петък, 7 юли 2017 г.

Качества на Доброто


Според Учителя П. Дънов Доброто обладава три най-важни качества. Тяхно
то присъствие е необходимо и достатъчно условие да установим наличието на Доброто. И обратното – отсъствието на някое от тях или и на трите означава, че в случая не можем да говорим за Добро. Ето и кратката дефиниция на Учителя на ББ: “Истинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя от три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е добро.”


Трите посочени по-горе качества на Доброто го свързват неразлъчно с трите водещи Божествени принципа в Битието (представени с възможно най-силен акцент в Словото на Учителя П. Дънов): Любов, Мъдрост и Истина. Посочената връзка е очевидна, понеже е формулирана съвсем еднозначно в учението на ББ: Любовта носи живот, Мъдростта – съответно светлина, а Истината – свобода. В същата смислова рамка на взаимообусловеност е и коментарът на Учителя П. Дънов: “Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата – чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята.” Изложените тук размисли и логически зависимости, изведени от Учителя на ББ в нашата страна, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко – от думите на Учителя П. Дънов следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинската добродетелност. И още нещо – не толкова очевидно, но не по-малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със “завладяването” на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напротив – би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар