Според духовно-езотеричното познание триединството на човека като духовно
същество се изразява в съчетанието между ум, сърце и воля. От ума произтичат
мислите, от сърцето – чувствата, а от волята – действията на човека. Колкото
по-високо еволюирал е индивидът, толкова по-хармонично е това съчетание,
толкова по-съвършена е съгласуваността между неговите мисли, чувства и
постъпки. В случая сърцето бива разглеждано не като биологичен орган, а като
център на човешката емоционалност.
В своето Слово Мировият Учител Беинса Дуно въвежда понятието „разумно
сърце”, изхождайки от необходимостта в съвременната епоха пробудените за
Божествената Истина хора да хармонизират в максимална степен своите мисли и
чувства, т.е. функционирането на ума и сърцето. Постигането на подобна степен
на хармонизация според великия Посветен, вселен в българско тяло, би трябвало
да бъде една от водещите характеристики на човека на днешното време – строител
на Новата планетарна култура на висшата проекция на Любовта. Сърцето е разумно тогава, когато следва повелите на разума, воден от
Божественото начало у човека.
В една от своите беседи Учителят Беинса Дуно набляга на потребността от
хармонизация и по линия на връзката между волята и ума, тоест между действията
и мислите. Той проследява взаимозависимостта между тях в процеса на духовното
развитие на човека, подчертава акцентите в тази зависимост и взаимодействие и
въвежда нов термин – „разумна воля”. Ето и неговите разсъждения в тази насока: „По закона на прераждането човек се ражда ту
с по-силна, ту с по-слаба воля, докато те се уравновесят и се създаде среден
тип човек – с уравновесен характер. В някои случаи силната воля е за
предпочитане, а в някои – слабата. Следователно човек не трябва да дава
предимство на волята си, а на разумността. Има опасност силната воля да се
превърне в упоритост, а слабата – в мекушавост; именно затова казваме, че човек
трябва да прояви разумната си воля, която дава представа за среден или нормално
проявен тип, в когото силите на ума, сърцето и волята са напълно уравновесени и
хармонизирани.” (Цитатът е от книгата „Божествената мисъл”, лекции на
Младежкия окултен клас, година 7, изд. „Бяло Братство”, София, 2011, с. 94.)
В присъщия си лаконичен стил великият Учител на Всемирното Бяло братство с
малко думи казва много неща. За нас от особена важност е да проследим
размишленията му в няколко конкретни насоки:
1. В цикъла от въплъщения в материално тяло човешкото същество – в
зависимост от жизнената си програма за всяко отделно прераждане и в съответствие
с кармичните си задължения – проявява по-силна или по-слаба воля. В рамките на
духовното си израстване човек е постигнал определено равнище на волята си, но
той я изявява в такава степен, каквато е потребна за дадения му живот на
планетата Земя. Крайната цел е да се сдобие с една постоянна в проявлението си
воля, която съответства на уравновесен характер. Уравновесеният характер от
своя страна предполага хармонично изражение на триединството ум – сърце – воля
(съответно мисли, чувства и дела).
Уравновесеността в тази си плоскост на разглеждане ни връща 2500 години
назад – в епохата на Мировия Учител Буда. Той утвърждава необходимостта човек в
земната си проява да следва т.нар. „среден път”. Това именно е път на
постигната пълна хармонизация между мисли, чувства и дела, когато умът, сърцето
и волята работят задружно за духовното издигане на индивида. Това е път, при
който пробудената душа избягва всички видове крайности и постига умереност във
всяка област на материалното съществуване. Умереност, плод на разумна воля,
която превръща в действителност светлите мисли и чистите чувства на нейния
носител.
2. Свободната воля е дар за човека от Бога Творец и никой не може да му я
отнеме. Ала всеки от нас я проявява по различен начин в зависимост от
равнището, до което сме я издигнали, и от потребностите на конкретната житейска
ситуация. Като правило за предпочитане е да проявяваме силна воля, която да ни
позволява правилно разрешаване на възникващите по пътя ни проблеми. Ала ето че
Учителят на Бялата ложа Беинса Дуно изтъква, че има случаи, в които за
предпочитане е слабата воля. Какви биха могли да бъдат те? Навярно авторът на
цитата е имал пред вид моментите, в които мъдростта изисква от нас да проявим
смирение. То в никакъв случай не е израз на слаба воля, напротив – за него е
нужна огромна духовна сила. За околните, обаче, то би изглеждало именно като
наличие на слабохарактерност или слаба воля. Каквото и да си мислят те,
смирението ще донесе по-добър резултат от проявата на силна воля, т.е. на
силови средства за решаване на проблема.
Когато волята на човека бива ръководена от разума, когато неговият жизнен
избор е осъществен въз основа на Божия план за самия него и за възникналата
ситуация, тогава няма как да бъде допусната грешка, не може да има отклонение
от предначертанието на Висшата Сила във Вселената. Слабата воля в случая е
резултат не от слаб характер, а от правилен избор в светлината на един върховен
Промисъл.
3. Когато сме изправени пред дилемата на кое да отдадем предпочитание – на
волята или на ума, би следвало да изберем ума. Това правило, изведено от
Учителя Беинса Дуно, формулира заключението: разумността би трябвало да управлява волята. Волята не е сляпа –
именно разумът е нейните очи, нейната способност да разглежда обективно всяка
житейска ситуация и да действа в зависимост от конкретните потребности на
момента. Волята може да бъде заслепена, само в случай че чувствата вземат връх
над разума и подтикват човека да извърши нещо необмислено. Тази заслепеност
понякога придобива застрашителни размери и е в състояние да ни доведе до ръба
на пропастта. Дали ще се сгромолясаме в нея, или ще успеем да се задържим,
макар и с цената на върховни усилия – това зависи от силата на волята и от
бистротата на разума.
Когато разумността постоянно, без изключения, управлява волята, тогава
индивидът израства значително в духовно отношение и е способен да служи
пълноценно както на собственото си жизнено призвание, така и на Божия план за
планетата и човечеството.
4. Учителят Беинса Дуно в своите беседи изтъква, че дяволът е в
крайностите. Сиреч когато си позволим да изпаднем в някаква крайност, тогава
наливаме вода в мелницата на Черната ложа. Тогава изневеряваме не само на
доброто, което носим изначално в безсмъртната си духовна същност, но и на пътя,
който Всемирната Разумност ни е отредила за този наш земен живот.
Великият духовен Учител на България и Земята ни предупреждава, че ако
допуснем силата на волята ни да достигне прекалено висока отметка по скàлата на
нейната интензивност, тогава тя може да се превърне в упоритост. Казано с други
думи – в инат, т.е. в неразумно проявление на силната воля.
И обратното, ако не се грижим да поддържаме равномерна сила на волята си и
да я подхранваме с мъдри решения, последвани от съзидателни действия, тя
постепенно започва да отслабва и неминуемо се доближава до състоянието на
мекушавост. Другото название на мекушавия човек е безволев, сиреч останал без
воля. Такъв човек се поддава твърде лесно на прищевките на телесната си
природа, както и на изблиците на неовладени чувства, и някак неусетно се
превръща в роб на плътските си желания и на емоционалните си пориви.
5. Разумната воля в разбирането на Учителя Беинса Дуно е показател за „среден или нормално проявен тип” човек.
Това е личност с уравновесен характер, която лесно овладява стихията на
чувствата, чува достатъчно ясно повеленията на разума си и ги следва с
постоянство, търпение и премерена отдаденост. Този среден или нормално проявен
тип човек е само на крачка от пробуждането на своята душа за Божествената
Истина или вече я е направил. Той е подготвен да поеме по духовния път към
Божественото, понеже е развил нужното чувство за отговорност и вътрешните му
сетива са отворени за реалните потребности на ближния и на Живата Разумна
Природа. Хармонизацията между силите на ума, сърцето и волята му го изправя
пред прага на първото посвещение и осветява пред него пътеката на окултното
ученичество.
Разумна воля в смисъла, който влага в това понятие неговият автор –
Учителят Беинса Дуно, е волята, следваща гласа на разума, осенен от своя страна
от виделината на Божието присъствие у човека. В крайна сметка разумна е волята,
която е подчинена безусловно на Волята на Твореца Бог и която е в състояние да
превърне постепенно нейния носител – човека, в пълноценен служител за
изпълнението на Неговия грандиозен План за Космоса и в истински съ-творец в
онова велико начинание, положило началото на всичко съществуващо и очертало
перспективите за Всемирното развитие на всички равнища на вселенското
проявление.
Равновесието е водещ принцип на съществуването в цялото Проявено Битие.
Стремежът към поддържането на баланс между противоположностите в поляризирания
свят – между Добро и Зло, Светлина и Мрак, Мъжко и Женско начало и пр. – е
изконен и е заложен като определяща движеща сила в Промисъла на Твореца. Установяването
и поддържането на равновесие в глобален и локален мащаб е и главна задача на
Всемирната Ложа, която ръководи дейността на Бялата и Черната ложи в Космоса. Изявите
на Всемирната Ложа урегулират вечната битка между Доброто и Злото под знамето
на Божествената Любов.
Баланс (равновесие) не
означава равенство на силите, а осигуряване на хармония.
Така и установяването и поддържането на равновесие у разумното същество,
наречено „човек”, е негова основна еволюционна задача. Когато той постигне
необходимия вътрешен баланс между ум, сърце и воля (между мисли, чувства и
постъпки), тогава хармонията, родена от този духовен подвиг, се разпростира
радиално извън него и уравновесява и хармонизира и неговата жизнена среда. По
този начин интимният вътрешен свят на човека извайва облика и на неговата
външна действителност. Посоката на въздействие неизменно е отвътре-навън.
И когато индивидът стане съзнателен творец на хармоничното си вътрешно
„аз”, проектирано безпогрешно и във външната за него реалност, тогава той е
достоен да бъде назован „син Божий” и да се включи пълноценно в творческата
дейност на Всевишния на конкретно ниво във всемирното проявление.
И така разумната воля на човека
се превръща в полезен инструмент от арсенала на върховната Воля на неговия
Създател.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар