Съотношения

(Есе върху беседата „Така е писано”)

Всички неизброими творения във Вселената са свързани помежду си. В повечето случаи тези връзки са невидими, но това не ги прави по-малко действени. Взаимната обвързаност на всички космически обекти има своите корени в Същността на Бога-Създател, в Неговия Дух, поставил началото на Всемирното развитие и на всеобхватния във всички насоки и на всички равнища универсален Живот. Затова каквото и да извършим, каквато и мисъл или чувство да изпратим в ефира, те се отразяват върху Цялото, от което всеки от нас е неразделна част, клетка от структурата на Космическия Човек – Адам Кадмон. Осъзнаването на този езотеричен факт неминуемо повишава отговорността на пробудения за Истината индивид. Отговорност, която се разпростира върху всичките му постъпки, върху цялата му мисловна и емоционална изява, върху съвкупната му жизнена дейност. Светлината на Божествената Истина озарява съзнанието му и безпогрешно очертава пред него най-краткия път към целта на съществуването му – единението с Всевишния.

Крачейки с равномерна, ненарушавана от външни влияния стъпка по този Път, човек си задава редица въпроси. Те засягат както личното му битие, така и вечните загадки на съществуващото. Пробудената душа търси отговорите на тези въпроси не от любопитство, а от чист изследователски интерес. Загърбил дребнавите потребности на ежедневието, ненаситната суета на егото и алчността за материални притежания на все още непрогледналите за Истината свои ближни, той отправя духовния си взор към най-потайните кътчета на вселенската необятност. И неизменно достига до мистерията на Всемирния живот. Учителят Беинса Дуно му протяга ръка и споделя с него своето виждане за тази велика татйна на Сътворението: „Животът е силата, която се проявява в човешкия дух.“ В тази кратка фраза се  открояват три основни понятия, разтълкуването на чиито съотношения би могло да ни доближи до отговора на разглеждания от нас въпрос:

1) Човешкият дух. За него същият Миров Учител дава следното определение два реда по-долу в текста на беседата: „Под думата „дух” се разбира духовната сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското знание в себе си.”

Напълно развит човек е онзи, който е разкрил напълно целия си духовен потенциал, надмогнал е окончателно съблазните и клопките на материалния свят и е станал осъзнат изпълнител на Божия План за Космоса и планетата Земя.

Истинското знание представлява осмислената, усвоена и приложена във всички области на живота Божествена Истина, съвкупност от принципите, законите и съотношенията, лежащи в основата на Проявеното Битие.

Духовната сила се явява жизненият потенциал, лъчът от неизчерпаемата енергия на Божия Дух, която позволява на човека по духовния Път да изпълни с чест и до край своето предназначение.

2) Силата. Съдържанието на понятието съвпада с вече предложената дефиниция за духовна сила.

3) Животът. Това е проявлението на Божия Дух в безчетните форми на творението посредством Неговата неизчерпаема енергия и животворяща сила, която ги призовава към съществуване и определя насоката на техния жизнен път.

Разширявайки темата за съотношенията между опорните точки на космическата панорама, авторът на беседата поставя пред странника по духовната пътека и следната задача с повишена трудност: „Сега и на вас предстои да разрешавате живота в неговото безсмъртие, светлината – в нейната красота, и Любовта – в нейната вътрешна връзка, която осмисля целокупния живот и ви свързва с Първата причина.”

Тази реплика на великия Посветен, нелишена от известна доза поетичност, очертава следните важни съотношения:

а) Всемирният живот е безсмъртен, непреходен и нетленен в своята цялост, понеже е рожба на Божия Дух. Смъртни, преходни и тленни са милиардите форми, чрез които се проявява Всемирният живот. Смъртта е явление, бележещо момента, в който  съответната форма е завършила своята мисия на физическото поле и преминава като същност в друга зона на космическата пирамида – от видимото към невидимото.

б) Светлината, чийто първоизвор е мисълта на Твореца и на напредналите Същества във Вселената, се отличава с неизразима красота и свидетелства чрез съотношенията на своите цветни лъчи за духовния ръст, постигнат от всяка индивидуална единица живот.

в) Вътрешната връзка на висшата проява на Любовта е тази, която свързва Универсалния Дух – Бога, Който сам по Себе Си е жива, всеобхватна и озаряваща всичко и всички Любов, с всички Негови творения. Това е връзката, която осмисля Всемирния живот чрез двустранната обмяна на животворящи енергии:

- от Бога към творенията във вид на благодат, която прониква всяка точка на Битието и бива възприемана от живите същества в степен, съответстваща на етапа от духовното им развитие;

- от творенията към Бога под формата на култивирани опитности и знания, превърнати в градивни елементи на космическата архитектоника.

Константин Златев