събота, 30 май 2015 г.

Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина:




      В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството й на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината. Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина. Това е, разбира се, Божествената Мъдрост: „Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта!“

        Критерият за постигнатата мъдрост по житейския път е начинът ни на живот. „Мъдростта на мъдрите е в тяхното поведение!“ – гласи една езотерична сентенция. Ала освен субективната самооценка и не по-малко спорната преценка отстрани съществува и напълно обективен фактор за равнището на култивираната мъдрост: „Като измеря интензивността на светлината, която излиза от ума ти, ще позная колко си мъдър.“ Естествено, този метод е подвластен само на носителите на свръхсетивно зрение – Посветените. Неговото приложение в практиката дава основание на един от тях, въплътил се в България през втората половина на ХIХ век, да заключи: „Разумен човек е онзи, който излъчва светлина.“

        Същият велик Посветен, назован от следовниците си „Учител на Любовта“, достига в своите прозрения до извънредно задълбочен анализ на стремежите, ръководещи човешкия дух към целите на неговото проявление в Космоса. Триадата на тези цели в низходяща градация е съставена от фундаменталните категории: живот – знание – свобода. При реализацията на втория от посочените стремежи – към знание – на изхода се формира светлина. Ето как Учителят П. Дънов излага тази абстрактна конструкция на личностното духовно самоосъществяване: „... Първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат.“
         На друго място в Словото си Учителят на ББ предлага още една подобна градация, конструирана от четири елемента: разумност – музика – светлина - мисъл. Тя не е изложена в низходящ или възходящ ред, а черпи основанията за съществуването си от проникването във формите и средствата, посредством които изначалната разумност се изявява в материалния свят: „На земята (тук Учителят П. Дънов вероятно има пред вид не само планетата Земя, а физическата действителност като цяло – б.К.З.) най-гениален израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл.“

Константин Златев




Няма коментари:

Публикуване на коментар