Божественият принцип на Добродетелта

Пристъпвайки към разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: “Съществува ли разлика между съдържанието на понятията “Добро” и “Добродетел” – в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов?” Нека се опитаме да си отговорим на този въпрос, като дефинираме – от същата гледна точка – съотношението между съдържанието на тези две водещи понятия.

Съотношение между “Добро” и “Добродетел”: Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните същества във Вселената.

В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите. Следователно “Добро” и “Добродетел” са две страни на една същност. Казано по друг начин: Добродетелта – това е въплътеното във физическия свят Добро.

Доброто – елемент от духовната природа на човека:

“Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви.” “Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него” (Учителят П. Дънов).

Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и наставлението на Учителя на ББ в България: “Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда (курсивът мой – К.З.). То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви.”

Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето – възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха – е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П. Дънов заключава: “Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро.”

Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той – ученикът на Доброто, т.е. на Бога – може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: “Това е един добър човек!”

Произход на Доброто от Любовта:

“Доброто е плод на Божествената Любов. Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър” (Учителят П. Дънов).

Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П. Дънов: “Любовта ражда доброто.” Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог – върховната еманация на Доброто – се изявява в делата на добродетелност: “Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог” (Който е Любов според І Йоан 4:8,16; б.К.З.) – споделя Учителят на ББ у нас.

В нашата действителност Любовта може да се прояви само посредством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоценена. По този повод Учителят П. Дънов разсъждава: “Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде. ...Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо? Защото те правят доброто без любов. Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най-хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден.”

Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт. В противен случай извършеното добро не би произтичало от Любовта. И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон – то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го). А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на Любовта. “Доброто не става механически” – казва и Учителят П. Дънов. Основният извод е, че Доброто трябва да бъде резултат на осмислена жизнена позиция. Да бъде акт на Любов. По този начин чрез Доброто, което сме извършили, освен всичко останало ние събуждаме и Божественото у този, за когото сме го извършили. Следователно доброто е постъпка, чрез която мотивираме за изява възвишеното у ближния, на когото сме сторили добро.

Константин Златев