Доброто – основа за духовно-нравственото усъвършенстване на човека

По своята същност и според последствията от своето проявление Доброто създава условия за човека да напредва по пътя на съвършенството. Доброто, освен всичко останало, е и изява на всемирната разумност. Разумният навсякъде и във всичко съзира само Доброто, създава само Доброто и с това непрестанно влива живителни струи във вселенския Живот. В този ред на размисли Учителят на ББ в България споделя следното: “Да прави човек добро, това значи да проявява своята разумност, да живее разумно. ...Докато човек прави добро, той живее. Голямото благо, което човек придобива, като прави добро, е животът. ...Добрият живот крие в себе си условията на вечния живот. Ако искаш да живееш дълго, ти трябва да живееш добре. ... Смисълът на човешкия живот е Доброто

...Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са сили, които работят за Доброто – за да се реализира Доброто. То определя качествата на човека, както плодовете определят качествата на дървото. ...Човек не може да прави добро, ако умът, сърцето, душата и духът му не са в съгласие. ... Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. ...Млад човек е онзи, който може да прави добро. Който не може да прави добро, е стар. Който може да прави добро, е човек на новата култура. Който не може да прави добро, е човек на старата култура.”

Правенето на добро е от значение първо за самия човек, който го извършва, а след това – и за другите (както бе изяснено в предишната т.7). Когато това не е изолиран акт, а се превърне в потребност на душата, в една непресъхваща готовност да се раздаваме, творейки само Добро, тогава ние поемаме с големи, сигурни крачки по Пътя на духовно-нравственото усъвършенстване. Доказателство за това откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: “Без да правим добро, не можем да направим крачка напред. Доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и да се развива в този свят. Всяко знание, всяка мъдрост се обосновава от плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да имаш знания. ...Защо трябва да бъдем добри? – За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенство. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство.” Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия. Нещо повече – то подпомага нейното осъществяване в света на формите. Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник – личността, която се е отдала в служение на Доброто: “Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат. ...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря.” Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто излъчва особен аромат. Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: “Когато правите добро от любов към Бога, ще почувствате една радост. Божественото Око, т.е. Висшето съзнание в Космоса, ви помага  и се радва, че следвате Божествения подтик. И вие възприемате тази радост и се чувствате мощни. ...Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа.”

На всички ни се е случвало при разговор с познат или приятел, когато стане дума за някого, събеседникът ни да възкликне спонтанно: “Той е добър човек!” Ето случай, в който Доброто е станало водеща характеристика при описанието на един наш ближен. Така той се превръща в образец, в идеал, достоен за подражание и следване. Тази взаимозависимост е подчертана и от Учителя на ББ у нас: “Всеки, който прави добро, става идеал за другите.”

В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които – пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) – се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство. Трудно им е да разберат, че това не може да стане толкова бързо. Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведението, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност. С помощта на крайности (които по същността си са неконструктивни деформации) не можем да стигнем до Божественото. В стремежа си да прескочим естествения ход на индивидуалното си развитие спокойно можем да пропаднем в пропастта на заблудата. За жалост това е обикновено съдбата на такива хора. Наблюденията ми го потвърждават. В някои от тези случаи пресилването на тялото или психиката (например, чрез прекомерно постене, гладуване, бдение и други форми на физическо и умствено претоварване) довежда дори до риск за живота. И тук в сила е едно основно правило на езотеричната мъдрост – умереността. В будизма го наричат средния път. В учението на ББ същността на явлението е обрисувана по следния начин от Учителя П. Дънов: “Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става . Щом, обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в доброто.”

Константин Златев