неделя, 13 август 2017 г.

Задачи на съзнанието


(Есе върху беседата „Работникът и неговата прехрана”)



Съзнанието като проявление на духа има да изпълнява разнообразни и твърде отговорни задачи по еволюционния път на разумните същества във Вселената. От решаващо значение в това отношение е познавателната функция на съзнанието. От нея зависи познанието за околната среда и за самите себе си (самопознание, произтичащо от самосъзнанието), както и за ролята на човека в материалния свят и в Проявеното Битие изобщо. Чрез съзнанието общуваме с всички природни царства, със себеподобните, а и със самите себе си. Някои хора, които притежават свръхсетивни способности, осъществяват съзнателен контакт и с някои области от надприродните, невидими за физическите сетива сфери.
Ето как Учителят Беинса Дуно формулира главната задача на човешкото съзнание в земния етап от неговото духовно развитие: „Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса отде е дошъл и де отива. Този въпрос не може да се реши колективно. Той се решава единично.“
Какви важни изводи можем да направим от тази обобщителна реплика на Мировия Учител?
1. Човекът като съзнателно същество е призван да изясни своя произход. В тази насока помощници са му колективният познавателен опит на човечеството и собственият му изследователски устрем. Познанието за неговия произход му дава основата за изясняване на собствената му същност като психо-физическо единство от телесна и духовна природа, за параметрите на неговия потенциал – материален и духовен, както и за изначалните му връзки с останалите обективни реалности в сътворения от Бога свят.
2. Човекът има за своя главна задача и очертаването с максимална яснота на своя път сред космическото многообразие. Този път би следвало да го отведе до изпълнението на неговото предназначение според Плана на Всевишния за всичко съществуващо, а именно – да стане съ-творец на своя Небесен Създател. Въпросният път носи много имена: духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване (в християнската богословска лексика), еволюционно израстване, духовно развитие и др.
Наред с изкристализирането на контурите на духовния Път постепенно биват разкривани и методите и средствата за неговото успешно изминаване. Това е задължение на световните религии, духовните учения, философията и хуманитарните и социалните науки.
3. При решаването на въпросите относно своя произход и предназначение човекът като носител на разум използва натрупаните до момента общочовешки знания, както и собствените си познавателни способности. Фундаментът е колективното човешко знание, върху което индивидът надгражда личния си опит в лицето на заключения и прозрения, като всичко това в съвкупност конструира неговата цялостна картина на света. И не на последно място – осъзнаването на собствената му роля в тази глобална панорама на Битието.
Защо в съответствие с твърдението на Учителя Беинса Дуно този въпрос „не може да се реши колективно”? – Понеже всички ние, хората, сме неповторими индивидуалности и е неизбежно да пречупваме общочовешкия познавателен опит през призмата на личните си убеждения, опитности и качества.
Казано с други думи, до отговорите на въпросите за произхода и предназначението ни ние стигаме по дедуктивен път – от общото към частното. Общото е резултат от многовековния сблъсък на човешкия род с околната среда и със самия себе си в процеса на приспособяването си към нея и овладяването на определящите за оцеляването му нейни въздействия. А частното е плод от индивидуалното преживяване на действителността на личностно равнище.
Човек притежава съзнанието в качеството си на Божие творение. Съзнанието е неговата връзка с Твореца, по която в двете посоки би следвало да текат благотворни, съзидателни импулси и енергии. Бог изпълнява безукорно този Свой дълг, възприет доброволно от Него по отношение на цялото творение и, в частност, към човека. Съответно дълг на всеки от нас е да отговори със същото – на Божията Любов да откликне с Любов, достойна за Неговата. И осмисляйки грандиозната жертва на Първата Причина – да отдаде частица от Себе Си, за да го има творението, в преклонението си пред величието на Божията жертвоготовност да възпита същата добродетел и у себе си.

Константин Златев






Няма коментари:

Публикуване на коментар