четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Науката за Любовта

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Вечерният огън” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Всичко зависи от Любовта, която човек има към Бога. Здравето зависи от Любовта му към Бога, към ближните и към себе си. Най-великата наука в света – това е Любовта. Тя може да бъде достояние на всички. Изисква се всички да учат тая наука. Единственият най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е Любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш Любов. Не можеш да станеш музикален, ако нямаш Любов. Не можеш да станеш поет, ако нямаш Любов. Ако нарушиш Любовта, дарованията, които имаш, както са дошли, така и ще изчезнат.

Какво да разбираме под Любов към Бога? Толкова често ни повтарят, че трябва да Го обичаме, но като че ли не сме съвсем наясно какво означава това. Вярваме в Него и Го почитаме, прекланяме се пред Него и се стремим да Го откриваме навред в творенията Му. Ала същевременно Той е невидим, не ни се разкрива явно и сякаш очаква от нас да бъдем колкото се може по-настоятелни в търсенето Му. Игра на криеница ли е това или естествена потребност на душата?

Макар че притежава най-финото възможно чувство за хумор, Бог никога не си играе на криеница със Своите деца. Твърде скъпи са Му те, за да ги изправя пред подобни препятствия. Единственото, което Той очаква от нас, е да разпознаем присъствието Му в света, който населяваме, и да Го възлюбим като наш Небесен Баща. А да го възлюбим, ще рече да обикнем сътвореното от Него и да му отдадем дължимото според Промисъла на Създателя за него. Понеже Бог живее във всяка частичка от творението, нашата Любов и уважение към всяко живо същество, към всичко съществуващо мигом се превръща в Любов към неговия Творец. Следователно можем да възлюбим Бога и непосредствено – като Свръхсъществото, от което сме се родили, от което сме неразделна част и в Чието лоно сме призвани да се завърнем някога, след еони на вълнуващо и плодоносно пътешествие из сферите на Битието, и косвено – като неизменния Присъстващ във всичко сътворено.
Ще дойде време, когато Любовта ще бъде изучавана във всички учебни заведения – от детските градини до университетите и академиите. Науката за Божествената Любов ще стане най-желаният обект на познанието. Ще я преподават обаче само онези, които живеят в нея и са способни да предават цвета и уханието ѝ на нейния собствен език. И няма да има специални изпити за това, дали си постигнал великата Любов, а ти сам ще проверяваш себе си във всекидневието – дали си се докоснал до нея, дали тя е покълнала в сърцето ти, дали си готов да я отдадеш безрезервно на всеки, който жадува за нея. А оценките ще пише сам Бог...
Вървейки по пътеката на Любовта, ти ще жънеш нейните плодове на всяка крачка. В душата ти ще цъфтят добродетели, а в отношенията си с ближния ще даряваш нейния животоносен нектар. Ще можеш да възкресяваш мъртвите и да осмисляш жизнения път на живите. Каквото и да поискаш от Бога в името на Любовта, ще ти бъде дадено. Ала потопен в неизразимата Мъдрост на смирението, ти никога няма да пожелаеш нищо за себе си. Изпълнен с Любов и мотивиран от висшата отговорност на зрящия, ти единствено ще раздаваш придобитото на нейното поприще. И ще разбереш, че колкото повече даваш, Бог ти го връща хилядократно... И все така не за себе си ще го вземаш, а за да умножаваш благата на Неговите деца – твоите братя и сестри от всички природни царства.
Каквото и житейско призвание да избереш, ще бъдеш триумфиращ в него чрез непобедимата сила на Любовта.
Безкраен е нейният път. И сияен. Хвърлиш ли сянка върху него – дори и нищожна да е тя, ще го изгубиш в миг. Не завинаги – Небесният Отец е свръхмилостив, ала ще се наложи да започнеш отначало.
Когато започнеш да живееш единствено и само в Любовта и чрез нея, тогава ще познаеш Истината и ще извоюваш абсолютната свобода на своя дух, тогава и само тогава ще заслужиш да бъдеш наричан „мъдрец” и короната на съвършенството ще прилегне крепко върху главата ти.
Довери се изцяло на Божествената Любов, потопи се докрай в дълбините на нейната безгранична благодат и Бог ще те поеме в десницата Си, ще те издигне до върховете на Своята непостижимост и ще те дари с признанието да бъдеш Негов син сред кохортата на Равнобожествените.

Как да познаем живота

- Живота не можем да познаем без Любовта. И на земята можем да вкусим Божествения живот. И най-грозният човек, като го обикнем, ще стане красив. Също така и ти, като обичаш, ставаш красив. Човек трябва да се ръководи от Любовта. Има ли Любовта, човек е готов на всички жертви.

Дълбинното естество на Всемирния живот можем да познаем само в океана на Божествената Любов. Тя го ражда, тя го поддържа, тя го насочва към неговото назначение. В Любовта и чрез Любовта на Всевишния протича цялото космическо Развитие, цялата мирова еволюция.
Дори и по време на земното ни съществуване имаме шанса да познаем вкуса на Божествения живот. Достатъчно е да открием кълна му в душата си, да го посадим върху почвата на добродетелите и да го отгледаме под виделината на Правдата и светостта. Когато се съединим с Божественото у самите себе си, сам Бог ще ни се разкрие в цялото Си непостижимо съвършенство. И тогава ще съумеем да обикнем дори и грозотата в света, тъй като ще осъзнаем, че нейното наличие ни е помогнало да оценим красивото и да го изберем за верен спътник по духовния Път.
В Любовта изгаря всичко грозно и оцелява само прекрасното. Нищо нечисто не би могло да се спаси в пречистващия огън на всеобхватната Любов. Тя е фар, който никога не угасва, даже и сред най-могъщите урагани в океана на живота. Следвай неговия светлик и рано или късно ще достигнеш спасителния бряг.

Когато дишаш Любовта и пребъдваш в нея, ти си готов да сториш всичко в нейно име. Тогава и да ти поискат живота, ще го дадеш, без да се замисляш. Ще прекрачиш в отвъдното с изпълнен дълг и с венеца на безсмъртието, който ще положат на главата ти пред прага на Вечността.

 Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар