Духовното тяло (Продължение)

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Основи на новата философия

- Новата философия е: всички хора трябва да станат извори, трябва да бликат, а не да бъдат щерни. Всеки да казва: „Ела при мен, почерпи, колкото искаш.” Та да се чудиш от кой извор по-напред да пиеш. Всеки ден по един извор ще опитваш. Всеки ден по един ще те кани. За хиляда дни едва ще ги посетиш всички.

Изворът дава вода на всички, без да ги пита какви са и откъде идат. Той е образец за абсолютна безкористност и всеотдайност. Такива трябва да бъдем и ние, хората. Да даваме най-доброто от себе си, без да ни интересува дали за нас ще остане нещо. Законът на невидимия свят е такъв, че когато даваш напълно безкористно, Небето ти го връща стократно и хилядократно.

Изворът дава щедро и без да прави сметка за отдаденото. Щерната събира в себе си полученото и го пази за себе си, при това точно пресметнато. Окултният ученик трябва да се стреми да бъде като извора. В светския живот преобладават щерните – събираш и съхраняваш за себе си, за семейството, за рода до девето коляно, за приятели и познати, за политическата партия, на която симпатизираш, за тези, от които имаш интерес, и т.н. Научиш ли се да даваш безвъзмездно, ще те споходи цялата подкрепа на Разумните Същества и никога няма да изпаднеш в лишение. Който дава от сърце, е истински богат. Който не умее да дава, ще затъне в мизерия, дори и да разполага с милиони.

- Доброто, което се прави на човека, иде от горе. Често ние не разбираме нещата. Същественото благо, което прави човек, прави го за Бога. Някой казва: „Бог никога не ме чува, аз толкова Му се моля!” Хората ти услужват, а ти се оплакваш от Господа! Ние имаме особени разбирания, че от небето трябва да дойде за нас специална мисия с натоварени камили.

Фундамент на новата философия е разбирането, че всички блага идват от Небето, от Бога. Негов е целият свят и Той разпределя благата според потребностите на всички Свои творения. Ние разполагаме с тези блага само временно – докато трае земният ни живот. Никой не е отнесъл дори едно от тях в отвъдното. Затова и би трябвало да благодарим непрестанно на Висшата Сила във Вселената за всичко, което ни дава. И когато забележим ближен в нужда, да му даваме от своето, без да се замислим. Всеки от нас има място под слънцето и всеки заслужава Божията Любов, закрила и подкрепа. Пред Него всички сме равни и не бива в мислите си да се поставяме над другите. Винаги получаваме толкова, колкото ни е необходимо. Ако Господ ни изпрати „специална мисия с натоварени камили”, значи това е изпит как ще разпределим придобитото.

       От двете така важни изпитания в света на материята – богатството и бедността, по-трудно е първото. Рискът на  бедността е да се озлобиш и да започнеш да обвиняваш околните и Бога за състоянието си. Ако се справиш с проблема, култивираш смирение и следователно си научил този урок. Богатството ти се дава, за да го използваш най-разумно – за осъществяването на Божия план за Земята и човечеството, за Общото благо. Ако го употребяваш за задоволяване на собствените желания и страсти, се устремяваш към пропастта на нравственото падение. И след това въплъщения наред ще протягаш ръка за милостиня от някой прашен ъгъл...

Мъдростта в търпението

- Трябва да сте благодарни и да чакате. Ще дойде един ден, ще ви станат ясни нещата и ще почнете да ги виждате. Прилагайте закона на аналогията: ако една майка извади детето от утробата си на първия месец, то на нищо няма да прилича. На втория месец също. След няколко месеца може да прилича на риба. Трябва тя да чака деветия месец. И ние трябва да чакаме нещата да се родят и тогава ще ги видим както трябва. Всичката философия е: ще чакаш, с голямо търпение ще чакаш.

Велика сила има скрита в търпението! То лежи в основата на повечето от останалите добродетели. Духовният Път е път за придобиване на Божествено търпение и на благодарност за всичко, което ни се случва по него. Мъдростта на търпението е в упованието на човека, че всичко, което го сполетява, е допуснато от Бога и е за добро. Търпеливият е спокоен във всички житейски ситуации и съхранява ненарушим вътрешния си мир. Когато е овладял мислите, чувствата, словата и постъпките си до съвършенство, той вече се докосва до Божия престол.

Константин Златев