неделя, 5 юни 2016 г.

Духовното тяло


(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


 Стара и нова философия:

На здрачаване Учителят Беинса Дуно е седнал в леко тръстиково кресло край своята палатка, заобиколен от голяма група братя и сестри. Те очакват с трепет неговото Слово. След мигове на благословена тишина той проговаря:

- Според старата философия всичко е лошо, а според новата всичко е добро. Една трета е добре, когато на стомаха е добре. Две трети е добре, когато на стомаха и на дробовете е добре. А пък три трети е добре, когато на стомаха, на дробовете и на главата е добре.


Стара е философията на остарялото, изчерпало потенциала си мислене. Нова е философията на съвременното, ново, актуално, съобразено с тенденциите на епохата мислене. Пред прага на безнадеждността старото мислене отхвърля всичко. А новото, напротив, се взира с надежда във всеки повей на обновлението. Да си със старо мислене в случая означава да отричаш всичко, без да отчиташ реалната му стойност. А да мислиш по новому означава да си готов да приемаш всичко онова, което би могло да бъде полезно за изграждането на един по-добър свят – вътрешен и външен. Безогледното отрицание е рецидив на остарялото мислене. Мъдростта да възприемеш и утвърдиш необходимото е предимство на новото мислене.
Стомахът на човека е свързан с физическия свят. Когато на стомаха му е добре, сиреч сме хубаво нахранени, сити и доволни, тогава една трета от нашите потребности са удовлетворени. Дробовете кореспондират с духовния свят. Ако дишаме правилно и снабдяваме организма с нужното му количество кислород, а при това и стомахът ни е наред, значи сме удовлетворили две трети от потребностите си. Човешката глава е мост към Божествения свят. Когато умът е на мястото си и изпълнява изрядно функциите си чрез своя материален проводник, мозъка, и в същото време стомахът и дробовете ни са в отлично състояние, следователно всички потребности на индивида са удовлетворени. Връзката с физическия, духовния и Божествения свят е нормална, тя функционира безупречно и по нея и в двете посоки протичат положителни енергии.


- Днес хората са дошли само до едно механическо разбиране на живота. Бъдете весели. Живеем в един разумен свят. Всичко говори: светлината говори и въздухът говори. Например, слушате чужд език да се говори, но не го разбирате и казвате: „Какъв неопределен шум!” Същото е и по отношение на природата. Като не знаете езика ѝ, слушате само шум. А това е език. Един ден, като станете учени, ще разбирате нейния език.
 Механическото разбиране на живота подразбира изкуствено ограничаване на възприятията и изводите до света на материята; то отговаря на емпиричната степен на познанието, придобивано по пътя на опита и наблюдението. Следващият етап е свързан с намесата на разума и старанията му да обясни съществуващото с помощта на мисленето, но без да надхвърля границите на познаваемото. Това е степента на рационалното познание, постигано именно чрез ума. Механическото разбиране на живота спира дотук. То няма сили и достатъчна мотивация да проникне във владенията на Духа. А светът е разумен, понеже е сътворен от едно свръхразумно Същество – Бога, и законите, според които се развива, са изтъкани от висшата разумност на Твореца.

Живата Разумна Природа ни говори на свой собствен език: чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, чрез всички форми на Проявеното Битие. Посланията на този език стават достъпни само за напредналия по духовния Път ученик на Божествената Истина. Задача, и то твърде важна, за всеки член на окултната Школа е да се запознае с този език, да го овладее и да го използва за благородни  цели: опазване на околната среда, енергиен обмен с нея, работа за Общото благо.


- Трябва да се радваме на работата на милионите същества, които са работили. И ние работим. На нашата работа ще се радват други същества след нас.

Когато наблюдаваме резултатите от дейността на разумните сили, изградили и структурирали нашата планета, съзнанието ни се изпълва с духовна радост. Тези напреднали Същества са дали най-доброто от себе си, за да имаме максимално благоприятни условия за живот и израстване. Техният пример е пътеводна звезда за нас, които вървим по стъпките им. Ала е нужно не само да оценим по достойнство стореното от тях, но и да го доразвием и обогатим. Това е наш еволюционен дълг. Ако го изпълним както трябва, разумните същества, които ще дойдат тук след нас, на свой ред ще оценят плодовете от нашата изява и ще последват нашия пример. Ние ще се превърнем в такъв образец за тях, какъвто за нас са били нашите предшественици от ангелските йерархии – строители и оформители на земната биосфера.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар