вторник, 12 юни 2018 г.

2. Изяви на Всемирното Бяло братство в историята на съвременното човечество / продължение/


ІІІ клон на Всемирното Бяло братство – Български (Богомилски)



     За него Учителят Беинса Дуно свидетелства: „Третия клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон. (А „богомили” в широк смисъл на понятието Учителят Беинса Дуно назовава представителите на ВББ като цяло, т.е. използва го като обобщителен термин за членовете на ВББ въобще.) Той (ІІІ клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България.” Според същия Учител: „Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството.”
      По времето на появата на богомилите – началото на Х век – християнството вече е било опошлено в значителна степен от деформиращи човешки интерпретации и наслоения. Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и  да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия Промисъл русло. „Богомилите не са успели в България – заявява Учителят Беинса Дуно – поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.”

       За богомилското движение е писано твърде много от различни позиции, някои от които диаметрално противоположни, но за него се знае все още недостатъчно. Учителят Беинса Дуно неведнъж е изказвал мнението, че времето, в което живеем, най-после ще извади на показ цялата истина за богомилите. А това означава и формиране на обективна историческа преценка за тяхното епохално дело. Иначе Посветените отдавна са наясно с планетарните измерения на богомилския принос в световната духовно-културна съкровищница.
       Неуспели в родината си, те я напускат поединично и групово и полагат началото на редица духовни общества и окултни школи из цяла Европа: катари, патарени, албигойци, квакери и др. Именно в недрата на тези духовно-мистични общности и движения, заредени с обновително-съзидателния импулс на богомилството, се зараждат процесите, довели до Ренесанса на Стария континент и до Реформацията в християнската Църква (с начало 1517 г.). Идейни предтечи на тези глобални трансформации, изменили изцяло облика на европейската култура и социална среда, са именно богомилите.
      По този повод Учителят Беинса Дуно изтъква: Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура.” Любопитна е информацията, която предоставя същият велик Учител като допълнение за същността на богомилското движение, неговата организация и разпространение в Европа: „Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България им дали името „богомили”. Ще ви кажа по-нататък тяхното име.” (Липсват данни дали и кога той е направил това уточнение.) „Най-виден богомил е бил Боян Магът (брат на цар Петър, управлявал на българския престол между 927 и 969 г.). Поп Богомил е бил проповедник, разпространител. Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После Реформацията се разрази в богомилски дух. Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели.”
         Духовната мисия на богомилите е да бъдат реформатори – и на християнската Църква, и на държавата. Тяхната задача на обновители на социалния и духовния живот на обществото произтича от пратеничеството им като представители на ВББ. Като такива те са имали за цел да допринесат за изпълнението на Божия план за планетата Земя в конкретния исторически момент.
        А Планът на Твореца е бил насочен към цялостна реформа на Църквата – като общност от вярващи в Христос, обединени от общи убеждения и високоморален начин на живот, а не като тромава институция със сложна йерархическа структура, която утвърждава нуждата от посредници между хората и Бога. Богомилите неизменно са се борили да докажат, че такова посредничество не е необходимо и че ние имаме шанса да общуваме с нашия Създател пряко – в качеството си на Негови деца. Цялата им система от възгледи и духовният им живот са свидетелство за реалността на този контакт, основан на непреклонното убеждение, че такъв е Божият изначален промисъл за човека. Служението на Всевишния следва да бъде освободено от излишната помпозност и натруфеност, характерни за средновековното канонично християнство, и да отразява простотата и естествеността на духовната връзка между разумното творение и неговия Небесен Баща.
       В този величествен План било заложено и преустройството на цялата социална постройка върху принципите на равноправието, справедливостта и братството между хората. „Свобода, равенство, братство” е именно девиз на богомилите, заимстван далеч по-късно от организаторите на френската буржоазна революция с начало 1789 г. И не просто равенство между себеподобните, а и пълно и безусловно равноправие на жената спрямо мъжа. Такова утвърждение налагат богомилите в своя мироглед за света цяло хилядолетие преди той да намери трайна и солидна почва в общественото съзнание на нашите съвременници. Честни пред себе си – пред своята съвест, пред потребността на обществения организъм да се отърси веднъж завинаги от язвите на невежеството и съзнателното отнемане на елементарни права, богомилите разкриват пред света величието на човешкия дух, свободен от всякакви предразсъдъци и отдаден изцяло на благородно и мащабно съзидание – личностно и глобално.
      По наше мнение дълг е на съвременното духовно общество „Бяло братство” в България да допринесе за разкриването на цялата истина за богомилското движение и за аргументираното ѝ представяне пред нашата и световната общественост.


Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар