събота, 18 юни 2016 г.

ЕДНА ОСЪЩЕСТВЕНА МЕЧТА – ПАМЕТНИК НА КАН АЛЦЕК В ЧЕЛЕ ДИ БУЛГЕРИЯ, ИТАЛИЯ


За нас лично всичко започна през 2015 година. По линия на Фондация „Български Център Просветление“ направихме един пътуващ семинар „По стъпките на предците ни“ в Италия. Йорданка Хаджийска беше издирила много материали за българското присъствие на Апенините. Една от най-привлекателните точки беше градчето Челе ди Булгерия в южна Италия, основано от българския кан Алцек в началото на 7-ми век – 667 година. Посетихме го.
Не можете ли да ни направите един паметник на Алцек, ние искаме да го поставим в центъра в града… можем и сами да си го направим, но не знаем как е изглеждал той“
Така завърши своя емоционален разказ за историята на градчето Челе ди Булгерия д-р Паскуале Карели – нашият гид, лекар, изкушен от историята.
От тези негови думи започна не лекия път на реализацията на една мечта – паметник на Алцек.
Все пак – кой е кан Алцек и как е свързан с това италианско градче? Кан Алцек е най-малкият брат на кан Аспарух и син на кан Кубрат, който поема с хората си към Апенините. Той пристигнал със своите 50 000 поданици в северната част на Италия по времето на лонгобардския крал Гримуалдо (662-667), който страхувайки се от българите, решил да ги изпрати далеч на юг при своя син Ромуалдо I в местност блатиста и неблагоприятна за живот. Там Алцек и хората му намерили сравнително добър прием – било им разрешено да се заселят във владенията на херцога, но на самия кан била отказана благородническата титла, защото не можело да има двама равнопоставени владетели на едно място, и му била дадена титлата „гасталд“, която според летописеца Павел Дякон (историк и теолог от VIII век), е втората по ранг след местния владетел. Алцек преглътнал обидата и за кратко време се утвърдил в областта като неин защитник от бандитите и пиратите, нарекъл планината, в подножието на която се настанили хората му – Булгерия (така се нарича и до днес), българите бързо облагородили местността като пресушили блатата, сред които им било разрешено да живеят, като засели ориз (за пръв път донесен в Италия от тях, а не от Марко Поло, както пише в италианската научна литература), направили отводнителни и напоителни канали, достроили и укрепили и две стари римски крепости с голямо стратегическо значение – едната в града, който основали и нарекли Челе заради  множеството килии („челе“ означава „килия“), а другата в съседното селище – днешното Рокаглориоза. Алцек създал и своя администрация, спечелила си славата на най-справедливата в региона, затова и всички се стремели да станат поданици на Алцек. Това са известните  сведения за присъствието на Алцековите българи в региона, разказани ни лично от г-н Карели.
Сега отново към „мечтата“.
Мечтата на д-р Карели да се направи паметник на кан Алцек в Челе ди Бългерия ни зарази и нас. От Фондация „Български Център Просветление“ решихме да направим всичко възможно за нейната реализация. Идеята така ни увлече, че много скоро се превърна и в наша мечта.
Започнахме да търсим кой би могъл да изработи този паметник. Съдбата ни свърза с фирма „Treasure“ от Варна. В лицето на нейния президент Николай Нинов и на Ивелин Михайлов от „Together“ намерихме точните хора – млади и дръзки, патриотично настроени, вдъхновени. Те много бързо приеха предизвикателството и то не просто с ентусиазъм, а със завидна решителност и енергия започнаха не леката проучвателна работа. Включиха и скулптора – Дишко Дишков, който също е техен член и се започна.
Срещите ни с кмета на Челе ди Булгерия – г-н Джино Марота преминаха „като по вода“ - паметникът се оказа и негова мечта, това гарантира пълната му съпричастност. Личната му активност доведе до това, че всички необходими процедури по решението за неговото поставяне и мястото му в Челе ди Булгерия бяха много бързо придвижени от италианска страна. Това, което особено ни развълнува беше решението на местния градски съвет не просто да постави паметник на кан Алцек в града, ами и да преименува площада, където ще стои той на името на Алцек - „Piazzetta Khan Alzeco“.
