четвъртък, 7 май 2015 г.

Витрината на живота (Есе върху беседата „Което дава живот”)

Божият Дух е Източникът на Всемирния живот. Където е Духът, там има живот. А Той е навсякъде и във всичко. Следователно животът като повсеместно космическо явление има своето начало у Бога и се развива в съответствие с Божия План за Вселената. Учителят Беинса Дуно нарича този живот „истински”: „Истински живот е онзи, който изтича от Духа.” Оказва се, обаче, че той не е единствен по рода си: „Има живот, който не изтича от Духа.” И нито дума повече. Очевидно става въпрос за велика тайна на Битието, която не бива oткривана на всеки.
И така, какво ни предлага витрината на живота?
1Истинския живот – „онзи, който изтича от Духа”. За Божия Дух като първоизвор на живота авторът на беседата добавя: „Духът е великото, възвишеното в живота. Съвременната наука под „Дух” подразбира това нещо, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот.” А щом има чист, девствен и неопетнен живот, определен като истински, значи има и:
2Неистински живот – онзи, „който не изтича от Духа”. По всичко личи, че той се явява подобие, имитация на истинския живот и не носи всички негови характеристики. А коя е главната характеристика, за да дефинираме един живот като истински? – Присъствието на Духа. Изводът е, че Духът на Бога не присъства в неистинския, фалшивия живот. А тогава кой е жизненият принцип, който поддържа този живот – имитация на истинския? Това трябва да бъде някаква космическа сила, притежаваща съответни творчески възможности; сила, която не е свързана с Божественото Начало във Вселената или най-малкото е относително независима от Него. Единствената космическа институция, отговаряща на това описание, е Черната ложа. Ала може ли тя действително да създава живот? И ако да – как? Нека се опитаме да надникнем зад завесата на тази мистерия, която – въз основа на сегашното равнище на нашето човешко познание – не може да бъде отгърната докрай.
Плод на жизнетворческата дейност на Ложата на лявото посвещение са една специфична група елементали. Духовното познание разглежда две основни разновидности елементали. Първите са т.нар. природни духове, които от своя страна се разделят на шест вида:
·         Елфи, силфи или силфиди – духове на въздуха.
·         Гноми – духове на земята.
·         Саламандри – духове на огъня.
·         Ундини – духове на водата.
·         Фавни и сатири – духове на животинския свят.
·         Дриади – духове на растенията.
Втората разновидност елементали са онези, които могат да бъдат създавани мислено, от въплътената свободна воля на разумни същества, включително и от хората.
Първата разновидност елементали няма пряко отношение към настоящата разработка. Изследователският ни интерес в случая е насочен към втората разновидност.
Изкуствено създадените елементали изискват от техния творец или автор съчетаване на мисъл и чувство (емоция), при това крайно наситени с енергия. Обединената сила на мисълта и чувството поражда нова жизнена форма, чието съществуване като трайност е право пропорционално на вложената за създаването му енергия. Методът за изграждане на този вид елементали се нарича инвокация (призоваване).
Такива елементали създават черните магове. Техните сатанински творения са способни да въздействат не само до определени зони на невидимия свят, но и пряко върху материални обекти. Особено уязвими са астралните тела на хора, които не владеят техники за енергийна защита. Елементалите са в състояние да завладеят частично или дори напълно съзнанието на хората, към които са отпратени от своя създател; това са случаите на т.нар. частично или пълно обсебване. Освобождаването от такова унищожително влияние е много трудно и изисква прилагането на огромно количество положителна енергия. Елементалите завладяват разума и чувствата на човека, разрушавайки фината структура на астралното му тяло (в особено тежки случаи – когато черният маг е от много висок ранг, може да бъде засегнато и умственото тяло). Те проникват в него, променят конфигурацията му и започват да изпълняват програмата, заложена в тях от автора им. Въздействието им като правило е разрушително: спрямо други хора или обекти, набелязани от черния маг, и спрямо самия им приемник – човека, у когото са се загнездили. След изпълнението на задачата си елементалът – ако все още притежава жизнена енергия – може да започна да се проявява като полтъргайст (от нем. – палав, пакостлив дух, шумен призрак). Но той не е същински полтъргайст (обикновено тази роля играят душите на рано починали деца, които все още не могат да напуснат сферата на Земята и познатия им материален свят), а само негово подобие. Полтъргайстът – независимо от кой вид – е сравнително безобиден. Той по принцип не наранява хора, а само размества или чупи различни предмети и прозорци.
Съществува една любопитна, но и твърде опасна разновидност на елементалите, която в тибетската езотерична традиция се нарича тулпа. Това е същество, създадено със силата на въображението. Представлява мисъл-форма, възникнала върху основата на изключително напрегната концентрация и визуализация. Раждането на тулпа не е еднократен акт, а продължителен процес, в който с ъздателят му трябва да вложи огромно количество психически сили. Фантомът постепенно се изпълва с жизнена енергия и от един момент нататък може да придобие дори материален облик. От видение-призрак, съществуващ единствено в съзнанието на автора му, той крачка по крачка става все по-плътен, докато на  края би могъл да бъде съвсем неразличим от физическата действителност. Огромният риск от това пораждане на изкуствен живот се крие в потенциалната възможност тулпа изцяло да се освободи от контрола на пораждащия го човек и да заживее съвсем самостоятелно, при това – с ясна насоченост към злото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар