Кой човек е по-учен?

(Есе върху беседата „Който слуша Моите думи”)

Който слуша думите на един велик духовен Учител и ги прилага, той съгражда дома си, сиреч живота си, върху камък – върху здрава основа, която никакви житейски бури не биха могли да разклатят. Това е човек,  който не само е слушал Словото от устата на великия Посветен, не само го е разбрал и превърнал в неразделна част от своя мироглед, но и го прилага на всяка крачка във владенията на материята. Така той се устремява към портите на Небесното Царство, воден от светлината на Словото на Истината,  следвайки стъпките на онзи, който разпръсква мрака на невежеството със своята проповед и с личния си пример.

В беседата Учителят Беинса Дуно задава един твърде важен въпрос: „Кой е по-учен човек: който може да намалява погрешките на хората или който може да им помогне да се развие хубавото, красивото у тях?“ Авторът на текста не предлага отговор, с което очевидно поставя задача на своите слушатели сами да  достигнат до него.

Човекът, който съдейства на своите ближни да не грешат толкова често против космическите закони, им дава шанса все по-често да правят правилни избори и да следват пътя, който Бог им е отредил за съответния земен живот. Намаляването на погрешките е обратно пропорционално на нарастването дела на постъпките, извършени в хармония с Божествените принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Така постепенно душата на този човек се пробужда за действителните стойности в личното и колективното съществуване и той на всяка крачка по избрания път се отърсва от ненужното бреме на миналото.

Човекът, който помага на своите ближни да развият красивото у тях, плавно и естествено ги повежда по пътеката на култивирането на добродетели. Потенциалът, заложен в духовната природа на всекиго от тях, постепенно се разгръща и добавя все по-чист и привлекателен блясък към тяхната аура. Пътят на развитието и умножаването на добродетелите им рано или късно ще ги отведе до цялостно изпълнение на тяхното предназначение според Божия промисъл за всеки един от тях.

И така, кой от двамата водачи по духовния Път е по-учен човек? И защо Учителят Беинса Дуно поставя въпроса, без да даде отговор? Само заради умственото упражнение на своите последователи ли или има и друга причина за това?

По наше мнение сравняването на учеността на двамата пробудени за Божествената Истина човеци не е нужно. И двамата осъществяват достойна за уважение мисия сред своите по-малки по духовен ръст братя и сестри. И двамата изпъкват като старателни, целенасочени и успешни труженици на Божията нива. И двамата принасят богати плодове пред олтара на Всевишния.

Напредването по духовната пътека не е състезание, в което непременно трябва да се класираш на първо място. Всички ние, хората, сме неповторими индивидуалности и всеки от нас се придвижва с различна скорост по тази пътека. Целта не е да изпреварваме другите, а да се освобождаваме от товара, който вече не ни е необходим, и да развиваме все нови качества на душата, да натрупваме безценни знания и опитности. Не е важно кога ще стигнем, а дали ще стигнем.

Веднъж извървели Пътя до край, оттук нататък сам Бог има грижата за всичко останало.

Константин Златев