петък, 10 юни 2016 г.

Мъжът и жената


(Есе върху беседата „Ни мъж, ни жена”)


За огромния процент от съвременните хора общуването между половете е наложително като предварително условие за духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Тази необходимост произтича от настоящия етап в еволюцията на човечеството, т.е. от постигнатия духовен ръст от страна на средно развития човек и потребността от пълноценна обмяна на енергии между мъжа и жената. Всеки от двата пола притежава различна енергетика и само хармоничното съчетаване между тази на мъжа с тази на жената предлага възможността за създаване на здрава основа за тяхното личностно и съвместно израстване.

  Малцина са онези високо еволюирали хора, за които не е нужно да търсят единение с противоположния пол. Тяхната самодостатъчност в това отношение се дължи на дългия път към съвършенството, който вече са изминали, както и на постигнатата вътрешна хармония между ума, сърцето и волята (съответно между мислите, чувствата и действията). Те са единици сред нас и най-често бихме могли да ги открием между великите Посветени.
      Нуждата от единение между мъжа и жената е подчертана и отлично аргументирана в разглежданата беседа. Нещо повече, тя е издигната до равнището на взаимодействието между духа и душага – безсмъртните начала на човешкото естество. Духът е този, който се явява носител и изразител на мъжкия творчески принцип във Вселената – Ян. Съответно душата представя женския съхранителен принцип – Ин, създаващ условията за проявление на мъжкия принцип и за утвърждаване на резултатите от неговата творческа дейност. Духът е свързан освен това с Божествения принцип на Мъдростта, а душата – съответно с Божествения принцип на Любовта. Тази мистична обвързаност е намерила място в следните думи на Учителя Беинса Дуно: „... Като говорим за душата, ние разбираме, че тя е едно необходимо условие за проявяване на Любовта. Без душа Любовта не може да се прояви.“
Изхождайки от взаимната обусловеност на споменатите космически принципи, стигаме до извода, че в контакта между мъжа и жената той е призван да изяви преди всичко Мъдростта, а тя – Любовта. Изводът би бил непълен, ако не добавим, че Мъдростта на мъжа не би могла да се изяви в пълнота, ако не е стъпила върху фундамента на висшата октава на Любовта. И съответно – Любовта на жената не би постигнала целта си, ако не е обвързана с истинската, Божествена Мъдрост.
В Словото на Учителя Беинса Дуно намираме свидетелство, че Любовта в своята най-извисена проява носи живот – изобилния и пълен живот (както гласи формулата преди хранене, завещана ни от този Учител). А Мъдростта от своя страна носи знание и светлина. Това означава, че в общуването между половете главната задача на мъжа е да помогне на своята любима да поеме по пътя към съвършеното знание и вечната Светлина. А тя пък е призвана чрез своята безкористна и всеотдайна Любов да стопли сърцето му и да го разтвори широко за благодатните и животворящи лъчи на това най-красиво чувство във Вселената.
Мъдростта на мъжкото начало, ако бъде лишена от пламъка на чистата и свята Любов, би довела до закостенелост, догматизъм и ъссухряне на нейния носител. Вместо знание и светлина на разширеното съзнание тя ще поражда самомнение, безпощаден набор от правила, които не търпят изключение, както и непомерно раздуване на егото, опиянено от чувството за собствената си значимост. Пример за такова явление ни дават хората с висок интеректуален потенциал, които не са познали Любовта. Те са готови на всичко, за да наложат мнението си, което според тях е непоклатимо и не признава компромиси. Мъдростта на тези наши ближни в крайна сметка повяхва, разсипана на прах от суховея на техния нарцисизъм и илюзията за непогрешимост. И обратно: ако Любовта на женското начало търси проявление без опората на Мъдростта, тя е обречена да изразходи безцелно своята неоценима животворна енергия. Резултатът е човек с бликащо желание да раздава Любовта си, без да е наясно към кого и какво и как да я насочи. Той се лута между комедията на чуждото неразбиране и насмешка и трагизма на неосъществените си пориви. Логиката на неговото вътрешно неравновесие рано или късно го довежда до разрухата на идеалите му и до угасване огъня на Любовта. В този тъжен залез на безплодни усилия се оглежда отражението на нереализиран умствен потенциал.
Истината на Божественото Праначало се ражда в амплитудата между Любовта и Мъдростта и от свещеното докосване помежду им. Ще продължим да бъдем просто мъже и жени – въплъщение след въплъщение, докато не съединим хармонично Любовта и Мъдростта у самите себе си и със завоювания мощен заряд на съюза между тях не изкачим победоносно жадувания връх на Истината.
Константин Златев


Няма коментари:

Публикуване на коментар