понеделник, 30 октомври 2017 г.

Учителят Беинса Дуно за животинското царство




1. Езотеричен поглед към животинското царство:


В Проявеното Битие Божият вездесъщ Дух изразява Себе Си в безброй форми. Всяка от тях по свой начин отразява Неговото присъствие и носи в ядрото си перспективата да осъществи предназначението си според великия Божествен План за Вселената. Във всяко живо същество е заложена една идея, възникнала от премъдрия Разум на Всевишния и призвана да се изяви на физическото поле в своята извечна красота и пълнотата на изначалния замисъл.
Според Учителя Беинса Дуно отвъд огромното разнообразие от класове, семейства и видове в животинското царство ние, човеците, би следвало да прозираме кълна на тяхното праначало – онзи Първоизвор, от който е било извикано за живот всичко съществуващо: „Като видиш едно животно, ти казваш: „Животно е това”. Ако е кон, казваш: „Кон е това”. Така говори само онзи, който не разбира цената на Божественото.
Той не знае, че Божественото начало е скрито във всяко живо същество.” И на друго място в Словото си той допълва: „Човек трябва да гледа на всички форми, на всяко живо същество като на същество, в което Божественото живее. Щом гледа така, той ще има правилни отношения към тях.” Където има дух, там има и живот. И тъй като Божият Дух е всеприсъстващ – Той изпълва с могъщото Си дихание всяка точка на творението, следователно Всемирният живот е повсеместно явление. Под „Божественото” в тези два цитата трябва да разбираме именно Духа на Твореца, Който вдъхва живот на всяка форма, на всяко същество. И когато осъзнаем Неговото присъствие и проявление във формите и съществата и, в частност, в животинското царство, ще се изпълним с уважение и преклонение пред необятността на творческия Му размах, ще признаем правото на съществуване на всички тях и ще полагаме грижи за тяхното оцеляване, развитие и усъвършенстване.
Както бе изтъкнато по-горе, Природата в схващането на Мировия Учител Беинса Дуно е жива и разумна. Нейната разумност е функция на всеобхватната и всепроникваща Разумност на нейния велик Автор. За прогледналите за космическите истини тя говори на достъпен за всички език: „Природата използва разумно всичко, което е създала. Тя си служи с живите същества като със символи. Те представят нейния език. Тя говори чрез тях. Във всяко нещо се крие една Божествена идея.” Следователно всяко живо същество символизира разумното Божествено присъствие в природната среда и същевременно дава израз на първичната идея, която е положила началото на неговото битие. Живите творения на Всемирния Дух представляват буквите, думите и словосъчетанията в универсалния език на Живата Разумна Природа и в своите отношения и взаимовръзки рисуват картината на една съвършена хармония, към която се стреми целокупната им общност. В този така важен процес особено значима роля е отредена на човека като висша форма на проявление на Духа в материалния свят, имаща за свой дълг да осигурява оптимални условия за изявата на всички останали по-нисши форми.
Монадата има един и същи Божествен потенциал както у човека, така и у животното. Ала степента на нейното проявление – на разгръщането на този потенциал, е различна. Този езотеричен факт обуславя, от една страна, необходимостта да се отнасяме с уважение към всички представители на животинското царство, а, от друга, осъзнаването потребността да предоставяме такива условия на животните, при които Божественото у тях да се проявява в своята пълнота и те да изпълняват успешно задачата, отредена им от Божия план: „Във всяко едно животно има нещо неопетнено. Има един Божествен неопетнен живот, но туй нещо животното не знае.” Животното не може да бъде наясно с този свой потенциал и с изначалното си предназначение, но пробуденият за Истината човек е наясно. Оттук произтича и отговорността му да почита всички животни като Божии творения и да бди за тяхното нормално съществуване и развитие върху сцената на планетарната биосфера. И не на последно място – да има свещено отношение към всички прояви на Всемирния живот: „За всяко живо същество има по едно свещено място в нашата душа. И като дойде малката мушица или малката пеперудка, ние ще я повикаме в нашата градина, ще ѝ дадем място, ще я помилваме и ще ѝ кажем: „Ето моята градина, може да си хвъркаш колкото искаш.” Тъй прави Господ, по същия начин ще правим и ние.” Щом Бог е сътворил едно същество, значи то има да играе някаква роля в пъстроцветната панорама на Битието.
Доколкото формата е израз на вътрешното съдържание, дотолкова и биологическото разнообразие на форми сред животните изразява тяхното място в еволюционната стълбица и предназначението им на физическото поле. Всеки един животински вид има своята роля в многоцветната палитра на биосферата и по свой начин отразява замисъла на Твореца Бог за взаимоотношенията в нея, включително връзката човек – животинско царство. Когато хората като разумна общност проумеят изначалното назначение на животните – като класове, семейства и видове, както и необходимостта от хармонично взаимодействие с тях, тогава те колективно ще встъпят в пределите на Новата култура, назована тук от великия духовен Учител „Зората на новата цивилизация”.
В материалната действителност животинските видове се различават по своята външна форма и стил на живот. В духовната вселена, обаче, пред взора на ясновиждащия те изглеждат по съвсем друг начин: „В невидимия свят животните имат съвършено друг вид от този, който представят на земята. Зад всяко животно стои по едно разумно, възвишено същество, което го управлява. Който гледа на живите същества с почит и уважение, той цени още повече своите ближни.” Отпечатъка на духа върху материята наричаме „душа”. Цитираните тук думи на великия Посветен издигат въпроса: имат ли животните душа? Отговорът е, че те нямат индивидуална душа като човека. В съответствие с духовно-езотеричното познание всички животински видове са подчинени на съответна колективна (групова) душа – една извисена същност във фините области на Битието, която е висшият ръководител на дадения вид животни. Именно тази колективна (групова) душа има пред вид Учителят Беинса Дуно с определението „разумно, възвишено същество”. От изключителна важност е заявлението му, че който почита и уважава живите същества, включително животните, той цени повече и своя ближен. Казано с други думи, нашата грижа, внимание и обич към животните е гаранция, че по същия начин ще се отнасяме и към човеците.
 Ако не се отнасяме към животните с нужното уважение и внимание, в определен момент, когато напуснем този свят, ще се наложи да даваме отчет за неправилното си отношение пред техните групови души: „Животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известна услуга и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща.” Груповите животински души тук са дефинирани като „бащи, благородни и разумни същества”, т.е. напреднали Същества от духовните сфери, които направляват развитието на всеки вид животни. В рамките на това ръководство влиза не само контролът над земното им съществуване, но и порядъкът на техните въплъщения в материалната действителност. Как животните ни правят услуга, ако се опитаме да разгадаем думите на Учителя на Бялото братство? Най-малкото в две насоки: първо, в конкретни житейски ситуации – като домашни или диви животни, които по някакъв начин участват в нашия бит; и второ, като част от Живата Разумна Природа и от големия урок, който човек е длъжен да научи по време на всеки живот в плът.
За невидимото ръководство от страна на груповите души, за вътрешно присъщата разумност на биологическите форми на животните и тяхното приспособяване към околната среда свидетелстват и следните думи на Учителя Беинса Дуно: „Кой учи птицата да хвърчи? Кой учи рибата да плува? Кой учи червея да влиза в дървото и да прави дупки в него? Кой учи пчелите да събират мед? Както виждате, всички същества – от най-малките до най-големите – имат свое вътрешно ръководство, което ги направлява към тяхната специална работа. Всички живи същества, малки или големи, съставляват удове на великия Божествен организъм. Всички същества на земята се ръководят от по-разумни от тях.” Вътрешното ръководство на всички животински видове се осъществява по духовен път от техните групови души. Именно те отговарят за родовата памет на животните, която им осигурява оптимално приспособяване към външната среда. Специалната работа на животните – това е тяхното предназначение в рамките на Божия план за тях самите и за участието им в съвкупната биосфера на нашата планета. Всички същества, включително и човекът, са клетки в гигантското тяло на Космическия Човек – Адам Кадмон, и всички те имат своята роля във всемирното представление, в което на него е отреден водещият персонаж. Всички ние – хора и животни, имаме своите наставници в лицето на по-напреднали в еволюционно отношение същества от нас. За нас това са духовните ни водачи от невидимия свят, които в християнството се наричат „ангели-хранители” или „ангели-пазители”, а за животните – вече споменатите групови или колективни души.
Преди да станем хора сме били членове на животинското царство. Това е етап от нашата еволюция в материалната вселена: Животинското начало все още присъства в нашето човешко естество – по две причини: 1) тялото на човека е подобно на това на животните според формата и биологическите си функции (както е известно, в периода на деветмесечното си вътреутробно развитие човешкият зародиш преминава възходящо през стадии от по-нисши към по-висши животински видове, за да достигне до оформяне на човешко тяло); 2) в характера на хомо сапиенс все още присъстват останки от животинското начало – най-вече разновидности на инстинктите за оцеляване и размножаване, прояви на агресия и стремеж към самоутвърждаване и други. Културата на вълка е все още актуална с характеристиките си на насилие и морал, воден от девиза „Човек за човека е вълк”. Това е култура, която изживява последните си времена и ще остане безвъзвратно в миналото. Културата на овцата е белязана от уравновесен нрав, смирение и безропотно приемане на реалността. Тя се придържа стриктно към ахимса – санскритския термин за ненасилие, и отвръщане на злото с добро. Така се полагат основите на Новата култура на шестата подраса от V коренна раса, която ще бъде актуална и за цялата VI коренна раса. Главен вестител на тази Нова култура е именно Учителят Беинса Дуно.
