петък, 20 март 2015 г.

Щастие и нещастие

Любовта е единствената реалност   (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Всеки досег с реалността наричаме щастие. Всеки досег с илюзиите на живота наричаме нещастие. Но постоянно не можеш да бъдеш в досег с реалността. Човек, ако не във всеки момент, поне един път на ден, един път на месец или година да влиза в досег с реалността.

Как да разбираме израза „досег с реалността”? И защо този досег ни прави щастливи? За пробудената душа реален е Бог и Неговото присъствие в творението. Човешката творческа дейност – доколкото е в служба на осъществяването на Божиите идеи – също може да се превърне в елемент от тази реалност. Останалото – нашите желания, страсти, притежания, продуктите на технотронната цивилизация, всичките ни удобства и глезотии – е илюзия, която не поражда щастие, а неговата противоположност. Затова и досегът с Божественото в света и у самите нас е извор на удовлетворение и щастие, а овладяването и разпореждането с „илюзиите на живота” ни носи само разочарования, усещане за празнота и тъга по нереализирани копнежи.
Защо не сме в състояние непрестанно да бъдем в досег с тази красива реалност, в която Всевишният ни се разкрива с цялото Си могъщество, Мъдрост и Любов? Понеже все залитаме по другата – псевдореалността, към илюзията, че в материалното можем да открием и съхраним своето щастие. Пълнотата на вътрешното преживяване, на щастието и блаженството бихме могли да постигнем единствено в Духа. Едно-едничко докосване до Него осмисля цялата вечност на безкрайното ни пътуване сред създадените според Неговия План зони на Битието. Ако успеем да влизаме в досег с Божия Дух веднъж на ден, веднъж на месец или дори само веднъж в годината, то значи са си стрували всички усилия да Го познаем и да Му отворим вратата на нашата скришна стаичка – свещената обител на душата.

- Ако погледнете живота през очите на Любовта, ще разберете неговия смисъл. Без Любовта животът няма смисъл.

Божествената Любов е единствената реалност. Само тя може да осмисли нашето земно съществуване. Нейният огън не изгаря, а оживотворява. Нейният неугасващ светлик огрява всички кътчета на Вселената и разпръсква всеки мрак. Нейното жизнено дихание вдига на крак мъртвите, изпълва близките и далечни светове с плодовете на Всемирния живот. Да обичаш и да си обичан – нищо повече не ти е нужно. Ала дори и необичан, ти самият любѝ, защото само така ще преминеш с достойнство пътеката на безбройните изпитания на гъстата материя. В Любовта ще откриеш най-дълбоката същност на Бога и своя собствен истински образ, роден и извайван от същата тази Любов.

- Кое прави обикновените неща необикновени? Докато не обичаш поне един човек, целият свят ти е чужд. Като обичаш поне един човек, светът става за тебе красив.

Любовта към едного ни помага да открием Божественото и у всички останали. И така обикваме и тях. В Любовта и чрез нея и най-обикновените неща придобиват сиянието на тайнствена прелест, на вълшебен аромат. Багрите на този свят – сив и безличен до вчера, разцъфтяват в шеметни нюанси и ти си готов да прегърнеш всеки и всичко само заради това, че го има и че ти си щастлив с твоята обич. И как трогателно ти се иска да споделиш това прекрасно чувство с всекиго, дори и непознат да е?! И не само защото то напира у теб и се разлива във всички посоки, ала и за това, да направиш и него щастлив като теб.

- Бог е пратил човека на земята, за да разбере Любовта. Да приемеш първия лъч на Любовта, това е най-великото, необикновено събитие в живота ти.

Това е и пълното щастие в материалния свят. Няма друго като него. Да разбереш Любовта, означава тя да те изпълни целия и да те зове без покой да я раздаваш навсякъде и на всички. Земното училище ни предлага купища уроци – от важни по-важни. Ала най-важният измежду тях е да познаем великата Любов на Небесния Отец, да ѝ отредим най-святото кътче в сърцето си и да я предложим абсолютно безкористно на целия свят. Днес, утре и завинаги.

- Талантливата певица трябва да се радва на успеха, който има младата певица, за да не пресуши изворите на своя собствен талант. Само така тя ще приготви условия за по-голям възход и разцвет на своите дарби и способности. Не може човек да бъде щастлив, докато не желае щастието на всички хора.

Радвай се на таланта, който Бог ти е дал, но не затваряй очи и за таланта на своя ближен. Не е необходимо да се съревноваваш с него, тъй като всички сме различни и всеки има своя собствен път под небето. Помагай му да открие, развие и разгърне своя талант и така ще подпомогнеш и собственото си израстване. Радвай се на щастието на другия и така ще постигнеш пълнотата на собственото щастие. Научи се да споделяш не само болката, но и радостта на ближния. И то от все сърце, а не на думи, не с прикрита завист в душата. Всички ние сме едно. Когато един страда, всички страдат заедно с него. Когато един е щастлив, това щастие е общо за всички нас.

- Човек, докато не се научи да обича, не може да бъде щастлив. Иначе той ще живее в закона на необходимостта. Любовта е път за придобиване на щастието.

Щастие може да има само в Любовта, в нейната висша проява. Но как да се научим да обичаме?! Няма такъв урок в никой учебник, няма такава лекция в записките и на най-даровития професор. Кой и как ще ни научи да любим? – Вътрешният „аз”, безсмъртното духовно начало у човека. Любовта е плод на Духа. Същият този Дух живее и в нас самите. От Неговия извор следва да почерпим, за да открием Любовта и навеки да ѝ се посветим. Потопени в океана на Духа, ще прегърнем и Неговата Любов и тази прегръдка ще надживее дори вечността. В противен случай на всяка крачка в живота ще се сблъскваме с необходимостта – да разберем що е Любов, къде е тя, как да я постигнем, как да я задържим, как да полетим на крилете ѝ... Любовта очертава най-кратката пътека към нашето самоосъществяване като деца на Бога, като Негови достойни синове и дъщери.

- Да бъдете щастливи, това значи да добиете онова благо, към което душата ви се стреми. Тогава можете да станете музиканти, поети, силни и пр.

Тук си припомняме една от гениалните сентенции на Учителя Беинса Дуно:

„Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината.”



Извечният копнеж на душата, нейният неуморен стремеж е именно към Любовта. Веднъж постигнат, той отприщва като водопад всички таланти и заложби на личността. За този човек вече няма нищо невъзможно под слънцето. Той се превръща в извор на жива вода за всички останали. Той става носител на знамето на Божественото пресътворяване, велик изявител на творческата същност на своя Създател. Той се издига в ранг на съ-Творец. Това са хората, които проправят пътеките към бъдното, които рисуват контурите на днешния и утрешен ден на човечеството. Потопени в Божията Любов, те изграждат приказните дворци на Новото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар