Вдъхновението

 

Добродетел ли е вдъхновението? Едва ли. Ала в същото време то създава предпоставките и мотивацията за придобиването на толкова много добродетели. Импулсът, роден от вдъхновението, рано или късно се превръща в могъща творческа сила, която ни издига към върховете на човешките постижения – материални и духовни.

Извършеното с вдъхновение носи печата на духовното присъствие, на най-доброто, заложено в самите нас. Извършеното без вдъхновение е просто рутина, та дори и с високо качество на крайния резултат. Качество без полъха на духа, което обрича усилията ни на тленност...

Откъде черпим вдъхновение? Най-вече – от красотата. Независимо дали я откриваме в Природата, в човека или в сътвореното от него тя неизменно остава вестителка на Божественото. То се проявява в безбройните форми на творението и неговото първо име е „съвършенство”. И понеже вече споменахме изкуството като област, в която най-често срещаме даровете на вдъхновението и неговите носители, не бива да подминаваме една от цариците в това владение на Духа – музиката. Как музикантите – вокалисти и инструменталисти – дават израз на вдъхновението, по какъв начин става това, какъв е невидимият механизъм за проявлението му; на всички тези въпроси дава отговор Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно): „Музиката зависи от духовното тяло на човека. Духовното тяло има двойник. Ако ти, като музикант, можеш да прекараш своя двойник или в инструмента, или в гърлото си, ти можеш вече да свириш и пееш. Във всяко едно чувство, във всяка една ваша мисъл или постъпка трябва да се чувства този ваш двойник на душата ви. Туй го наричаме вдъхновение.”

Словото на Мировия Учител ни помага да осъзнаем редица важни взаимовръзки, които се осъществяват под влиянието на вдъхновението. Очевидно е, че за вдъхновение говорим тогава, когато е реализиран контакт между висшата духовна природа на човека, неговото безсмъртно „аз”, и земното му съзнание (наричано от някои „будно”). Именно това състояние на съзнанието определяме като „да бъдеш в духа”, за което ще стане дума по-долу.

Когато отбелязва как музикантите да постигнат вдъхновението – да прекарат двойника на духовното си тяло през инструмента или гърлото си, – великият Посветен очертава механизма на този интимен процес. Тук решаваща е ролята на вътрешната нагласа – онази настройка на съзнанието, която ни позволява да станем проводници на висшето духовно начало. На нашето собствено или на някое напреднало Същество, което в наше лице е съзряло достоен приемник на мисли, идеи и творчески импулси. Защото и тези разумни, високо еволюирали Същества също така могат да станат източници на вдъхновение за нас, хората. Обикновено това се случва, когато те изпълняват важна духовна задача и би трябвало да ни предадат послание от невидимия свят, което ние да възприемем и да превърнем по пътя на творчеството, на осмислената си дейност в действителност. В подобни ситуации напредналите Същества въздействат върху нас на ментално или емоционално равнище (а може и едновременно на двете) и очертават невидима пътека, по която идеята от високите селения на Духа преминава плавно в нашето съзнание. Тогава именно ние се чувстваме вдъхновени да извършим нещо, в което да вложим цялата си същност и да дадем най-доброто от себе си. Така с непосредствената помощ на пратеници от духовния и Божествения свят ние трансформираме тяхната благородна намеса в порив на вдъхновението, което от своя страна изливаме в творческия процес по създаването на нещо качествено ново, на нова форма на творението – независимо дали тя притежава материален израз или не.

В същност централно по своята значимост е умението да превърнем тялото си в инструмент на духа. Точно за това ни съдейства вдъхновението – като магически жезъл за трансформация на обикновеното в необикновено, за създаване на ново качество в творческия процес.

Буквеният и сричков състав на думата „вдъхновение” предлага богата и красноречива информация за нейния произход, съдържание и значение:

в – дъх – нов – ение.

На иврит понятието „руах” се превежда като „дух”, но и като „дъх”. И единият, и другият вариант са свързани с представата за жизнения принцип, за лъча животворна изначална енергия, чрез който Бог сътворява всяко същество, всяка форма на проявление на Всемирния живот.

Имайки пред вид този възлов пункт при тълкуването на понятието „вдъхновение”, проявявайки и нужната доза въображение, бихме могли да го преведем като „в – духа/дъха – ново – откровение”. Или, казано по друг начин, в по-разширен вид: вдъхновението е плод на духа, който ни дарява ново откровение.

