Организиране на духовното тяло на човека

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Животът е нещо, в което човек прогресира. И в най-лошия живот човек прогресира. Ново тяло се гради сега. Старото тяло ще отстъпи мястото си на новото. Новите ни чувства и способности ще се вложат в това ново тяло, което сега се гради. У някои то е още в началото си, а у други е на един месец. Плътта е тяло, дето временно живее духът, а духовното ви тяло е тяло на вечността. Тялото, което имаме, е великолепно здание; то е модел за бъдещото тяло.

       Организирането на духовното тяло е водеща задача за човека на настоящия етап от неговото еволюционно развитие. Всяко земно въплъщение ни предлага неоценими шансове да напреднем в тази насока. Всеки научен урок в планетарното училище, всяка духовна опитност, добавена към потенциала на причинното тяло, са принос за структурирането и укрепването на системата от невидими тела на личността. Когато Земята и цялата Слънчева система преминат изцяло в така наречената от Учителя Беинса Дуно дванадесета сфера, предлагаща по-благоприятни космически условия за еволюция на всички равнища, тогава ние ще трябва да бъдем в състояние да възприемаме и асимилираме значително по-фини енергии от тези, с които боравим в момента. За това ще бъдат нужни и съответно по-фини духовни и физически органи и системи у самия индивид.

         От езотерична гледна точка оптимални условия за придобиване на такава духовна структура предполага усвояването и прилагането на мирогледа на Новата планетарна култура – на Божествената Любов.

Физическото тяло ни служи в рамките на едно прераждане в света на гъстата материя. Учителят на Бялото братство нарича духовното ни тяло „тяло на вечността”, понеже то ще ни служи за целия колосален като мащаби период на настоящото Проявено Битие, чийто брой години е изчислен от древноиндийските мъдреци – ришите, като петнайсетцифрено число. Материалното тяло е модел на духовното, защото в първото са проектирани всички главни енергийни центрове на второто.

- Организирането на духовното тяло става по следните методи: чрез Любовта, чрез служене на Бога и чрез молитвата. Това са три метода, чрез които се организира духовното тяло. По какво се познава, че духовното тяло на един човек е организирано? Ако човек не изгубва равновесието, мира си при разните противоречия в живота, това е едно мерило, по което се познава до каква степен е организирано духовното му тяло.

Учителят Беинса Дуно предоставя на последователите си три метода за организиране на духовното тяло:

1. Чрез Любовта в нейното висше измерение – Божествената Любов. Това е най-прекият път към всички духовни постижения. Любовта пречиства, укрепва и извисява духовните ни тела, повишава техните вибрации до нивото на самия Дух на Всемира.

2. Чрез служене на Бога. Служението е акт или процес на саможертва, в който отдаваш най-доброто от себе си, без да търсиш нищо в замяна. Когато е посветено на Божественото, при пълна безкористност и всеотдайност, то поставя най-здравия възможен фундамент за повишаване духовния потенциал на предано отдадения (както се изразяват в Индия) на служението човек.

3. Чрез молитвата. Молитвата и нейните разновидности – формулите и медитацията, спомагат за проникване в най-мистичните дълбини както на собственото „аз”, така и на космическата необятност. Това са методи за пряко общение с Бога и Неговите верни помощници в Битието. Чрез тях се изграждат канали за двустранен енерго-информационен контакт с висшите разумни сили във Вселената.

Съхраняването на вътрешния мир при всички изпитания и противоречия по жизнения ни път е мярката за степента, в която сме активирали и укрепили системата си от духовни тела.

 Обмен с енергиите на Живата Разумна Природа

- Всички сте подпушени като някои езера. Сега аз искам да изтичате. Това, което се втича, трябва да изтича навън. Ти се спираш и казваш: „Как да разбера това нещо, което говорите?” Ще изтичате, за да го разберете. Както дадоха на тебе, така ще даваш и ти на другите. Щом си взел, можеш да дадеш. Щом кажеш, че не можеш да даваш, не говориш истината. Тогава не трябваше да вземаш. Щом си способен да вземаш, способен си и да даваш.

„Подпушен” в речника на Мировия Учител Беинса Дуно означава „замърсен, задръстен, пълен с отпадъци, с ненужни неща”. Отнесено към човека, това е сигнал, че в мислите, чувствата и действията си той се е отклонил от правия път – пътя на Истината. „Втичане” и „изтичане” от гледна точка на оратора са процеси на правилно приемане и отдаване на енергиите, получавани от околната среда. Ако приемаме повече от необходимото или задържаме полученото, без да го отдаваме, именно тогава се подпушваме. Правилната обмяна на енергиите спрямо Живата Разумна Природа е гаранция за нашето физическо и психическо здраве. В противен случай настъпват болестни проблеми и изменения.

Според действието на вселенския принцип на Правдата ние сме длъжни не само да получаваме Божиите блага, нужни за живота и развитието ни, но и да даваме на онези същества, чиито потребности не са задоволени, толкова, колкото ни позволяват възможностите. И това даване следва да бъде напълно безвъзмездно – по същия  начин, както Бог дава съвършено безвъзмездно на всички Свои творения. Вземането и даването са естествени процеси на еволюционния ход в целия Космос и за всички същества. Чрез тях се поддържа равновесието във всички системи на Всемирния Живот.

 Всяко нещо – на своето време

- Като извършиш една работа, когато Бог ти говори, тогава си най-силен. А като я извършиш след една година, тогава си слаб. Твоята работа тогава ще прилича на сух хляб, а съвършеният хляб е пресният, който е изваден от пещта.

Когато чуваме вътрешния си глас, който е гласът на Бога у нас, и го следваме неотклонно, тогава плодовете от дейността ни са благословени. Сам Всевишният ни помага да постигнем това, към което се стремим. От особено значение е да се вслушаме в този тих глас и да се заемем незабавно за работа, без да отлагаме. В една от най-мъдрите книги на Стария Завет и цялата Библия – „Еклисиаст”, е казано: „Всичко си има време, време има за всяка работа под небето...” (3:1). Когато Бог ти проговаря, това време е сега! Отлагането на една задача никога не води към нейното разрешаване. Напротив, усложняват се условията за нейното изпълнение. Губим от положителния импулс и от заряда на вдъхновение, с които сме могли да започнем начинанието. Отлагането на проблем, който чука на вратата, е равносилно на поражение.

Небето съдейства на онези, които се впускат смело във вихъра на сражението – мирно сражение, разбира се – и не се отказват, докато не приключат достойно започнатото. Учителят Беинса Дуно е наставлявал своите последователи да не оставят недовършена работа. Това е въпрос на лично достойнство и има своето духовно значение: за укрепване на волята, за справедливо повишаване на самочувствието, за изпълнение на дълг, който няма как да прехвърлим на други. Пресният хляб, току-що изваден от пещта, със своя неповторим вкус създава представа за удовлетворението, което изпитва всеки, извършил своята работа навреме и с желаното качество.

Константин Златев