Работа и свобода

(Есе върху беседата „Наклали огън”)

Да работим според Учителя Беинса Дуно означава да вършим нещо така, сякаш е за Бога. Това предполага максимално съзнателно отношение към всичко, с което се заемаме, независимо какво е то: физически или умствен труд, изпълнение на някаква задача, помощ за приятели или нуждаещи се и прочие. Да преведеш възрастен, немощен или сляп човек от едната страна на булеварда до другата също е работа, при това твърде отговорна. Да сложиш хранилка за птиците също е работа, която може да спаси нечий невинен живот. Да отместиш камък от средата на шосето също е работа, която може да предотврати тежка катастрофа. Да измъкнеш удавник от водата или дете от пламнала в пожар сграда също е работа, в която рискуваш собственото си здраве, а може би и живота си.

Въобще работата има безброй много форми и измерения и всяко от тях си прилича с останалите по едно – крайният резултат от работата е направил света малко по-добър.

Каква е връзката между работата и свободата? Авторът на беседата я описва по следния начин: „... Свободен човек е само онзи, който работи. Докато работи, човек е свободен. Щом престане да работи, той изгубва свободата си.”

Как да изтълкуваме тези негови думи?

Очевидно съществува непосредствена връзка между работата и свободата. Само чрез работа ти можеш да завоюваш свободата си. С други думи казано: щом вършиш всичко така, като че ли е за Бога, ти осигуряваш жадуваната свобода за духа си. Работата с високо чувство за отговорност, с пълна отдаденост, с безкористие и стремеж за максимално качество ти дарява свобода.

По същността си работата е процес, който служи за подобряване на условията в света – от най-ниското, индивидуалното, до най-високото, общочовешкото равнище. Когато този процес се превърне за теб в неотменно правило за живота ти, в един светъл миг ти ставаш достоен да получиш като отплата своята свобода. Това е свобода от ограниченията на материалното битие, свобода да твориш по Божествен образец.

По своята същност свободата, от друга страна, представлява състояние на духа – независимо от обстоятелствата във физическия живот, независимо от външните условия.

Следователно свободата е вътрешно състояние на човека, а работата е негово външно проявление, чрез което личността се стреми да даде от себе си нещо полезно на ближния и на света.                     

Според Учителя Беинса Дуно чрез работата ние изразяваме своята благодарност към Бога за живота, който ни е дал.

Докато имаме сили да работим, обществото ще има нужда от нас. Нека винаги и във всичко да работим така, че да радваме нашия Създател и да творим блага за ближния и за Живата Разумна  Природа.                                                                                                                                                                                                                 

Константин Златев