Закони на Доброто

 а) “Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе!”

Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus – лат. = “Всички сме от един род”). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец – Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко. Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество – и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т.е. като братя и сестри!

В двора на един френски крал пристигнал окаян просяк – мръсен, дрипав и съсухрен от постоянния глад. Стражите пред кралските порти го спрели и го запитали какво търси. Той отговорил: “Търся краля!” Пред удивлението в очите на войниците, примесено със съмнение и насмешка, той допълнил: “С него сме роднини.”

Съобщили на краля за странния му “родственик”. В желанието си да прогони скуката монархът заповядал да го въведат. След като просякът се явил пред него, той го запитал: “По каква линия сме роднини ние с тебе, непознати човече?” И между стените на тронната зала прозвучал достойният отговор: “От Адам, Ваше величество!” Настъпила пълна тишина. А после кралят се усмихнал и наградил госта си с дебела кесия жълтици заради проявеното остроумие.

 б) Доброто е първата връзка в живота:

“Доброто е първата връзка между хората. То е единствената материална връзка, която истински свързва хората. Нещо повече – доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно дали са те на земята, или на небето” (Учителят П. Дънов).

Ако си сторил добро на някого, между вашите две души се ражда нишка от светлина – лъчистата енергия на Божията Любов, въплътена в Доброто. Тази връзка не може да бъде разкъсана от външна сила. Тя преминава през земния живот и се пренася като птица, прелитаща между измеренията и сферите на Битието, дори в Отвъдното. Нищо, сътворено със и от Любов, не може да загине! Не само споменът за него, а и самото то – като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима реалност – продължава да живее във Вечността!

 в) “Това, което Бог прави на вас, правете го на другите!”

Златното правило за отношенията между хората в Стария Завет гласеше: “Не правете на другите това, което не искате да правят на вас!” В новозаветните времена тази максима – формулирана по пътя на отрицанието – бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга, утвърждаваща позитивното начало: “Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас!” В Словото на Учителя П. Дънов този закон на Доброто вече придобива форма, в която решаваща роля играе Божието присъствие. За да можем, обаче, да оценим правилно благодатната намеса на Всевишния в нашия живот, следва да бъдем максимално будни и наблюдателни. Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отправя езотеричното познание на Агни-йога – да откриваме знаците на съдбата около себе си и в нас самите. Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, предадено ни от Учителя П. Дънов: “Будни бъдете!” Този вид будност не е свързана с прехода от съня към дневното съзнание. По същността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир.

Освен това – така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко Бога, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен – съвършенството!

 г) Доброто е законът на Единството:

Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от Любов, то е все едно, че си го дал на самия себе си. Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно – всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия.

В проповедта на всички велики духовни Учители на човечеството неизменно присъства утвърждаването на Единството на живота. Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космически принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри.

Пътят на Доброто укрепва позициите на Единството на живота. Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел – служение  в името на Единството. След приключване на всеки грандиозен Цикъл на Проявеното Битие, когато настъпва периодът на Мировата Почивка – Пралайя, всичко съществуващо се завръща отново в лоното на своя Създател. Тогава Единството се установява в най-извисената възможна пълнота. Всичко съградено в Духа се съхранява, за да се изяви отново в следващия Цикъл на Проявление. Никога и никой не започва на празно място или от нула. Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен към бъдещето. Единството на Живота е Единство на Проявлението – с последователност, непрекъсваемост и еволюционност, достойни по съдържание и размах единствено за Твореца!

 д) “Благото, което получаваш, споделяй с другите!”

Малцина си дават ясна сметка, че ние всъщност не притежаваме нищо на този свят. Всичко принадлежи единствено и само на Бога. Той ни предоставя за временно ползване цялото изобилие от блага, потребни за нашето съществуване. За повечето от нас (за да не кажем – за почти всички!) те, обаче, са недостатъчни. Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека – чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук – с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни – и физическото, и духовното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо “мое”... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят – всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света – Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата!

Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността.

 е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава:

Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: “Ако дадем някому една ябълка, ще получим две. Ако дадем две, ще получим четири.”  Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на себе си. От една страна, удовлетворяваме конкретна потребност на онзи, който получава от нас нужно за него благо. Нещо повече – с благородния си и безкористен жест (понеже не мислим за това, даденото да ни бъде върнато) ние съдействаме в съзнанието на получилия благото да се роди малка искра на Божественото. След време тя би могла да разцъфти и да даде добри плодове. От друга страна, подпомагаме собствената си духовна еволюция, тъй като когато служим на ближния, всъщност служим и на Бога. Затова и Господ Иисус Христос уверява Своите слушатели и последователи, че ако са сторили някакво добро на нуждаещ се човек (нахранили са го или са го напоили, облекли са го или са го посетили, когато е бил болен, и пр.), все едно че са го сторили за Самия Него.

 ж) Чрез Доброто се подмладяваме, усилваме способностите си, укрепваме здравето си, повишаваме ефективността на самовъзпитанието си:

За този разгърнат и мащабен закон на Доброто Учителят на ББ у нас съобщава следното: “Добро е онова, което дава условия на човека да расте. Добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася светлина в човешкия ум. Добро е онова, което дава условия на човешкия ум да се прояви. ...Защо трябва да живееш добре? За да бъдеш силен по ум, по сърце и по воля. С други думи казано: Ти трябва да правиш добро, за да имаш светли мисли, чувства и постъпки. ...Всяка хубава мисъл и всяко благородно чувство произтичат от доброто, което вършим.”

Според езотеричното познание вътрешната настройка на личността да прави добро е нормалната. Именно тя отговаря на състоянието на физическо и психическо здраве. Отклонението или въздържането от вършене на добро говори за смущения в психо-физическото единство на човека – най-вече в хармонията на неговата душевност. А в най-тежкия вариант – при извършване на зло, можем вече да говорим за сериозни деформации в психиката на извършителя. За щастие – дори и най-дълбокото падение в нравствено отношение, водещо до рецидив на престъпните, злотворни дела, е обратимо. Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна намеса отвън – когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо душата му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път.

Като следствие от този закон би могло да се разгледа закономерността, че мотивираното извършване на добро е най-сполучливият метод за поддържане и разрастване кълновете на живота. В този смисъл са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: “Доброто е основа на живота . Доброто е почва на живота и същевременно – негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани.”

Константин Златев