ІІІ клон на Всемирното Бяло братство – Български (Богомилски)
За него Учителят Беинса Дуно
свидетелства: „Третия клон можем да
наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон. (А „богомили”
в широк смисъл на понятието Учителят Беинса Дуно назовава представителите на ВББ
като цяло, т.е. използва го като обобщителен термин за членовете на ВББ въобще.)
Той (ІІІ клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България.” Според
същия Учител: „Третият клон имал за цел
да реализира Божественото учение, християнството.”
По времето на появата на богомилите –
началото на Х век – християнството вече е било опошлено в значителна степен от
деформиращи човешки интерпретации и наслоения. Главната задача на богомилите е
била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно
и да възвърнат обновителния поток на
това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия
Промисъл русло. „Богомилите не са успели
в България – заявява Учителят Беинса Дуно – поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на
европейската култура.”
За богомилското движение е писано
твърде много от различни позиции, някои от които диаметрално противоположни, но
за него се знае все още недостатъчно. Учителят Беинса Дуно неведнъж е изказвал
мнението, че времето, в което живеем, най-после ще извади на показ цялата
истина за богомилите. А това означава и формиране на обективна историческа
преценка за тяхното епохално дело. Иначе Посветените отдавна са наясно с
планетарните измерения на богомилския принос в световната духовно-културна
съкровищница.
Неуспели в родината си, те я напускат
поединично и групово и полагат началото на редица духовни общества и окултни
школи из цяла Европа: катари, патарени, албигойци, квакери и др. Именно в
недрата на тези духовно-мистични общности и движения, заредени с
обновително-съзидателния импулс на богомилството, се зараждат процесите, довели
до Ренесанса на Стария континент и до Реформацията в християнската Църква (с
начало 1517 г.). Идейни предтечи на тези глобални трансформации, изменили
изцяло облика на европейската култура и социална среда, са именно богомилите.
По този повод Учителят Беинса Дуно изтъква:
„Розенкройцерите са разклонение на
третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура.” Любопитна
е информацията, която предоставя същият велик Учител като допълнение за
същността на богомилското движение, неговата организация и разпространение в
Европа: „Първото име на богомилите е било
съвсем друго. В България им дали името „богомили”. Ще ви кажа по-нататък
тяхното име.” (Липсват данни дали и кога той е направил това уточнение.) „Най-виден богомил е бил Боян Магът (брат
на цар Петър, управлявал на българския престол между 927 и 969 г.). Поп Богомил е бил проповедник, разпространител.
Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли
все от богомилите. После Реформацията се разрази в богомилски дух. Богомилите
не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много
други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са
били много смели.”
Духовната мисия на богомилите е да
бъдат реформатори – и на християнската Църква, и на държавата. Тяхната задача
на обновители на социалния и духовния живот на обществото произтича от
пратеничеството им като представители на ВББ. Като такива те са имали за цел да
допринесат за изпълнението на Божия план за планетата Земя в конкретния
исторически момент.
А Планът на Твореца е бил насочен към
цялостна реформа на Църквата – като общност от вярващи в Христос, обединени от
общи убеждения и високоморален начин на живот, а не като тромава институция със
сложна йерархическа структура, която утвърждава нуждата от посредници между
хората и Бога. Богомилите неизменно са се борили да докажат, че такова
посредничество не е необходимо и че ние имаме шанса да общуваме с нашия
Създател пряко – в качеството си на Негови деца. Цялата им система от възгледи
и духовният им живот са свидетелство за реалността на този контакт, основан на
непреклонното убеждение, че такъв е Божият изначален промисъл за човека. Служението
на Всевишния следва да бъде освободено от излишната помпозност и натруфеност,
характерни за средновековното канонично християнство, и да отразява простотата
и естествеността на духовната връзка между разумното творение и неговия Небесен
Баща.
В този величествен План било заложено
и преустройството на цялата социална постройка върху принципите на равноправието,
справедливостта и братството между хората. „Свобода, равенство, братство” е
именно девиз на богомилите, заимстван далеч по-късно от организаторите на
френската буржоазна революция с начало 1789 г. И не просто равенство между
себеподобните, а и пълно и безусловно равноправие на жената спрямо мъжа. Такова
утвърждение налагат богомилите в своя мироглед за света цяло хилядолетие преди
той да намери трайна и солидна почва в общественото съзнание на нашите
съвременници. Честни пред себе си – пред своята съвест, пред потребността на
обществения организъм да се отърси веднъж завинаги от язвите на невежеството и
съзнателното отнемане на елементарни права, богомилите разкриват пред света
величието на човешкия дух, свободен от всякакви предразсъдъци и отдаден изцяло
на благородно и мащабно съзидание – личностно и глобално.
По наше мнение дълг е на съвременното
духовно общество „Бяло братство” в България да допринесе за разкриването на
цялата истина за богомилското движение и за аргументираното ѝ
представяне пред нашата и световната общественост.
Константин
Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар