(Есе
върху беседата „Моите овце слушат Моя глас”)
Както овцете слушат гласа на своя
пастир и го следват, така и повярвалите в мисията на един духовен Учител
възприемат Словото му като израз на Божествената Истина и вървят с търпение,
постоянство и всеотдайност по пътя, който той им е очертал. Това е път на
постепенното, плавно и постъпателно духовно израстване, в рамките на който се
разгръща вътрешният потенциал на пилигрима и заискряват със завладяваща красота
добродетелите на неговата душа – жалони по Пътя към съвършенството. В крайна
сметка това движение напред и нагоре отвежда човека с пробудено съзнание до
самия Божий престол, до царството на вечната Светлина и безсмъртната Любов.
За да бъде изминат докрай този Път,
обаче, е нужно поелият по него да се освободи от всичко преходно и да положи
върху душата си печата на непреходното. Как да различим едното от другото? На
помощ отново ни идва Божествената Мъдрост на великия Посветен. В разглежданата
беседа Учителят Беинса Дуно заявява: „...
Любовта и радостта в човешкия живот са временни.“ За участника в Школата на
Всемирното Бяло братство това изказване може да прозвучи твърде смущаващо. През
цялото време са го учили, че Любовта е неразделна част от природата на самия
Бог, че сам Той е Любов (ср. I Йоан
4:8, 16). И че: „Радостта не е
произведение на Земята. Тя е последствие на възвишения живот, който работи за
издигане на хората.” Какво има пред вид тогава Вестителят на Новата
планетарна култура?
Той очевидно говори не за висшата проява на Любовта, а за
нейното човешко измерение, което е само подготовка, предчувствие за
Божествената висота на Любовта. Истината е, че всички ние трябва да преминем
през човешкото стъпало на Любовта, за да достигнем трона ѝ на върха на Божието присъствие.
А това означава да преодолеем окончателно егоистичния стремеж към притежание,
на моменти ескалиращ до безумен порив за обсебване, към обектите на нашата
човешка любов. И вместо това да бъдем готови да им отдаваме най-доброто от себе
си, да им служим напълно безкористно и всеотдайността ни към тях да бъде
заредена с искрата на саможертвата.
Само така малката човешка любов – егоистична и обсебваща,
би могла да се трансформира в Божествена Любов, която се раздава докрай и не
прави разлика между онези, които имат нужда от нея.
От друга страна, временна е радостта от човешките
притежания, от придобитото богатство, от измамните миражи на славата, от
коварното опиянение и сладостта на усещането за власт. Тази радост се поражда
от задоволяването на пръв поглед на нормални, естествени човешки потребности.
Ала в същност тя служи на низки инстинкти, на недостойни страсти и подхранва
животинското начало у човека. Нейното място е в миналото му, а в бъдещето го
очаква единствено светлата и безукорно чиста радост от духовните постижения.
Радост можем да открием и в това, което наричаме
„развлечение”. (Развлечение = преживяване, което в някаква степен ни отделя от
действителността и ни създава усещане за радост и удовлетворение. Ако вместо
удовлетворение възниква задоволяване на низши потребности, тогава развлечението
придобива пагубен характер.) То спуска завеса към действителността – далеч не
винаги удовлетворителна, доставя ни мигове на покой, пренася ни в други
плоскости на възприятия и преживявания. Оказва се, обаче, че и тази форма на
радост крие в себе си зародиша на самозаблудата. Защо? Учителят Беинса Дуно
твърди категорично: „В духовния свят
развлечения не се допущат.” Излиза, че те са свойствени само на нашето
съществуване в света на материята. Красиви, но краткотрайни проблясъци от една
друга реалност, нерядко лъжлива и преходна. Развлеченията очевидно не ни водят
към Истината, а може дори да ни отдалечават от нея. Не бива да ги отричаме и да
проповядваме излишен аскетизъм, а трябва да имаме разумно отношение към тях.
Разумно в случая означава правилна преценка и спазване на мярката на приличието
и високия идеал.
В заключение: преходно е всичко онова, което ни задържа в
оковите на материалните ограничения и илюзии, в един свят на страдание и
неудовлетвореност. А непреходно е само онова, което ни помага да разгърнем
Божествения си потенциал и да изпълним предназначението си на достойни синове и
дъщери на Небесния Отец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар