вторник, 17 юни 2014 г.

Жертвата на великите духовни Учители:




Жертвата на великите духовни Учители на човечеството е съсредоточена в четири направления:
  а) въплъщението:
За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се “смалят” (както се изразява Учителят П. Дънов) хиляди или милиони пъти. Българският Учител на Любовта свидетелства, че – например – Христос, за да се въплъти в земно тяло, е било нужно да се “смали” 78 милиона пъти (!). В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно самоограничение, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло. Във всички случаи тези тела са подготвяни векове или дори хилядолетия, за да могат да приемат в себе си мощния дух на един велик Учител.
В Библията на две места е засвидетелствана родословната линия на Иисус Христос: в Евангелието от Матей, 1 глава, и в Евангелието от Лука, 3 глава. В първия случай тя е проследена от първия човек Адам до Йосиф Обручник, годеника и настойника на Дева Мария – св. Богородица, като особено подробно и поименно са упоменати наследствените връзки от Авраам до Йосиф. А във второто родословно дърво е разкрита генетическата приемственост от Иисус Христос, през Йосиф Обручник, до Адам, т.е. в обратен на първия ред. Елементарното изчисление показва, че са били необходими 42 поколения, за да може физическите тела на биологическите предшественици на Христос да се пречистят дотолкова, че Младенецът Иисус (инкарнация на едноименния Учител от земната Йерархия) да бъде в състояние да приеме в тялото си Духа на Христос. И то не веднага, а след тридесетгодишна сериозна подготовка и сурова житейска школа. И то не за дълъг период от време, а само за три години – колкото трае мисията на въплътения Космически Дух, Син Божий на тази планета.
Смаляването, казано по друг начин, притежава чисто енергийна характеристика. Колосалната духовна енергия на Мировите Учители и на Учителите от по-нисък ранг се “вмества” в едно високо еволюирало и пречистено човешко тяло по методите на въплъщението или вселяването. Всяка изява на духа в материята е изпитание за него. Това се отнася и за нас, простосмъртните хора. Самоограничаването на индивидуалния дух в света на материята чрез едно несъвършено в сравнение с него тяло е равносилно на жертва. Тя, обаче, е не просто нужна – тя е задължителна за духовната еволюция на съществото. Всички най-важни и еволюционно определящи уроци духът (т.е. истинският човек) научава единствено на физическото поле.  
  б) общуването с хората:
Този аспект от жертвата на великите духовни Учители е свързан с потребността от тяхна страна да бъде проявено безкрайно, Божествено търпение, стоманена воля и неизмерима нравствена сила при контактите с множеството хора, които се намират несравнимо по-ниско от тях в еволюционно отношение. Тези качества и добродетели са им необходими, за да изявят – независимо от обективните трудности – Божествената Любов в общуването с по-малките си в еволюционен план братя и сестри, за да дадат израз на Божествената Истина и Мъдрост – до степен да грабнат сърцата на последователите си и на заинтригуваните спящи души. Именно в общуването с хората бива проверена най-щателно степента на духовна зрелост на съответния велик Учител и способността му да предава придобитото знание в достъпен за аудиторията вид. Под “духовна зрелост” в случая имаме пред вид неговата подготвеност да служи и да се раздава на всички до степен на саможертва.
  в) изграждане на окултна Школа:
По своята същност окултната Школа представлява умален модел на земното човечество. Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането й като нормално функционираща духовна структура.
  г) земната мисия:
Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът.
Мисията на всеки автентичен Учител има външна (явна, открита) и вътрешна (съкровена, мистична, скрита) страна.
Всички контакти на съответния Учител със социалната среда, сред която е въплътен, са насочени към реализацията на външната страна от мисията му. Към тази му изява спадат благовестието (проповедта) му, работата с ученици, последователи и външни за създадената от него Школа хора, както и – в някои случаи – връзките му с органите на държавната власт и/или други институции, имащи отношение към осъществяването на земната му задача. Този аспект от дейността му е открит за погледите на всички – и симпатизиращи, и враждебни спрямо делото му.
Вътрешният или мистичният дял от изявата на дадения духовен Учител като правило остава скрит за всички външни наблюдатели. Това е нещо, което се случва само между него и Бога. За него не се говори, то не е споменато в проповедите на този Учител, не бива огласено дори и пред най-близките му ученици. Причината не е в някаква излишна предпазливост или в изискване за проява, забулена във воала на тайнствеността. Главната причина е в неподготвеността на общественото съзнание за възприемане, осмисляне и подкрепа за тази част от мисията на духовния Учител.
Към скритата страна от земната изява на великите Учители следва да отнесем и извършваните от тях посвещения на достатъчно напреднали в духовно-нравствено отношение окултни ученици.

Няма коментари:

Публикуване на коментар