Учителят Беинса Дуно за животинското царство (продължение)

Качества на животните

 

Има качества, които са общи за всички животински видове – най-вече тези, обусловени от инстинктите за самосъхранение и размножаване и от естествения подбор. Но има и качества, специфични за отделните видове, които именно ги обособяват като такива. От друга страна, при по-високо еволюиралите видове, най-вече при бозайниците, и конкретните представители на вида се отличават със свои личностни характеристики. Този факт ги доближава до човешкото царство – общността на разума, който те проявяват в някаква първоначална степен.

В своите лекции и беседи Учителят Беинса Дуно разглежда като фактор за спецификата на отделните животински видове същността на силите, които действат върху тях. При едни животни действа един вид сили, а при други – различен от първия вид: „Характерът на силите, които действат в света, се отразява и върху живите същества. За пример във вълка действат един род сили, а в овцата – друг род. Овцата никога не напада, а вълкът всякога напада. Естеството на месоядците и кръвожадните животни е грубо, жестоко. За своята грубост те плащат с живота си.” В целия Космос действа една всеобща сила, която в християнското богословие се нарича „Божия благодат”.

Тя представлява енергия, създаваща условия за поддържането и развитието на Всемирния живот, на всички живи същества. Тази сила се излъчва от Божествения Център на Битието и тя представлява дар от Твореца за Неговото творение – дар, за който съществата нямат никаква заслуга. Когато тази сила се пречупва през спецификата на отделните животински видове, тя придобива различна насоченост в зависимост от тяхното естество и еволюционна програма.

Една от най-важните отлики между човека и животните, подчертана от Мировия Учител на нашата епоха, е наличието на воля у човека и липсата на такава в животинското царство: „Ако сравните човека с животните, на пръв поглед ще видите едно отличително качество – брадата. Животните нямат брада, т.е. нямат воля. Казват за лъва, че е смел. Смел е, но воля няма. Той, макар и силен, е страхлив. Достатъчно е да го погледнеш в очите, за да се парализира неговата нападателна сила. Черните хора знаят това и лесно се справят с лъва и тигъра. Ако един черен срещне на пътя си лъв, той не бяга от него, но го фиксира с погледа си, докато лъвът отстъпи.” Липсата на воля у животните е логична пред вид езотеричния факт, че те не притежават разум. Волята е атрибут на съществата, надарени с разум, и именно чрез нея те променят света и самите себе си.

От съществено значение за изясняване проблема за качествата на животните е установяването на основните различия между месоядните и тревопасните измежду тях: „Лъвът не е нито свиреп, нито жесток, но той е силен и вследствие на това си служи със съкратения процес. Той съкратява времето. Лъвът казва на всички млекопитаещи: „Аз съм цар. Имам право да разполагам с вас. Затова всички вие трябва да работите заради мене.” Месоядните животни имат високо мнение за себе си. Те считат, че в умствено отношение стоят по-високо от тревопасните. Тревопасните пък в сърдечно отношение са по-културни от месоядните. Следователно ние имаме две култури: културата на ума и културата на сърцето. Тревопасните са представители на културата на сърцето, затова те са по-добри, имат чисто, благородно сърце. Месоядните са представители на културата на ума. Те са по-умни от тревопасните, но по сърце не са добри.” Разбира се, културата на ума сама по себе си не подразбира употреба на жестокост и насилие. Но отнесена към животинското царство, лишено от светлината на разума, тя активира точно онези сили, които причиняват страдания и отнемат живот. Ала със задължителната уговорка, че това не се извършва самоцелно от месоядните животни, а единствено с цел оцеляване, т.е. съответства на тяхното еволюционно равнище.

Някои качества на животните на пръв поглед изглеждат насочени към злото, но внимателният им анализ ни довежда до извода, че те имат своето предназначение в панорамата на целокупната биосфера, сиреч оправдани са от духовно гледище: „Отрицателната черта на вълка е грубостта, а на овцата – нечистотата. Положителната черта на овцата е щедростта: тя дава млякото, вълната си, а понякога и децата си. Вълкът обаче не е щедър. Добрата страна на вълка е, че не дава място на паразитите в себе си. Паразитите се страхуват от вълка. Ако направите кожух от вълча кожа, никакви паразити няма да влезнат в него. Енергията на вълка е потребна за природата. Ако вълкът не беше полезен, природата не би го търпяла, той не би съществувал. Веднъж съществувал, той има известно предназначение както за природата, така и за човешкия живот. Каменарят, който троши камъните, железарят, който кове желязото, земеделецът, който оре земята, се нуждаят от енергията на вълка. Тази енергия е необходима навсякъде, дето трябва да се пробива път. И обратно, там, дето силите трябва да се организират, е необходима енергията на овцата.” Всяко живо същество и всички животински видове имат своето място и предназначение в Плана на Създателя за Проявеното Битие. Всички елементи в структурата на холографски изградената Вселена са свързани помежду си с видими или невидими връзки и тяхното взаимодействие извайва грандиозната картина на Творението. Енергията в космически мащаб е една и нейният извечен извор е Лоното на Висшата Сила. Ала тя придобива различни нюанси и направления в зависимост от конкретните потребности на средата, в която се изявява. Така и енергиите, които витаят в животинското царство, притежават своето предназначение не само за реализиране на взазимоотношенията между животинските видове, но и за провеждане Промисъла на Бога в разумното общество на хората.

Всемирната разумност, родена от Ума на Небесния Отец, в лицето на Живата Разумна Природа предлага на животинските видове в хода на биологическата еволюция оптимални условия за приспособяване към околната среда. Това се отнася на практика към всички фактори на заобикалящата ги действителност: обвивка на тялото, съобразена с особеностите на климата; разпознаване на промените във времето и нагаждане към тях; набавяне на храна от различни източници и пр. Учителят Беинса Дуно илюстрира тези езотерични факти, използвайки за пример конкретни представители на животинското царство: „Животните правят дрехите си съобразно климатическите условия. Кой ги е научил на това? Природата, самият живот ги учи какво да правят, как да се предпазват от лошите условия. Птиците, без да ги е учил някой, разбират от астрономия, познават кога какви промени ще станат с времето. Пчелите пет хиляди години преди човека са знаели изкуството да правят мед и днес дохождат с готово изкуство в себе си.” Какъв е източникът на тези знания, демонстрирани от животните? Преди всичко – родовата памет, която в течение на векове и хилядолетия е запечатвала неизтриваемо всичко полезно за съответния вид и го е превръщала в  инстинкт или последователност от действия, осигуряващи неговото оцеляване и приспособяване към условията на съществуване.

Същата тази повсеместна разумност диктува постъпките на животните при оформяне на жизнената им среда, както и в критични ситуации: „Мнозина мислят, че животните са глупави. Паякът, който минава за неразумно същество, прави такава фина мрежа, каквато човек не може да направи. Осата си създава такова устойчиво жило, каквото човек не може да направи. Един ден наблюдавах как една оса смучеше мед от една чинийка. В това време до нея се приближи един голям бръмбар, който искаше да хапне от меда. Имаше място и за него на чинийката, но той започна да дразни осата, да я предизвиква, понеже се чувстваше по-голям и по-силен от нея. Осата извади жилото си и го ужили. След това откъсна главата му и я захвърли настрана. Сега и на вас казвам: не предизвиквайте осата. Тя е добре въоръжена, не можете да се борите с нея. За да се справите с неприятеля си, не трябва да го подценявате.” Стремежът към приспособяване към околната среда с цел оцеляване и самоутвърждаване е довел някои животински видове до развиване на такива телесни функции или органи, които да им осигурят желаното в условия на люта битка с други видове. Някои от техните приспособления и органи служат като пример за човека при изготвянето на технически пособия, които ние въвеждаме в нашата цивилизационна структура, в нашия бит. Така са се развили някои съвременни отрасли на науката като например биониката, която заимства биологически постижения на животни и ги превръща в технически уреди или устройства, влагани в роботи, конвейерни линии, военна техника, домакински прибори и други.

В Словото на Учителя на Новата планетарна култура добротата е качество, присъщо не само за хората, но и за животните: „Има добри риби. Добри птици. Добри животни, както и добри хора. За пример, има някои видове риби, които се хранят само с водорасли. Тези риби още не са известни на съвременните учени.” Независимо че не приписваме разумност на животните – такава, каквато притежаваме ние, хората, – някои техни прояви говорят за наличието на такава. И в конкретния случай тя се изразява в това, което наричаме „доброта”. Доброта, която не позволява да посегнеш на здравето или живота на друго живо същество, а те подтиква да се задоволиш с това, което Природата – като висша изява на разумността – ти предлага.

Някои от днешните месоядни животни в миналото са били тревопасни. Биологическото им развитие и промените в околната среда са изменили техния хранителен режим. Така както определяме някои характеристики на животните като израз на доброта, така по същата логика можем да определим други като проява на слабост: „Щом вълкът в критически моменти прибягва до тревата, това показва, че едно време се е хранил с трева. Туй, че днес се храни с месо, това е една негова слабост. Овцата има друга слабост. Тя нагазва най-хубавата трева и я смачква. Кокошката пък има друга слабост. Тя разхвърля с краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Във всички животни има по една слабост, но те имат и някои благородни черти. Във вола има една благородна черта. Той по цели дни оре на господаря си и търпи всички несгоди.” Заключението е, че и животните – като хората – имат свои положителни и отрицателни черти. Те са по-ясно изразени при еволюционно по-напредналите видове, особено при бозайниците.

Понякога животните ни изумяват с някои свои постъпки, които напомнят за хуманизъм, на който само ние, хората, се смятаме за способни. Или пък с дружески отношения между животни от различни видове, които при „обикновени” условия биха били врагове: „Вие считате насекомите за нищо. Знаете ли каква музика има в насекомите? Някои животни има, които когато обичат... Има мухи, които обичат своите възлюблени и храна им носят, подаръци носят на своите възлюблени. Мъжките мухи донасят на женските големи подаръци. Питам: откъде се научиха тия мухи така да постъпват? Кой ги е научил? Ние, живите хора на земята, сме изгубили туй, благородното чувство на мухите. Наблюдавали са учените хора един гълъб със строшен крак. Дошъл един плъх, който му донесъл царевица. Сутрин, обед и вечер носил до него храна. Кой вложи това чувство? Казвате: плъх е той. Ако един плъх може да направи това – да покаже своето благородно сърце, човек има хиляди пъти по-големи възможности от това, което плъхът може да направи.” Очевидно описаните случаи не могат да бъдат обяснени единствено с проява на животински инстинкти. Цитираните куриози свидетелстват за наличие на разумност и чувства, които явно не са присъщи само на хората, но и на нашите по-малки в еволюционно отношение братя и сестри – животните.

Не по-малко куриозни са ловните умения на някои от тях: „Кой човек може да изпреде такава тънка нишка, каквато паякът изприда? Има същества от невидимия свят, които са още по-тънки майстори в изкуството. Те например могат да направят малка дупчица в паяжината на някой паяк и оттам да ни изпращат слънчевите лъчи. Колкото и да е тънка паяжината на някой паяк, разгледана под микроскоп, тя е много дебела.” Паяжината на паяка е точно толкова дебела, колкото със здравината си да оплита и задържа неговите жертви. Сравнението на неговите умения с тези на същества от духовния свят е доказателство за изключителното майсторство на това осемкрако членестоного.

Константин Златев