В езотеричен план животните – не като външен вид, а като идея – предлагат богато поле на символика, която пряко се отнася към човека: „... Всяко животно е символ на известни качества, на някаква добродетел. Например гълъбът е символ на чистота и святост. Той дава пример за издръжливост в убеждението.” Става дума за качества, които дадените животински видове са заявили недвусмислено като тенденция в своите изяви. Така те се превръщат в пример за човеците, но само ако последните успеят да открият тези качества в своите по-малки братя и сестри от животинското царство и ги приложат в собствения си живот.
Някои представители на животинското царство изграждат общности на колективно съжителство, в които ролите между членовете им са строго разпределени. Такива животински общежития илюстрират твърде сполучливо съответни явления в човешката социална среда: „Като се проследи животът на мравите, може да се намерят причините в органическия свят за спиране на развоя на една култура. И ако търсите отрицателните, лошите черти на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравите. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисицплина на жестокост. Те са същества на краен материализъм, но не и на идеализъм. Когато младият човек казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира културата на мравите.” Описаната тук култура на мравешките общности напомня по характера си за посочената по-горе „култура на вълка”, най-вече с проявите на жестокост и насилие, осигуряващи по принудителен път реда и дисциплината в колективното съжителство. Това дава основание на Учителя Беинса Дуно да ги определи като крайни материалисти. А пък антиподът на тази общностна организация – „културата на овцата”, би трябвало да създава образец за идеализъм, отхвърляйки безусловно насилието и утвърждавайки хармония и сътрудничество между участниците в обществената структура.
Всички ние, хората, живеем едновременно в два свята: с тялото си в материалния, а с духовната си същност – в невидимия, във фините, надматериални области на Космоса. Оказва се, обаче, че това не е само наш приоритет, а и на животинското царство: „В ролята на пощальон от духовния свят може да бъде не само човекът, но и животните. С песента си, с чуруликането си птичката може да предаде нещо хубаво на човека, с което да го зарадва, да смени скръбта му с радост.” Очевидно и животните имат връзка с духовната реалност и са в състояние да предават нейните послания до нашия видим свят. При човека това се осъществява съзнателно или несъзнателно, а при тях – само по втория начин.
Във всяка материална форма е заложена идея от висше духовно естество, която разкрива предназначението на тази форма в Божия план за Битието. Ако успеем да разчетем кода на тази идея, ще бъдем способни да разгадаем фазите на развитие на тази форма, както и окончателния ѝ вид като реализация на първоначалния замисъл на Твореца за нея.
Духовната матрица за еволюцията на физическото поле предлага аналогии в развитието между по-нисшите и по-висшите видове – в случая между животинското и човешкото царство. Проследявайки етапите на развитие и съпътстващите ги промени в животинските видове, бихме могли да прогнозираме с голяма точност бъдещите фази в еволюцията на човека. И това се отнася не толкова до биологическата форма, колкото до личностните характеристики и вътрешния облик на разумното същество, наречено „човек”.
Законът за абсолютната Божествена справедливост е в сила както в човешкото общество, така и в животинското царство: „Защо змията гълта жабата цяла? Защото и жабата гълта мухите цели. Има един закон в природата: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.” Учителят Беинса Дуно цитира реплика на Христос от Неговата прочута Проповед на планината (Мат. 7:2), за да илюстрира действието на този закон за правдивото възмездие. Тъй като нямат разум в пълния смисъл на думата, животните не попадат в мерника на закона за кармата, но що се отнася до повсеместната справедливост, тя не отминава и тях.
Наченки на разум откриваме в редица постъпки на животните, когато не бихме могли да отдадем извършеното от тях само на инстинктите: „Не само човек се ръководи от известни съображения, но и малките буболечици при строежа на своите къщи имат пред вид известни условия. Малките дупки са техните къщички, но ще видите, че са изложени на изток, запад или юг, а никога на север. Защо? Те знаят, че на север няма никакво слънце, няма светлина.”
И животните, както и човекът, притежават аура. Тя е универсален признак за духовния ръст на съответното живо същество: „Ако погледнете на всички живи същества на земята с окото на ясновидеца, няма да видите никаква форма. Те се изявяват във вид на малки пламъчета, които блещукат и светят с по-малка или по-голяма светлина.”  Аурата обгръща от всички страни физическото тяло на съществото и има формата на овал или елипса. Същинската форма на тялото се вписва в този овал и се размива в цветовете и тоновете му. Малкото пламъче в случая е синоним на аурата.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар