събота, 23 юни 2018 г.

Новото учение







Кое е Новото учение? – Това е духовно-културното наследство на Мировия Учител Беинса Дуно в лицето на неговото Слово, музикални композиции и Паневритмия. Това е актуализираното езотерично християнство в нашата епоха, имащо за главна задача да положи основите на Новата планетарна култура на Божествената Любов.
Това Ново учение в същност е най-старото Учение, и то не само за планетата Земя и човечеството, а и за цялата Вселена. Това е Божественото учение, което извира от самия Първоизточник – Ума на Бога Творец, и в настоящата си редакция е съобразено с изискванията на историческия и космическия момент, както и с манталитета на съвременните хора, с техните възможности да го възприемат, усвоят и приложат.
Това е най-старото Учение в Проявеното Битие, ала същевременно и винаги ново, понеже е актуално и действено във всяка епоха от общочовешката еволюция. То обхваща цялото духовно-езотерично познание, цялата Божествена Истина за Бога, света, Всемирния живот и човека.
То съдържа всички методи и средства, с чиято помощ разумното същество хомо сапиенс да извърви до край пътеката към своята крайна цел – съвършенството на Създателя.
В своето Слово великият духовен Учител Беинса Дуно изяснява същността на Новото учение от различни гледни точки. От особена важност е онази от тях, в която той набляга на потенциала на човешката душа да си припомни цялото знание, заложено в нея от сътворението на света – всеобхватно знание за миналото, настоящето и бъдещето, както на индивидуално, така и на глобално равнище: „Бъдете смели, не се страхувайте от глад, дългове и лишения, не мислете, че сте стари и слаби хора. Ако изповядвате Новото учение, не се страхувайте! Някой се отказва от това Учение, страхува се от хората. Не бъди малодушен, но кажи: „Аз съм учил това Учение от хиляди години, не го уча сега. Аз съм бил в Райската градина с Адам и Ева, там съм го учил.” Новото учение ви е преподавано много пъти, сега остава да си го спомните. Спасението ви е само в припомнянето.” (Цитат от сборника с беседи на Учителя Беинса Дуно „Живот и отношения”, Младежки окултен клас, година 11, изд. „Бяло Братство”, София, 2013, с. 73.)
От тези думи на великия Посветен сме в състояние да извлечем следните съществени изводи:
1. Когато човек разпознае в Новото учение посланието на Божествения свят за епохата, в която той е въплътен, тогава няма от какво да се страхува. Каквито и бедствия да го сполетят, те биха могли да засегнат само тленното му естество, но не и душата. Тя е поела вярната посока – към реализирането на Божия План за самия него и за човечеството като цяло. Няма сила, която би била в състояние да я отклони от този неин най-достоен път. Тялото на този човек може да страда от болести или катастрофи, да гладува и дори да загине, но поетият от него духовен Път – Път на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, си остава главното направление в неговото еволюционно израстване. Ако той пренася този импулс, тази преданост към Божието послание в лицето на Новото учение, от прераждане в прераждане, тогава няма да има опасност да се заблуди в странична пътека. Неизменно в съзнанието му ще избуява неговият свещен дълг – да следва и да прилага Новото учение. Или като обикновен, но просветен духовно гражданин, или като член на духовна Школа, той винаги и навсякъде ще бъде верен глашатай и апостол на обновлението на света.
Малодушието е признак на духовна слабост или невежество. Увереният в убежденията си човек остава непреклонен пред всички противоречия и препятствия по жизнения си път.
2. От Учението човек може да се откаже, когато смята, че следването му е заплаха за собствената му сигурност или за живота му, както и за сигурността на близки до сърцето му същества. Това са външните причини за отказа му. Не са изключени и вътрешни обстоятелства, които да го отклонят от избрания път. Например той може да изгуби вяра в това послание от невидимия свят, ако в  някакъв момент от живота му прецени, че Учението вече не отговаря на духовния му стремеж. Причината за отказа в такъв случай обаче съвсем не е в самото Учение, а в субективната оценка на човека, който веднъж го е последвал, а впоследствие го напуска.
3. Учението, за което говори Учителят Беинса Дуно, е ново, защото:
  а) е най-актуалното за сегашната епоха от духовното развитие на земните хора;
  б) служи за провеждането на Божествения импулс за обновление на всеки етап от общочовешката еволюция;
  в) идва от вечността на Божия План за Вселената и е отправено към вечността на бъдещето, сиреч то никога не остарява и не би могло да остарее.
4. Божественото учение и, в частност, Новото учение е неизменен елемент от вътрешния потенциал на безсмъртната духовна същност на човека. Ние сме сътворени по образ и подобие на Бога. Нашият дух е лъч от Неговия Дух и съдържа в зародиш всички Негови характеристики, включително съвършено, вездесъщо знание или всезнание – за всичко и за всички, за миналото, настоящето и бъдещето, понеже за Небесния Отец няма време, а едно вечно СЕГА. Духовният Път на човека е освен всичко останало и път на припомняне на това абсолютно знание. На всяка крачка от духовното издигане на индивида кръгът на това знание се разширява все повече и когато той постигне равнището на Божествено съзнание, тогава и знанието му бележи своя връх на пълна всеобхватност. Затова и Учителят Беинса Дуно подчертава, че спасението на човека – сиреч окончателното освобождаване от оковите на материята – е в припомнянето. Той има пред вид именно припомнянето на извечно заложеното в човешкия дух съвършено, всеобхватно знание.
5. Всички ние сме били заедно с Адам и Ева в Райската градина като частици от колективното съзнание на човешкия род. Тогава все още непроявени, но притежаващи в недрата си всичко необходимо, за да разгърнат своя Божествен потенциал. Адам и Ева са символични образи, които свидетелстват за сътворяването на човека от Бога с посредничеството на Напреднали Същества от духовната вселена.
6. Новото учение ни е преподавано много пъти, тъй като в множество свои въплъщения на планетата Земя ние сме слушали Словото Божие – Неговото Откровение, от устата на различни Негови Пратеници, автентични духовни Учители. И в един светъл миг това величествено Слово е довело до пробуждането на душата ни и ние сме прогледнали с кристална яснота за редица космически истини, както и за собственото си място при осъществяването на Божия План за Вселената, Земята и човечеството. От този момент нататък нищо не е в състояние да ни отклони от поетия Път – Пътя на Божествената Истина, който отвежда до Престола на Всевишния.
В своите беседи Учителят Беинса Дуно разкрива и друга причина Учението да бъде наречено „ново” – наличието в него на нови идеи и форми. Те са стъпили здраво върху фундамента на вечното и неизменно Божествено учение, но същевременно са съобразени и с изискванията на съвременната епоха. По своята същност те представляват надграждане върху вече познатото. Без фундамента си, който иде от зората на времето и ще остане непоклатим за цялата Вечност, Новото учение не би имало здравата опора на неизменните Истини, вплетени в основата на всичко съществуващо. Ала и без новите идеи и форми то не би изпълнило предназначението си – да предаде на човеците последната вест от Божествения свят, която е актуална именно за този космически и исторически момент. В този смисъл са толкова значими наставленията на великия духовен Учител на България и цялото земно кълбо: „Новото време изисква нови форми, нови идеи. Стремежът на човека се заключава именно в това, да преработи старите форми, да създаде от тях нещо ново. Ето защо, когато говоря за Новото учение, разбирам изкуството за превръщане на материята, изкуството за превръщане на силите в природата. Само така тези сили могат да работят за нашия организъм.” (Цитатът е от книгата „Мисли за всеки ден”, София, 2017, изд. „Бяло Братство”, с. 106 – мисълта за неделя, 29.04.2018 г.)
Идеите са първични, а формите – вторични. Формите биват изграждани въз основа на съдържанието на идеите. Всяка форма има за свое предназначение да изрази една идея на Бога. След като изпълни това свое предназначение, тя по естествен начин остарява и се разпада. Новото време, за което е спуснато от невидимия свят Новото учение, изисква да се появят нови форми, носители на нови Божествени идеи. Някои от старите форми ще отпаднат по силата на еволюционната логика, други ще се трансформират, поемайки ново съдържание. Ще се появят и съвсем нови форми, несрещани до днес, които са актуални и действени именно за нашата епоха.
Човекът с пробудена душа има за своя главна задача в тези времена на глобален преход да извлече от старите форми нетленното им съдържание и да го излее в нов калъп. Това негово умение Учителят Беинса Дуно нарича „изкуство за превръщане на материята, изкуство за превръщане на силите в природата”. Това е алхимията на творческия процес в Проявеното Битие, който неизменно създава ново качество. Новото съдържание в старата форма ѝ придава ново качество – такова, каквото тя не е притежавала до този момент. Споменатото изкуство е присъщо само на хората с пробудено съзнание – на тези, които са усвоили в достатъчна степен комплект от космически истини, пресътворили са вътрешното си „аз” и са се превърнали в достойни служители на Божественото начало в света на гъстата материалност.
Силите, които отбелязва Учителят на Всемирното Бяло братство, имат двояко въздействие – външно и вътрешно. От една страна, те променят облика на физическата действителност в посока тя да бъде адекватна на новите енергии, които потичат към планетата в периода на преход. Тези сили извайват една нова реалност според Божия замисъл за конкретния етап от духовното развитие на Земята и човечеството като разумна общност. От друга страна, разглежданите сили променят биологията и физиологията на човека, който ги е овладял и ги прилага за Общото благо. Те събуждат и активират в нужната степен неговите енергийни центрове, които би трябвало да функционират с пълна мощност именно в това съдбовно време. Те внасят и изискуеми изменения в някои негови органи и системи, привеждащи организма му в съответствие с новата енергийна картина на планетарната биосфера. Това са сили от космическо естество, които съпътстват еволюционния ход на човечеството и са налични в новата област на Вселената, в която навлиза Слънчевото семейство в наши дни, т. нар. от Учителя Беинса Дуно „дванадесета сфера”,            която се характеризира с по-благоприятни от досегашните условия за индивидуалното и общочовешкото духовно израстване.
Новото учение бе предадено на българския народ от великия духовен Учител Беинса Дуно в продължение на почти половин век. Във всеки момент от нашия живот то доказва безспорно своята валидност и повсеместна актуалност. Задачата на нас, българите, е да го предадем на всички останали народи и със задружните усилиля на всички пробудени души да положим основите на новата планетарна култура на Божествената Любов.


Константин Златев





Няма коментари:

Публикуване на коментар