(Размисъл върху
беседата на Учителя Беинса Дуно „Новият път” от книгата „Разговорите при
Седемте рилски езера”)
Принципи, закони и факти
При един от
разговорите си със своите последователи в района на лагера на Бялото братство
на Рила Учителят Беинса Дуно отбелязва:
- При изучаване на природата трябва да се проучат фактите, законите и
принципите. Над фактите стоят законите, а над законите – принципите.
В тази реплика на
Учителя на Новата планетарна култура ясно е изразена градацията между
принципите, законите и фактите от гледна точка на тяхното място в структурата
на Вселената и нейното невидимо управление. На върха на тази своеобразна
пирамида стоят принципите, под тях се намират законите, а най-ниският пласт
принадлежи на фактите.
Принципът е елемент
от най-дълбоката същност на Бога-Създател, фундамент на Неговата творческа
дейност. Принципите са жалони на Всемирното развитие, живи творчески сили.
Целият Космос е сътворен от Бога върху основата на вечни, неизменни и
всеобхватни Божествени принципи. Всеки от тях има универсално действие, т.е.
проявява се в цялото Битие, на всички равнища от структурата на Вселената.
Съвкупността от всички Божествени принципи съставлява ядрото, центъра, от който
израства и се развива всичко съществуващо, целият необятен Космос.
Всеки закон в Космоса
е следствие от същността и действието на някой от Божествените принципи.
Например: всемирният закон за прераждането (превъплъщението) е следствие или
произтича от V херметически принцип – този за ритъма; всемирният закон за
кармата е следствие от VІ херметически принцип – за причинността. Законите
могат да имат ограничено (в определена сфера на Космоса) или неограничено,
универсално (в целия Космос) действие. Философската дефиниция за закон гласи:
законът е вътрешна, съществена и устойчива връзка на явленията, обуславяща
тяхното подредено изменение. Познаването на същността и действието на законите
ни позволява да предвидим достоверно протичането на даден процес и неговите
крайни резултати.
От значение за настоящото
изложение е да изясним съотношението между понятията „закон” и „закономерност”.
Определението на понятието „закономерност” гласи: съвкупност от взаимно
свързани по съдържание закони, осигуряващи устойчивата тенденция или насоченост
в измененията на системата. Следователно „закономерност” е по-широко по обхват
понятие, което включва в себе си два или повече взаимозависими закона, чието
съвместно действие обуславя развитието на дадена система.
Под „факт” следва да
разбираме събитие или даденост с обективен характер. Всеки факт
представлява резултат от проявлението на някаква причинно-следствена верига
(последователност от причини и следствия, произтичащи логически едно от друго).
В началото на всички съществуващи причинно-следствени вериги стои една –
изначална, първична: Бог и Неговата Воля. Затова именно наричаме Бога
„Първопричина на всичко съществуващо” и „Причина на (за) самия Себе Си” (лат. –
causa sui).
Фактите служат за
доказателство или опровержение на законите (съответно биващи автентични и
неверни или неправилно формулирани). Фактът е обективен по своята същност, но
отношението към него на разумните същества е субективно. Това означава, че
хората – като същества, надарени с разум – възприемат фактите по индивидуален
начин. Причината е в различното равнище на тяхното духовно развитие и в
различния ъгъл, от който те възприемат действителността. Казано с други думи:
всеки човек притежава неповторима душевност, затова и отразява фактите от
действителността по неповторим, свойствен само за него начин. Това
обстоятелство поражда основата за безброй разминавания между хората по
отношение на интерпретирането от тяхна страна на едни и същи факти.
Разлика между
принцип и закон:
Принципът изразява същността, а
законът изразява механизма на
проявлението на същността. Принципът
и законът не подлежат на промяна (на изменение), но механизмът на
действието им може да се изменя в зависимост от равнището на проявление.
И като обобщение:
Принципите са ядро, но и цел на Всемирното развитие. От своя
страна законите дават представа за механизма
на това Развитие. Фактите бележат етапите
на космическото Развитие, на Еволюцията.
В тази връзка
Учителят Беинса Дуно отбелязва: „Фактите
задължават, законите ограничават, а принципите освобождават.”
Фактите задължават, понеже са едностранно обусловени – те са това, което са, независимо
от субективните оценки на хората. Две максими, притежаващи – макар и минимална
– доза езотеричен привкус, доизясняват задължителността на фактите:
1)
„Когато фактите говорят, и
боговете мълчат.”
2)
„Фактите са нещо упорито.”
Боговете мълчат,
защото не са в състояние да променят фактите. Дори те – великите Същества от
Божествения свят – са длъжни да приемат фактите такива, каквито са. Аналогична
е причината и за упоритостта на фактите – тяхната непроменимост. Фактът упорито
налага своето значение, защото то остава неизменно.
Законите
ограничават, тъй като създават рамки за
разпространението на своето действие. Действието на един закон винаги заема
само ограничен сектор от необятния Космос. Извън този сектор въпросният закон
вече не е в сила. Дори и законите, които наричаме „универсални”, действат само
в определен периметър. Например, универсалният закон за кармата засяга само
съществата, надарени с разум – хората. За низшите природни царства – минерално,
растително и животинско, както и за надприродните – ангелско и Божествено, той
не е валиден. Първите (минерали, растения и животни) все още не са достигнали
онзи стадий на своята еволюция, когато ще му бъдат подчинени. А вторите (ангели
и божества) вече са го надрасли. Аналогично – универсалният закон за
прераждането обхваща само природните царства – минерално, растително,
животинско и човешко. Върху надприродните той няма никаква власт; ангелите и
божествата не се прераждат. Те са преминали етапа от личната си еволюция, който
е налагал да използват този метод (прераждането) за духовно израстване. В
определени – твърде редки – случаи ангели и божества могат да се въплъщават или
вселяват в материалния свят, но това не става според действието на закона за прераждането.
Принципите
освобождават, защото, който достигне до същността им,
прекрачва отвъд областта на фактите и законите. И това е така, понеже
·
фактите са господстващи в материалния свят,
·
законите са господстващи в духовния свят,
·
а принципите господстват в Божествения свят.
Погледнато от друг
ъгъл: фактите се подчиняват на законите,
законите – на принципите, а принципите – на Бога. Принципите властват над
законите и фактите, законите – над фактите, а фактите – над материалното битие.
В този смисъл да
достигнеш същността на един Божествен принцип, означава да придобиеш Божествено
съзнание. А Божественото съзнание гарантира свобода – пълна, неограничена, всеобхватна. Същата, която е имал
пред вид Христос, когато я е свързал с познаването на Божествената Истина: „Ще познаете истината и истината ще ви
направи свободни” (Йоан 8:32). Великата Истина също е Божествен принцип,
чието постигане именно гарантира безграничната свобода. Разбира се, налице са и
други Божествени принципи, които притежават същия потенциал на пълно
освобождаване за онези разумни същества, които са ги обладали: Божествената
Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Правда, Добродетелта и други.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар