вторник, 1 август 2017 г.

Учението на Учителя Петър Дънов за свободата


Същност на свободата

“Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е свобода? Що изисква свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство. Свобода, която няма в себе си Любов, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода” (Учителят П. Дънов).

 а) външна (физическа, телесна) и вътрешна (умствена, сърдечна, психическа, духовна) свобода:

Къде да търсим свободата – в себе си или извън себе си? Как да разберем, че вече сме я постигнали, т.е. че вече сме свободни? Какво е необходимо да променим в личността си в името на това постижение? И как тези промени се отразяват на цялостната ни същност? Колко много въпроси, които очакват своя отговор... И тук, както и навсякъде другаде, във всички области и проявления на Всемирния Живот, на помощ ни идва Словото на Истината. Учителят на ББ в България ни разкрива мъдро и търпеливо своето виждане за свободата: “Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не  може да дойде отвън (курсивът мой – К.З.). Тя не се налага със закон. Всяка свобода – политическа или религиозна, – която отвън се налага, е само сянка на свободата.” На друго място в учението си той допълва току-що цитираните разсъждения: “Друго не забравяйте: свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки!”
За окултния ученик е от особена важност да проумее, че не винаги външната свобода е предпоставка за постигане на вътрешна свобода на личността. В духовно-нравствен и в езотеричен аспект е точно обратното – вътрешната свобода се превръща в условие за външната. В своите беседи и лекции Учителят П. Дънов подчертава, че свободата има три отношения към човека: 1) физическо; 2) умствено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка “б”). И когато говорим за свободата или анализираме нейните изяви в действителността, следва да знаем точно  коя от нейните разновидности имаме пред вид.

 б) отношение на свободата към човека:

- физическо: За тази разновидност на свободата Учителят П. Дънов споделя: “Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода, към която душата се стреми.” В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи. В този аспект заслужава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: “Всички съвременни хора и народи воюват за свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен.”

- сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло – нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява. Такова е мнението и на Великия Учител: “Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода.” Очевидно е, че в тази насока свободата бива постигната чрез победата над самия себе си, над низшата си природа – най-трудната, ала и най-достойната победа в живота на човека. Подчинението спрямо потребностите на низшата природа рано или късно се трансформира в робство – в един постепенен или бурен процес на пропадане,  който става все по-трудно да спрем и да надмогнем. На другия полюс – възтържествувалият над тъмните елементи в личността си човек придобива всички най-благоприятни възможности за многостранно развитие и усъвършенстване. Ето и оценката на Учителя П. Дънов по въпроса: “Свободен е онзи, който има свобода на мислите, чувствата и постъпките. Ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля. Да оставите и другите да се проявят свободно.”


- духовно: “Когато говоря за свободата, разбирам висшето, което има у човека. Свободата седи в това, човек да прояви своята възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството” (Учителят П. Дънов). Пълната духовна свобода означава окончателна победа на Духа над материята в човека, на висшата над низшата природа у него. В езотеричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т.е. този възвишен дух е надмогнал изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара – от санскрит). За да обясни това явление – заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учителят П. Дънов използва понятие, актуално не само за учението на ББ, но и за християнството (със собствени нюанси в тълкуванието) – новорождение: “Истинската свобода иде отвътре. За да се освободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъсването на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождението ни от веригите на съдбата и необходимостта. То е възстановяване на Първичната връзка с Бога, която съществува от самото ни явяване на света. То означава възстановяване на свободата.”

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар