Доброто и злото – полюси в света на относителността

 а) относителност на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят:

Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните актьори във всемирната драма – живите същества в Космоса. И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената. За Бога фактически няма Добро и зло.

И едното, и другото са Негови служители, реализиращи със собствени методи Неговия глобален План за мирозданието и за всички същества. Това, което ние наричаме зло, Той рано или късно трансформира в Добро. Християнското богословие разглежда злото като непритежаващо собствено битие. Изводът е, че злото представлява отсъствие на Добро. Езотеричното учение (което е и учение на ББ) отива по-далеч – то дефинира злото като непроявено Добро. Творецът на всичко съществуващо използва двете сили и резултатите от тяхното действие изцяло за собствените Си цели. В подобна тоналност е и репликата на Учителя П. Дънов: “Зло и Добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад Доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва.”

 б) злото – плод на ограничаване; Доброто – освобождаване от ограниченията:

Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на Бога са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П. Дънов: “Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто.”

Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото. Действително – то ни ограничава, но същевременно е и наш учител. Затова и П. Дънов нарича дявола “велик учител”. Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото към Великите Учители на Земята и Космоса. Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които преживяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за себе си, и за света, в който живеем. Не подлежи на съмнение, че идеалният вариант би бил да се учим единствено чрез Доброто. Но в настоящия стадий от духовната еволюция на човечеството като цяло това не е възможно. Страданието – като резултат от проявлението на злото – ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците). И все пак то не е вечно. Ще удари последният час и за него. Нека проявяваме необходимото търпение и упование и нека се опитваме да го ограничаваме според силите си. Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна. Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието. Възприемаме болката като въплътено зло и дори не подозираме, че тя крие в недрата си кълновете на Доброто. И наистина, във Вселената рано или късно всяко зло се превръща в Добро.

Преодолявайки ограниченията, издигнати от злото, ние навлизаме трайно във владенията на Доброто. Това постижение по духовния Път, според Учителя П. Дънов, бива предхождано от зараждането на желанието у човека да служи на Бога. Следователно мотивацията да отдадем най-доброто от себе си в полза на осъществяването на Божия План за планетата и човечеството е необходимото и достатъчно условие да надделеем окончателно над злото и да станем верни служители на Доброто. И в тази жизнена ситуация е възможно връщане назад, но такива случаи са редки. Духовната зрелост на окултния ученик е вече на такава висота, че по принцип намалява до минимум рисковете от падение.

 в) злото – неизползвано Добро:

Небето очаква от нас да извършваме добро непрекъснато, а не инцидентно или според конюнктурните ни интереси и настроение. И това не е въпрос на каприз (опазил ни Господ да подозираме Висшата Разумност в подобни емоционални отклонения!), а на желязна закономерност. Понеже не вършим ли добро, на негово място се появява злото. Известно е, че в природата празно място няма и не може да има. Така е и в нестихващата битка между двата полюса на проявената Реалност – Доброто и злото. В момента, в който едното от двете се оттегля, другото моментално настъпва. Нашата свободна воля е тази, която е в състояние да се намесва решително в този баланс на противоположностите (които са относителни, както вече видяхме по-горе – ала относителни от гледна точка на върховната духовност; за нас те си остават противоположности с всички произтичащо от това последствия). Картината на тези взаимоотношения, плод на словесната четка на един Мъдрец, Пратеник на ББ от най-висок ранг, изглежда по следния начин: “Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол” (Учителят П. Дънов).

 г) “Не се бори със злото!”

Непротивенето на злото е основен принцип в не една световни религии. За първи път го срещаме в будизма. Висша изява на принципа е теорията и практиката на християнството и най-вече – благовестието и личният пример на Господ Иисус Христос. Езотеричното знание ни съветва категорично да не се борим със злото. По този начин – напътства ни то – ние само увеличаваме неговата енергия. В същия дух са издържани и съответните поучения на Учителя П. Дънов. Той казва: “Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой – К.З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши.”

Казаното само по себе си е достатъчно красноречиво. И все пак остават открити множество въпроси. Един от тях е: “Абсолютно ли е изискването да не се борим със злото?” Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер. Представете си, че злосторник посегне на живота ви. Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни ударят по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме. Следователно не бива да се борим и с потенциалния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото – живота. В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побегнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за самосъхранение. Може би те постъпват правилно. Най-малкото – не отговарят на насилието (в случая – заплахата от насилие) с насилие. Не е наша работа да ги съдим. По-любопитен е друг вариант на казуса: пред очите ви злосторник напада любимо ваше същество и посяга на живота му. Как ще реагирате? В първия случай обект на злото сте самият вие и се очаква, че в съответствие с духовния закон няма да му се противите. Но сега? Ситуацията е коренно различна. Навярно идеалният начин да се разреши проблемът е да предотвратите нещастието, без да прибягвате до употреба на сила. И все пак начинът затова е идеален, защото може да се реализира само по изключение. Ако се наложи да използвате сила, за да спасите живота на любимия човек, как бихте постъпили? Разбирате, че е извънредно трудно да се дават готови рецепти за такива драматични стълкновения. Но те са част от живота ни и ние трябва да сме подготвени и за тях. Как би постъпил ученикът на ББ в подобен случай? Нека всеки сам потърси отговора за себе си.

Ще се опитам да ви помогна, като приведа следния факт. Учителят П. Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раждане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърнали се в свободни духове. Посочил е имената на Апостола на свободата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил към имената на изброените и това на Уилям Шекспир). Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви към разглежданата тук дилема. Ала първият и третият имат. Махатма Ганди – великият духовен, национален и политически водач на индийския народ – застава начело на движението, извоювало свободата и независимостта на Индия именно по пътя на несъпротивлението на злото. Но какво да кажем за Апостола Васил Левски – идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на революцията, т.е. на въоръжената борба?! В различни периоди от живота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка. Как да съотнесем тези факти от биографията му с изискването да не се противим на злото?

Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую. Ала в същото време всеки отделен случай притежава конкретни характеристики, неповторим е и изисква адекватен подход. Понеже и самият Иисус Христос – най-яркото въплъщение на принципа да не се противим на злото – подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец. В този конкретен случай постъпката на Спасителя е предизвикана от т.нар. Божествен гняв – когато биват поругани духовни ценности. Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочовека за стореното. Смисълът на Неговата реакция, освен всичко останало, е да ни даде още един образец за поведение. Нека всеки го осмисли по своему.

 д) единство и борба между Доброто и злото; центрове на концентрирано присъствие (ад и рай):

Пристъпвайки към осветляването на тази подтема, бихме желали първо да дадем думата на Великия Учител, а след това ще се опитаме да разсъждаваме над казаното от него: “Трябва да знаете – обръща се към нас Учителят П. Дънов, – че съществува колективно съзнание на Доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Когато злото е отвътре и взима надмощие, а Доброто е отвън, тогава злото царува на земята. С други думи, “адът” царува на земята. Когато пък Доброто е отвътре и преодолява, а злото е отвън, тогава “небето” управлява и Доброто царува. “Адът” е място, дето злото е и отвътре, и отвън. “Небето” е място, дето Доброто е и отвътре, и отвън. А човешкият живот е “място”, дето понякога отвътре е Доброто, а отвън злото, а понякога – обратно. Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на злото.”

Колективните съзнания на Доброто и злото притежават свои проекции в Проявеното Битие, които са известни в езотеричното познание съответно като Бяла Ложа (Бяло братство) и Черна Ложа (Черно братство). (За тях говорихме по-подробно в първата тема от настоящия лекционен курс.) От друга страна, християнското богословие, следвайки логиката на езотериката (без да признава това), определя рая и ада не като области в пространството със специфични характеристики, а като състояния на съзнанието. Сами по себе си тези понятия – поради обхвата на съдържанието си – биха могли да бъдат обект на отделно разглеждане, чието място не е в тази подтема. За нас тук е по-важно да уточним някои детайли, свързани пряко с проблематиката. И един от тях е: откъде злото черпи силата си в нашата действителност? На този съдбовен въпрос Учителят на ББ у нас отговаря по следния начин: “Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към злото му придава сила. Злото черпи сила от любовта (към него – б.К.З.).” Както е прието да се казва, коментарът е излишен. И още един съществен ракурс в същото направление: какви са плодовете на злото? Нали именно по тях следва да го разпознаем? Ето и отговора на Учителя П. Дънов: “Злото е път към смъртта (курсивът мой – К.З.). То е осъдено на вечно безплодие.” Изреченото тук е недвусмислено и нетърпящо алтернативност. Остава да направим своя жизнен избор.

 е) различаване и разграничаване на Доброто и злото:

И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя към съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов. Неговите указания по темата са кратки, ясни, задълбочени и впечатляват с умелото използване на контрастите: “При различаване на Доброто и злото помнете следните неща: Доброто и злото – това са висшето и нисшето в света. Злото – това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо Доброто е цена на разумното, а злото – цена на неразумното. Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава. При Доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават. Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В злото има винаги разпадане, разединение. Доброто, изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика.”

Както вече имахме повод да отбележим в предходното изложение, различаването е едно от първите и задължителни условия за личността, готвеща се да стъпи върху пътеката на окултното ученичество. При наличието на толкова подробна сравнителна таблица между Доброто и злото като предложената по-горе от Учителя на ББ в България анализът и оценката на търсещия по духовния Път биват облекчени в най-висока степен. И все пак за всекиго от нас остава най-важното – разумното самоопределяне във всяка конкретна ситуация. Самоопределяне, обусловено от осмисленото прилагане в живота на придобитото познание и съобразено с действието на петте Божествени принципа в Космоса: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.

 Константин Златев