Кучета и котки

(Учителят Беинса Дуно за животинското царство)

Най-добрият приятел на човека – кучето, съпътства нашия живот от хилядолетия. След като някои вълци били опитомени от древните наши предци, те дали началото на стотиците съвременни кучешки породи. Кучето винаги е било символ на беззаветна преданост към своя стопанин. Макар че не може да говори, неговата интелигентност е толкова висока, че му позволява да изразява съвсем ясно своите желания и настроения. Предаността му си проличава особено ярко, когато то се бори да спаси живота на господаря си. За такъв случай разказва по-долу Учителят Беинса Дуно: „Много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека. Преди години на бургаското пристанище се случило нещо интересно. Пътници с билети в ръка се трупали на пристанището, за да влязат по-скоро в парахода, да си заемат места.

Един овчар от едно българско село също се отправил към парахода, придружаван от кучето си. Още не стигнал до парахода, кучето му започнало усилено да го тегли за дрехата, да се върне назад. Овчарят се опитал да се противопостави на кучето, но то продължавало непрекъснато леко да го дърпа. Той започнал да се колебае да се откаже от пътуването си и най-после решил да се върне назад. Като видели, че се връща, някои пътници му казали: „Защо се връщаш? Билетът ти ще пропадне.” Той отговорил: „Ще послушам кучето си, което никога не ме е лъгало. Че ще пропадне билетът, нищо от това.” Наистина, тоя параход претърпял голяма катастрофа и освен овчаря никой не се спасил. И до днес не се знае какво е станало с него. Кучето е символ на вярност и приятелство. То обича човека и му остава вярно. С това кучето изплаща греховете си.” Кое кара кучето да бъде толкова силно привързано към стопанина си? – Невидимата духовна връзка помежду им, изградена в процеса на отглеждане на това куче от дадения човек. Верността на кучето би могла да достигне дори до саможертва в името на спасяването на любимото човешко същество. Примери в тази насока има предостатъчно.

Затова нека не бързат онези, които наричат някое куче „лошо”. За поведението му има сериозни основания. Това се отнася и за редица други животни, чиито действия тълкуваме по човешки и се учудваме, когато установим, че не сме били прави: „Вие не знаете една от характерните черти на животните. Никога животното няма да  ухапе, ако гледаш право в очите. Те хапят, само когато са зад човека. Нисшето естество в животните си има свои закони и ако не ги знаете, то ще ви причини голямо нещастие. Следователно кучето е добро само за себе си. Някои казват, че кучето е лошо. Ни най-малко не е лошо, но не трябва да го закачате. ... Като не знаем как да постъпваме с кучето, казваме, че е лошо. Това са наши разбирания. Тогава кой е лош: кучето или ние? Също така и нисшето естество в човека не е лошо, ако знаете как да се справяте с него.” В животинското царство няма добро и зло в смисъла, в който ние разбираме съдържанието на тези понятия. Там властват закони, различни от тези в човешката общност. Ако не сме запознати с тях, не бихме могли правилно да разберем поведението на животните.

Според зоолозите кучето различава над 50 000 миризми. Те са неговият главен ориентир сред разнообразието на окръжаващата го действителност. Сред тези миризми се откроява една, която е особено скъпа за кучето – тази на стопанина му: „По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си. Хиляди хора може да са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по този път, или не.” Както е известно, тази отличителна черта на кучето бива използвана твърде успешно в криминалистиката за откриване на извършителите на различни престъпления, за издирване на изгубени хора или вещи и т.н.

 

Едно от най-близките до нас домашни животни – котката, както и кучето, заслужава специално внимание. Нейното присъствие има особено значение за дома, в който е приютена: „Дом, в който има котка, добре е. Напусне ли котката дома, ще се случи нещо лошо. Това не е суеверие, но факт. Ако искате да знаете, ще се случи някакво нещастие през деня. Наблюдавайте какво правят котката и кучето. Те ес скриват още преди нещастието и катастрофата. Някога се случва обратното: хората се страхуват, очакват някакво нещастие, катастрофа или бомбардировка, а в това време кучето и котката си играят спокойно. По инстинкт те предчувстват, че днес няма да се случи нищо лошо.” Излиза, че вътрешният глас на котката и на кучето е достатъчно силен и безпогрешен при отгатване на това, дали ще се случи някаква беда или не. Очевидно тяхната връзка с Живата Разумна Природа е далеч по-силна и действена от тази на човека. Но и „външният” глас на котката не е за пренебрегване. Учените-зоолози са установили, че могат да бъдат преброени 23 различни звука, издавани от котките. Всеки от тях означава нещо специфично и дава израз на настроенията и желанията на това толкова интелигентно животно. Известно е още, че котките притежават инфрачервено зрение, т.е. те виждат не само предметите от околната среда, но и тяхното топлинно излъчване. По отношение остротата на слуха и зрението си котките са между първенците в животинския свят.

Не по-малко любопитни са лечителските умения на котките: „Наблюдавайте какво прави котката, когато заболее. Тя се лекува с пост. Преди да започне поста, тя изяжда няколко стръка очистително. След това пости няколко дена, докато оздравее. Щом оздравее, става весела, игрива, храни се добре, както по-рано – като здрава. Как познава котката тревите? Как знае да се лекува? В нея е вложено едно специално чувство, посредством което тя сама си помага. Това чувство ѝ подсказва какво трябва да прави. Ако котката може сама да се лекува и знае как да се храни, колко повече това е достъпно на човека.” Самолечението не е единственото качество на котката, което заслужава специално внимание. Тя е популярна и като лечителка на човешките болки. Усеща мястото на здравословния проблем и ляга върху него. Поема отрицателната енергия – причинителка на заболяването, и така помага на човека. Можем да ѝ имаме пълно доверие в това направление независимо от безсмислените уговорки за това дали черната котка носи късмет или точно обратното. Черна или не – тя е умела лечителка и наред с финеса и грацията си внася уют и красота в дома на своя стопанин.

Освен всичко останало котките са между най-чистоплътните същества в света на животните. Те прекарват дълго време в чистене на козината си: където стигат – с език, а където не стигат – навлажняват с език предна лапичка и с нея почистват недостъпното място. Между две котки в приятелски отношения може да се наблюдава как взаимно си почистват с езиче недостъпните за другата области от козината, най-вече задната част на главата.

Гъвкави, подвижни и грациозни, на котките им се носи и славата на големи поспаланковци. Те прекарват около 70% от денонощието в сън. Очевидно това е ненобходимо за поддържането на енергийния им баланс.

Константин Златев