КОЛЕДУВАНЕ

     

       Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни наричания, пословици и гатанки. Коледарските песни се изпълняват при коледуването — на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. 

    Подготовката започва на 20 декември .Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството.

        След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай,

„От Бога ти много здраве,от нас малко веселбица!“

Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището и др.

         

 Бъдни вечер - 24 декември е денят преди Рождество Христово. Бъдни вечер се празнува много тържествено. Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. На трапезата се събират всички членове на семейството. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, запазени от лятото пресни плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой трябва да бъде 7, 9 или 11 (нечетен брой). Разнообразието е задължително, за да може през годината да има от всичко.

        Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

по материали от Интернет