понеделник, 17 юли 2017 г.

Доброто – път към свободата на духа



Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка – от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното – всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова – нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си!

Свободата не е дар от Бога. За нея, както вече изтъкнахме, следва да се борим. И тази борба не е никак лека. Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от себе си. Изисква и жертви. Основно окултно правило е: за да получиш нещо, първо трябва да дадеш. Най-скъпото, което Небето очаква от нас да положим пред олтара на осовобождението, е решителната и окончателна раздяла със собствените слабости, недостатъци и пороци. Никоя жертва в тази насока не е прекалено скъпа. И никоя не остава без благоприятни последици. Жертвата в името на Доброто е най-благоуханната пред Божието лице. В този ред на мисли е и обобщението на Учителя П. Дънов: “Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: Когато имаш препятствия, мъчнотии в живота си, направи една жертва и те ще се отстранят. Не може да успяваш, докато не жертваш.”
За да допринесе за освобождаването на духовната природа на човека от земните ограничения – ограниченията на материалната действителност, – Доброто следва да бъде извършено:
1) навреме; в такъв дух са и наставленията на Учителя П. Дънов: “Доброто трябва да се направи навреме. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно съсредоточени през ония минути, когато правиш доброто.”
2) без отлагане; ето и съответната обосновка на Учителя на ББ у нас: “В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат.”
3) без оглед на душевното разположение; в това отношение Учителят П. Дънов ни съветва: “Не мисли при това, че трябва да правиш добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека.”
4) без да търсим награда; това изискване е водещо във философията и мъдростта на Изтока, особено подчертано в духовни учения като Йога и кришнаизма. Според Учителя П. Дънов можем да постигнем желаното по пътя на анонимността в извършването на Доброто: “Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото.”

5) без оглед на личния интерес; това изискване, изглежда, е най-трудно за разбиране и прилагане от човека – от средния човек, а нерядко и от желаещия да поеме пътя на окултното ученичество. Затова нека отново се вслушаме в мъдростта на великия Учител – тя казва всичко само с няколко думи: Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо (курсивът мой – К.З.). Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни.”

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар