Причини и сили

Дейността на Бога като Творец и Промислител за света няма начало и не ще има край. Ние приемаме за нейно начало сътворяването на Вселената, ала творческият процес на Всевишния е започнал още преди това – преди дори да има време, в Неговия Ум. Цялото Проявено Битие представлява една въплътена, една материализирана идея на Създателя. Творчеството като резултат неизменно бива предхождано от мисъл – от мисълта на твореца, който впоследствие я облича във форма. Причината да съществува творчество е изконният стремеж на Всемирния Разум да изразява Себе Си във все нови и разнообразни форми, в чийто еволюционен ход Той се оглежда и обогатява и Себе Си, и цялото творение. Силите, които осъществяват творческия замисъл на Бога, също извират от Неговата същност. Наричаме ги „Божий Дух” или в християнското учение – „Светият Дух”, Третото Лице на Бога: един по същност и троичен по Лица, т.е. троичен по Своите функции и проявления в Космоса. Божият или Светият Дух – това от своя страна е изначалната, вечна, всеобхватна и животворяща Енергия на Върховното Божество. Тя е неизчерпаема и вездесъща, сиреч всеприсъстваща, изпълваща всяка точка на Проявеното Битие, всички живи същества. Тя именно поражда и поддържа Всемирния живот, тя го насочва към реализирането на неговото предназначение в съответствие с Божия План за Вселената и за всичко съществуващо.

Ето как Мировият Учител Беинса Дуно разглежда взаимодействието между първичните причини и сили и тяхното отношение към света на формите, включително и към начина, по който те биват възприемани от човека: „Като изучавате великите закони на Битието, забелязвате, че причините и силите, които са действали и действат при създаването на света, остават едни и същи, а се изменя само формата на знанието. Ако причините и силите се изменят както формата, вие ще попаднете на фалшива почва. Например през каквато и форма да минава идеята за Бога, сам Бог като Любов, като Абсолютен Закон и Сила остава неизменен.”

Това разсъждение на великия Учител на Всемирното Бяло братство – Божий Пратеник и Вестител на Новата планетарна култура на Божествената Любов – ни подтиква към следните заключения:

1. Причините за творческата дейност на Бога са първични и предшестват силите, които осъществяват Неговия План за Космоса. Бог твори, за да се оглежда в  творението и да преоткрива самия Себе Си в духовното развитие на всички форми на творението, начело с онези, които са достигнали стъпалото на разума. Творчеството на Бога е плод на Негов вътрешен импулс, насочен към неспирно пресътворяване на вече съществуващото с посока към съвършенството. Бог не би бил Бог, ако не твореше, и то постоянно, без да познава умора или отсъствие на идеи. Причините, породили творческата изява на Всевишния, остават неизменни за всички Цикли на Проявеното Битие. Тяхната неизменност е продиктувана от безсмъртния порив на Бога да предложи на всички сътворени от Него същества условия и мотивация да се доближат максимално до Него, а които успеят – и да се съединят навеки с Неговата Воля и Съзнание.

2. Силите в творческата дейност на Бога са вторични спрямо причините – те са механизмът за осъществяване на Плана на Бога  за сътворения от Него свят, сиреч силите биват задействани от причините и довеждат до осъществяване на това, което е породило причините. Силите, както и причините, са неизменни. Тяхната неизменност е плод от неизменността на техния Първоизточник – Бога. Променя се само насочеността на силите и тяхната интензивност в зависимост от конкретната творческа цел на Небесния Отец. Силите на Бога в своята съвкупност наричаме обобщено „Дух Божий” или „Светият Дух” в християнското учение. Те лежат в основата на зараждането, поддържането и разгръщането на Всемирния живот.

3. Причините, лежащи в основата на творческата дейност на Бога, намират израз във великите Божествени принципи, полагащи фундамента на всичко съществуващо. В своето Слово Учителят Беинса Дуно предлага и формулира пет такива принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те са универсални, тоест общовалидни за цялата Вселена и, в частност, за разумните общности в нея, между които и земното човечество. От своя страна върху основата на тези принципи възникват закони, които са вторични спрямо принципите и осигуряват тяхното действие спрямо определена област на Битието или спрямо даден отрязък от еволюционния ход на частите или Цялото. В своята съвкупност принципите и законите образуват базата за изграждане на структурата на Космоса – от най-малкото равнище, света на елементарните частици, до огромното множество галактики на физическото поле (около 100 милиарда галактики в материалната вселена според установеното от съвременната астрономия), през различните във вибрационно отношение сфери на духовния свят, чак до измеренията на Божественото: панорамата на цялото Проявено Битие.

4. Причините и силите са неизменни, а формите, които са възникнали въз основа на идейния заряд на причините и действието на конкретни сили, са изменяеми. Всяка форма представлява въплътена идея на Бога Творец, която има за задача да изяви своето идейно съдържание и в крайна сметка да доведе търсещия дух до смисъла, заложен в нейното създаване. „Формата е съдържателна!” – възкликва великият германски философ Георг Хегел, изразявайки в тези три думи езотеричния смисъл от съществуването на всяка форма.

Целият свят на формите подлежи на непрекъсната промяна. Когато тя е във възходяща посока, говорим за възход или духовно израстване. И обратно, когато тя е в низходяща посока, това довежда до регрес и евентуално разпадане или смърт на формата. Разпадането или смъртта в никакъв случай не са фатални, понеже те са свидетелства или за това, че формата вече е изпълнила предназначението си, или че тя не е доказала правото си на съществуване в общия еволюционен поток и подлежи на унищожение.

Неизменността на причините и силите е атестат за тяхната непреходност, докато всички форми – дори и достигналите върха на съвършенството (от гледна точка на критериите в материалния свят) – рано или късно се разпадат.

5. Досегашните разсъждения ни дават основание да предложим обобщение във вида на хронологическа последователност на проявлението:

Причини (породени от вътрешен творчески импулс на Бога) – принципи (представляват конкретизация на творческия импулс на Бога и маркират основите за структурирането на цялото Проявено Битие) – закони (създават условия за прилагането на принципите на определено равнище или в определен момент от времето) – сили (осигуряват осъществяването на идеите, заложени в Божия План за Всемира, посредством действието на принципите и законите) – форми (краен резултат от проявлението на силите)

 6. Идеята за Бога е изменяема и зависи от равнището на общочовешкото съзнание. Колкото повече израства то, толкова повече човеците повишават своето разбиране за Всевишния и разкриват смисъла на Неговата творческа дейност. Ала те никога не ще успеят да проникнат до дълбините на Божията Същност, която навеки ще остане тайна за всички същества, надарени с разум, дори и за най-високо еволюиралите сред тях. Непознаваемостта и непостижимостта на Бога като Абсолютен Дух е гаранция за вечността на Всемирното развитие и за смисъла на всяко еволюционно усилие. Ако Бог беше познаваем и постижим в най-дълбоката Си Същност, това би означавало, че развитието на Неговите творения има крайна цел и би го обезсмислило. Всемирното развитие е безкрайно и това обуславя смисъла на всичко съществуващо.

 7. Бог като Абсолютен Закон и Сила е неизменен, тъй като няма нищо над Него, нито пък тези Закон и Сила се нуждаят от допълнение или корекция. Абсолютността на Божията изява като Закон и Сила предполага универсалния характер на тяхното действие и общовалидността им на всички нива от Проявеното Битие. Бог в качеството Си на Абсолют или Абсолютен Дух е единствената неизменна Същност във Вселената. Всички останали Негови творения подлежат на изменение, което наричаме „духовно развитие” или „еволюционно израстване”.

Константин Златев