничена от стадия на еволюционното им развитие. Независимо от това постиженията им им отреждат достойно място в животинската класация по интелигентност редом до пчелите и мравките, чиито роднини са те.

 

На кого ли би му хрумнало, че едно толкова незначително създание като мухата също може да представлява интерес от гледна точка на духовното познание? Учителят на Любовта разкрива такива нейни качества, които ни помагат да я видим в различна от обикновената светлина: „Ще кажете, че мухата е дребно, нищожно същество. Разгледайте я с лупата, да видите колко е красива. Свържете се с нея в астралния свят, да видите, че и тя е интелигентна. Това не се отнася до всички мухи, но само до ония, които са запазили своите първични качества. Ако такава муха кацне на носа, на челото, на главата ви някъде, с това тя иска да ви каже нещо.” Ще бъдем ли в състояние да разчетем нейното послание? Ще разгадаем ли тайната на нейната интелигентност? Може би, но само ако уловим невидимата нишка на нейната мисия и по нея се придвижим до смисъла на посещението ѝ: „Мухата, както и всички живи същества, може да бъде проводник на възвишени мисли. Чрез нея някое разумно същество говори на човека, казва му, че не мисли право или не постъпва правилно. Някой човек намислил да извърши едно престъпление. Дòйде една муха при него, кацне на носа му. Той я изгони, но тя повторно кацне на носа му. Той пак я изгони. Мухата кацне трети, четвърти, десети път на носа му, докато го застави най-после да мисли право и да се откаже от престъплението, което е решил да направи. Някой пише писмо, с което иска да развали една добра работа. Дòйде някоя муха при него и кацне на носа му. Той я изгони, тя пак кацне. Докато не се откаже от писмото си, мухата не го оставя на спокойствие. Съзнателно ли е това кацане на мухата, или несъзнателно? Щом с кацането си мухата е в състояние да отклони човека от кривия път, това кацане е съзнателно и на място. Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Как тълкувате нещата, това не е важно. Важното е, че в колективното съзнание на живата природа всички явления са неразривно свързани.” В случая споменатото колективно съзнание на Живата Разумна Природа е представено от груповата душа на мухите, която – в качеството си на високо еволюирала същност – насочва действията на своите подопечни към една висша, разумна цел, която по неведоми пътища се вплита в съзнанието на Цялото и съдейства за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената.

За подобна проява на необяснима на пръв поглед разумност свидетелства и следният разказ на Учителя Беинса Дуно: „Ще приведа още един пример, да видите как невидимият свят работи. Един наш приятел имал една важна работа, за свършването на която трябвало да става всяка сутрин в три часа. Обаче той нямал будилник, а не могъл сам да се събужда. Легнал си вечерта и дълбоко в себе си се помолил да се събуди по някакъв начин в три часа, за да започне работата си. Като наближило три часа, той чул, че една голяма муха бръмчи над главата му, не го оставя да спи. Той станал, погледнал джебния си часовник и видял, че часът е три. Веднага скочил от леглото си, облякъл се и започнал да работи. На другата сутрин мухата пак започнала да бръмчи и той се принудил да стане. Това се продължило цял месец, през което време той свършил работата си. Значи мухата изпълнила ролята на будилник. Невидимият свят я използвал като слуга, като свой проводник.” Както се казва, разказът не се нуждае от коментар.

Осъзнавайки изявите на разумност в поведението на мухите, бихме могли да влезем дори в диалог с тях: „Който пъди мухата от носа си, от челото си, от него човек не може да стане. Кацне мухата на носа ти и казва: „Братко, защо не  живееш по закона на любовта?” Не я пъди, но отговори ѝ: „Аз правя опити да прилагам любовта.“ Кажеш ли така, мухата ще хвръкне. Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои. Едно казва мухата: „Човек трябва да мисли право.“ Това твърдение на великия духовен Учител на българите и световното човечество може да се стори някому пресилено. Ала то е изградено върху дълбока, непоклатима логика – логиката на непобедимата и всесилна Любов. Който е превърнал тази Любов в свой начин на живот, вече е докоснал дверите на Божието царство.

Костантин Златев