(Есе
върху беседата „Разумните кротки”)
Дефиниция: Кротостта е способността на разумното
същество човек да посреща всички изпитания в живота с разбиране, спокойствие и
смирение.
В нашия съвременен свят, в който
господстват грубата сила и демагогията, кротостта за мнозина изглежда като
парадокс или просто като отживелица от миналото. Днес се кланят на грубите,
безцеремонните и нетърпящите възражение последователи на физическата сила и
лукавия ум, които със зъби и нокти си пробиват път до върховете на обществената
пирамида. И не дай си Боже да им се изпречи някой кротък и смирен човечец! Те
ще го премажат, без дори да се замислят. Понеже техният морал се опира на
максимата «Целта оправдава средствата». А целта им е: притежания (колкото се може
повече притежания!), слава и власт. И за да я постигнат, не подбират
средствата, тъй като те – средствата – са винаги оправдани. Даже и в случаите,
когато цената на постижението е човешкото здраве, достойнство и живот.
Ала не на това мнение са Христос и
Учителят Беинса Дуно. За вестителя на Новата планетарна култура кроткият човек „носи светлина в себе си. Той не се нуждае
от външна светлина“. Той е „бял,
светъл човек, който има свойството да привлича светлината“. Той не е нито
овчедушен, нито мекушав. Негова отличителна характеристика е разумността. „Кротостта е вътре в човека, а не извън
него.“ Кроткият никога не губи вярата си в Бога. Затова и Небесният Отец се
проявява чрез него. „Разумно кроткият
човек е огън и светлина. Няма сила в света, която може да го победи.“ Будността
на съзнанието е негово второ «аз». „Той
никога не спи“, т.е. никога не губи ориентация в житейските обстоятелства,
защото будността не му позволява да изпадне в заблуда. „Той е отворена книга за разумните същества“, сиреч за по-големите
ни братя и сестри от невидимия свят, които направляват индивидуалната и
колективната еволюция на човешкия род. „Само
грешният човек спи.“ Грешен тук означава лишен от будност, от правилна
самооценка и преценка на фактите човек.
Наглед тих, спокоен и смирен, в същото
време „... кроткият е силен човек, никой
не може да го тъпче“. Силата му извира отвътре, от дълбоката вътрешна
тишина и покой, както и от несломимата му убеденост, че всичко, което го
съпътства по житейската пътека – дори и най-тежките изпитания, рано или късно
Бог ще превърне в добро.
Не на последно място: „Кроткият разбира живота в неговата пълнота
и смисъл.“ Пълнотата на живота е олицетворена за кроткия човек от
способността му да приема и отдава Любов. А смисълът на неговото земно
съществуване е съсредоточен в неуморимия стремеж да израства все повече и
повече в духовно-нравствено отношение.
На друго място в своето Слово Учителят
Беинса Дуно свързва кротостта с други две добродетели: нежност и мекота. И
трите посочени качества на човешката душа са присъщи на духовно издигнатия
индивид. Кротостта му поражда по най-естествен начин нежност и мекота в
поведението му, в общуването му с ближния и с Живата Разумна Природа.
Отношението между две от тези добродетели великият Учител на Бялото братство е
изразил с характерната му краткост и дълбочина: „Мекотата е външният израз на Любовта“ (цитат от книгата «Свещени
думи на Учителя», с. 104, мисъл № 432).
Всички изброени достойнства на кроткия
човек го правят заслужен наследник на планетата Земя. Когато отминат всички
бури и катаклизми – социални и природни – на глобалния преходен период, който
понастоящем преживяваме, именно кротките хора ще поемат факела на надеждата и
обновлението, за да може да просъществува и наново да се утвърди човешкото
присъствие по земното кълбо. Когато отшуми пречистването на този свят от всичко
старо и ненужно, кроткият човек – с непреклонната си вътрешна сила и
неугасваща, несломима светлина на съзнанието – ще поведе своите събратя към
зората на новия ден. Към триумфа на Новата планетарна култура на Божествената
Любов.
Константин Златев
Благодаря!
ОтговорИзтриване