В своето Слово – крайъгълен камък на Новата планетарна култура – Учителят Беинса Дуно ни дава и специална формула, с чиято помощ да призовем вдъхновението: „Аз и домът ми отсега нататък ще живеем в закона на Любовта, в закона на Мъдростта и Истината. Ние ще ходим в светлина отсега и през всичките векове. Амин.” Трите велики Божествени принципа – на Любовта, Мъдростта и Истината – в случая са източникът на вдъхновение, което променя навеки живота на онзи, който ги следва неотклонно, и проправя пътеката му към обителта на вечната Светлина. Формулата е насочена на пръв поглед само към една конкретна пробудена душа и нейното семейство, нейния дом. Но тя има, по наше мнение, и далеч по-широк обхват – общността на всички пробудени за Истината люде, на търсещите по духовния Път, които са обединени и в убежденията си, и в начина си на живот. Това е общност, която, без риск да сгрешим, бихме могли да назовем „Братство на Светлината”, в което царуват принципите и законите на Божията творческа изява.

Вдъхновението може да се роди от досега ни със света, в който живеем. Песента на славея, уханието на пролетни цветя, величествената снага на планина, синьото око на кристално езеро, тихият шепот на есенния вятър, тъмната лента на река или необозримата шир на океана... Всяко докосване до прелестта и могъществото на Природата е в състояние да ни издигне в полета на вдъхновението. Една прекрасна книга, вълнуваща театрална пиеса, грандиозен оперен спектакъл или изложба на талантлив художник също могат да се превърнат в трамплин, от който да отлетим към висините на вдъхновението. Дори една дребна монета, оставена състрадателно в протегнатата ръка на просяка, би могла да събуди поточето на вдъхновението и да го влее във водопада на служението за Общото благо.

Ала то, вдъхновението, би могло да възникне и в самите нас, в душата ни, когато надникнем във вселената на собствената си безграничност. Молитва без вдъхновение, без искрено религиозно чувство и преживяване остава мъртва, нечута. В концентрацията върху Божественото, вложено у човека, може спонтанно да избликне фонтан от духовна радост, от тържество на осъзнаването, че сме тук, за да извървим до край пътя към Вечността... Когато медитираме върху велики истини на Битието, този процес на самовглъбяване също е в сила да ни отведе до непристъпни до момента върхове на екстаза. Съпреживяването на всемогъщата Любов, лежаща в основата на цялото творение, е неизтощим източник на благодатно съзерцание, на искрящо от порив да се раздаваме вдъхновение.

Независимо дали е породено от външен или вътрешен източник вдъхновението винаги е наш желан гост. Вдъхновението може да бъде породено и от нечий личен пример. Така великите духовни Учители на човечеството със своя живот и дело създават истински образци за подражание – до един неповторими и разкриващи мощта на Божественото присъствие. Подражанието обаче не трябва да бъде механично, а осмислено, преживяно като собствена опитност, като собствен поглед върху света, пречупен през мирогледа на едно далеч по-напреднало по вечния път към съвършенството Същество. Сляпото подражание ражда посредственост, а преосмисленото – импулс да продължим напред.

Вдъхновението е извънредно важен елемент от духовния живот на човека. То е двигател за осъществяването на всички творчески импулси, които ни помагат да създаваме ново качество и да се повдигаме по избрания от нас път към върховете на Божественото. То е плод от връзката ни с великия Дух на Космоса, от Когото извира Всемирният живот и всеки порив за съзидателно пресътворяване на вече съществуващото. Не сме в състояние да извикваме вдъхновението всеки път, когато желаем то да ни обгърне в приказната си дреха на обновление и полет към висините на прекрасното. Затова пък ако работим упорито и всеотдайно върху себе си, то ще бъде все по-чест наш спътник по пътеките на човешкото ни призвание.

Да вършим нещо с вдъхновение, означава да го вършим с Любов. Любовта ражда вдъхновение, а вдъхновението ни потапя в океана на Божествената Любов.

Вдъхновението не се дава наготово – нужно е да го заслужим. Нека мислим, чувстваме и постъпваме така, че неизменно да бъдем достойни Духът на Всевишния да ни удостоява със Своето присъствие, което наричаме „вдъхновение”. 

Константин Златев