Денят на възмездието

(Есе върху беседата „Денят Господен”)

В старозаветната епоха богоизбраният израилски народ с трепет очаква деня Господен. Това е моментът в историята, когато Помазаникът на Бога – Месия, ще се яви между човеците, ще въздаде всекиму заслуженото и ще въдвори царство на мир, хармония и справедливост сред цялата Жива Разумна Природа. Тези, които вярват в Бога и в идването на Неговия Пратеник, са длъжни да Го посрещнат подготвени, сиреч пречистени духовно, с утвърден висок морал и благородни постъпки в съгласие с Неговия свещен закон. На тях ще бъде отредено достойно място в новото небе и новата земя, в благодатното присъствие на техния Небесен Отец. А останалите, затъналите до шия в блатото на греха, те, „... грешните... ще се стопят, от тях нищо няма да остане”. Те ще бъдат лишени от придобитата по еволюционния им път индивидуалност и монадите им ще трябва да започнат отначало пътешествието си в Проявеното Битие.

Денят Господен е ден на възмездие, на възтържествуване на Божествената Правда – без компромиси, без изключения, категорично и окончателно. Кой е режисьорът на тази космическа драма? – Сам Бог. Ала Той ръководи сюжета на грандиозния спектакъл не сам, а чрез Своите пълномощници и на първо място – чрез Единородния Си Син Месия, Когото познаваме под името „Христос”. По този повод Учителят Беинса Дуно отбелязва: „Като говорим за Бога, ние разбираме онази Първична Причина, която е турила всичко в действие, която и днес още работи, но не сама, а колективно.” Споменатият колектив, изграден от Бога Вседържителя, е под водителството на Христос и включва всички същества от ангелските йерархии и от напреднала земна еволюция.

Каква е целта на този велик ден на възмездие? – „Господният ден иде на Земята да освободи хората.” Освобождение в случая означава надмогване ограниченията на материалната действителност и преминаване на еволюцията на съзнанието в една по-извисена духовна област. Но това ще бъде наградата за подготвените в духовно-нравствено отношение, а за неподготвените ще настане „плач и скърцане със зъби” (Мат. 24:51). Бог не желае смъртта на никого. Ала когато някое от Неговите разумни творения пропадне безнадеждно в пропастта на греха, когато процесът на разлагане на духовната му същност стане необратим, тогава това създание се превръща в ракова клетка, която заплашва целостта на съвкупния организъм и затова се налага да бъде унищожена. Такава е неумолимата логика на космическата справедливост.

Всички световни религии – от древността до днес – проповядват етиката на богопочитанието и следването на Неговите повели. Така човекът, който изпълнява религиозните наставления, би трябвало да посрещне в подходящо духовно-нравствено състояние деня на възмездието. В нашата епоха, обаче, при твърде различни условия на средата и ускорено кармично разплащане религиозните системи изостават от темповете на всеобхватната Промяна. Ритъмът на човешка трансформация, за който те са предназначени, не съответства на ритъма на измененията във всички сфери на съвременното общество. Като цяло религиите изостават като ефективност от потребностите на Божия план за човечеството в сегашния исторически момент. Затова авторът на беседата е в правото си да заяви: „Няма религия днес, която може да посочи на хората правия път.” Единственото учение, чието съдържание и насоченост отговарят на изискванията на времето, в което живеем, е актуализираното езотерично християнство – последното послание на Всемирното Бяло братство, отправено към човешкия род чрез Мировия Учител Беинса Дуно. Само то гарантира спасението на хората от оковите на материалните ограничения и зависимости, на които ги обрича днешната цивилизация, ориентирана изцяло и фатално към консумативно, експлоататорско и нерядко варварско мислене и поведение; цивилизация, в която процъфтяват насилието, безпардонното пробиване с лакти и зъби на път в живота и чието морално падение бележи тъжни рекорди. Спасението ще дойде именно с деня на Господа. Това е спасение, което „... не е въпрос нито на миналото, нито на бъдещето; то не е извън времето и пространството”. Спасението, за което свидетелства великият Посветен на България и планетата Земя, ще стъпи върху плодовете и постиженията на миналото и ще положи основите за развитието в бъдещето. Но то ще се състои тук и сега – в настоящето, в познатите ни измерения на времето и пространството. Това спасение ще бъде епизод от земната реалност и ще засегне всички природни царства, всичко съществуващо. Никой не ще избегне последствията от деня на възмездието.

В новата епоха, родена от този ден на Божията всепобедна Правда, ще навлязат само пробудени души, осъзнали, че „... главното условие на живота – (е) Бог, Който се е проявил отвътре навън”. Тоест личности, у които Божественото начало е активирано и които са способни да пресъздават условията на средата в съответствие с бликащата, неизчерпаема мощ на Божието присъствие у тях – отвътре-навън. Това са просветлените човеци от утрешния ден на нашата планета, които с гордост ще се зоват синове и дъщери на Всевишния.

Константин Златев