Дойде моментът за съгласуване на процедурата и с българската страна. Тук се включи българският посланик в Рим г-н Марин Райков. От разговора с него се оказа, че поставянето на паметник на Алцек в Челе ди Булгерия е и негова мечта, защото през осемдесетте години баща му Райко Николов – тогава посланик на България в Рим – пръв посетил, макар и не официално, Челе ди Булгерия, а преди 2 години и самият той бил в градчето и тогава предложил да се направи такъв паметник. Италианците приели идеята „хладно“ и предложението изглеждало като много далечна мечта.
Минало обаче време и д-р Паскуале Карели издал своята книга за историята на града, където специално място е отредено на Алцек. Книгата се радва на огромна популярност и се намира вече в почти всички домове в градчето… Тогава се намесил кметският комисар сеньор Амантея, който казал: „Защо да не възродим паметта на Алцек? Опазиш ли паметта, ще опазиш и културата“…и така в града се заговорило за паметник.
И ето ни вече пред прага на мечтата - ден 6-ти юни, 2016 година.
На следващия ден ще се открие паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия.
 На входа на града ни посреща табела: „Град Челе ди Булгерия“ и отдолу: „побратимен с град Велики Преслав (България). Побратимяването беше друга идея на Фондация „Български Център Просветление“, която се реализира само преди месеци – на 8-10 април, 2016 година в рамките на проведения във Велики Преслав Международен форум „Българският Дух в Европа през вековете“. Четем надписа в началото на града и за миг дъхът ни спира, това не сме очаквали. Продължаваме по прясно асфалтираната главна улица…и гледката отново ни спира дъха – цялата улица е осеяна с български и италиански знамена, даже в началото трудно се ориентираме, защото цветовете са същите, но в друг ред…, но не, няма грешка – българският трибагреник е редом с италианския….продължаваме… и знамената и те продължават да ни приветстват, развени от вятъра…този път и сълзи напират в очите ни. Пристигаме нетърпеливи на площада, където ще бъде открит паметникът. Тук Йорданка Хаджийска ахва – тя помагаше с превод при монтирането му и сега не може да познае мястото – по нейните думи площадът е напълно преобразен само за 10 дни – превърнат е в амфитеатър, мястото е изцяло облагородено с цветя, много цветя, транспаранти и фотоси го обграждат, подредени са стотици столове за гостите и жителите на града, от прозорците на  най-висока сграда висят пет големи знамена – на едното пише „Челе ди Булгерия“ с герба му, на другото „Велики Преслав“ с герба му, висят знамето на Европейския съюз и от двете му страни националните знамена на България и Италия. Наоколо по пилоните на уличните лампи – български и италиански флагове. На най-видното място на площада се възправя три-метровата статуя на кан Алцек, все още завита и готова за церемонията.
Мечтата изглежда вече толкова близка.
Денят е 7-ми юни. Целият град е в очакване на официалната церемония, вълнението се усеща навсякъде, всички чакат да стане 18 часа – времето за началото….Часът е 17 и….завалява дъжд, обилен дъжд, идва от планината Булгерия…
  • Няма проблем – казва секретарката на градския съвет Джанфранка ди Лука – казаха, че дъждът ще спре  след половин час…
Оказва се права – само след половин час се показва слънцето…и то очаква церемонията.
  • Малко дъжд – мислим си ние – значи всичко ще върви по вода, нали така е по български!
Площадът е пълен с народ. И д-р Карели е тук и също се вълнува:
  • Толкова много народ не си спомням да се е събирал тук – възкликва той. - Има много хора и от съседните градчета... - след това се усмихва – Присъстват осем кметове на други селища, това пък никога не се е случвало, защото тук политиката играе особена роля, но сега…ето ги там на първия ред са седнали, тези с лентите…
Поглеждаме натам, хора с ленти и униформи заемат местата по първия ред. Оказват се не само кметове, а и областния управител, бивши кметове на града, управителят на националния парк „Чиленто“ в рамките на който се намира планината Булгерия и още много други. Сред официалните лица, дошли за церемонията са и двамата български посланици в Италия – г-н Марин Райков в Рим и г-н Кирил Топалов във Ватикана, тук е и д-р Александър Горчев, който като кмет води българската делегация от Велики Преслав.
Тук са и главните виновници това тържество да го има – хората от фирма „Treasure“ начело с Николай Нинов и Ивелин Михайлов…тук е и авторът на статуята – скулпторът Дишко Дишков,  стои скромно някъде назад.
Тук са и тези, чиято заслуга е най-съществената – спонсорите на паметника – без тях, без тяхното патриотично чувство никога нямаше да има паметник, защото статуята е изцяло и само тяхно лично дарение за хората от Челе ди Булгерия, друго финансиране няма…те са осигурили и транспорта на статуята до Италия и монтажа й. Идеята за български паметник, за първия, както се оказва, паметник на български владетел извън България, е станала и тяхна мечта….Жестът им, независимо от впечатляващата им скромност и благородство, ме задължават да спомена поне някои от имената им, а те са много, защото тези хора освен дарението, което направиха, пристигнаха и на собствени разноски чак до Челе ди Булгерия…, за да останат само като зрители някъде сред множеството. Ето имената им: Ивелин Михайлов, Пламен Кънчев, Стефка Стоименова, Сотир Немов, Александър Гонев, Силвия Попова, Милен Врабевски, Христо Андонов, Теодор Замфиров, Мартин Сребров, както и „Геотехмин ООД“, „Сезам Трейд ООД“, „Арес Груп ООД“ и др….БЛАГОДАРИМ ВИ! ДОБРЕ, ЧЕ ВИ ИМА, ЗА ДА Я ИМА И МЕЧТАТА!!!
Г-н Джино Марота – кметът на Челе ди Булгерия – не може да скрие вълнението и притеснението си…по-късно ще си признае, че такова събитие в неговия град никога не е имало…Той грабва микрофона и обявява началото на церемонията…Появява се духовият оркестър на града, който навлиза на площада с тържествен марш…и тогава следва новата изненада за нас българите – хор от децата на Челе ди Булгерия запява българския химн на български език!!! Сълзите в очите ни не могат да изкажат цялото ни вълнение…думите звучат ясно и точно, с учудваща дикция, изпълнението е музикално прецизно и ритмично…
  • Тези деца са истинско чудо – възкликва Йорданка – Предния път аз им написах текста фонетично и работих с тях само има-няма един час, а те пеят и наизуст!
Целият площад е на крака…следва италианският химн, после деца представят танцовите традиции на областта.
Следва кратка церемония по преподписване на договорите за побратимяване между Челе ди Булгерия и Велики Преслав. Д-р Александър Горчев в кратко слово затвърждава посланията към италианската страна, направени още в Преслав, и поднася на домакините подаръци.
Идва ред и на речите по повод откриването на паметника…започва кметът Джино Марота, говори бързо по италиански, вълнува се, благодари; после нашите посланици Марин Райков и Кирил Топалов, почетните консули, бившият кмет, а от името на Фондация „Български Център Просветление“ поднасяме шепа българска пръст като символ на духовния мост, който изграждаме между нашите два народа.
 Накрая думата има скулпторът Дишко Дишков – като всеки истински творец той говори малко и скромно, делото на ръцете му красноречиво говори за себе си.
Вълнението е завладяло вече всички – и българи и италианци….Кметът Марота, кметът Горчев и посланик Райков дръпват лентите, платното бавно разкрива мощната бронзова снага на българския воин … Кан Алцек, в пълно бойно снаряжение, поглежда гордо напред – към планината Булгерия, от където започва всичко, а зад гърба му се простира долината, населявана някога от гордите му българи…
Спокойният му поглед обаче гледа и напред към бъдещето… към бъдещето на едно приятелство между два народа,  между хора от различна националност, но с общи исторически корени…бъдеще, което да ги сплоти, обедини и обогати…
Една мечта на толкова много хора – италианци и българи -  намери своята реализация благодарение на българското родолюбие – триметровата бронзова статуята на кан Алцек се изправя сред площада на Челе ди Булгерия, за да увековечи българския дух.
Българи и италианци с основание могат да бъдат горди.

Проф. Дамян Попхристов

Няма коментари:

Публикуване на коментар