Любовта е единствената реалност (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

Цялата Вселена, цялата Жива Природа е разумна. Принципите и законите, които действат в нея, са плод на Божия съвършен Разум. Двигател на всяко движение, на всяка промяна, на всеки възход в космическия необят е великата Любов на Твореца. В Любовта е смисълът на цялото ни битие. Без нея то се обезсмисля, обеднява, разтапя се и най-накрая изчезва в пропастта на безнадеждността и безизходицата. Затова и всеки от нас се стреми към същата тази Любов – независимо дали и доколко осъзнава нейната истинска същност и роля за пълнотата на живота.

 Условия за щастие

Любовта винаги предполага саможертва. Който ни обича, ни дава нещо от себе си, жертва от най-скъпото си в името на Любовта. Така той я доказва, дори и без думи – само в делата. Ние, хората – разумните същества на планетата Земя, сме се появили на този свят и го населяваме благодарение на Любовта и саможертвата на високо еволюирали Разумни Същества, изпълнители на Божия план за познатата ни реалност.
Те са подготвили условията за нашето идване тук, те са ни предлагали безценни бисери от Божественото учение, за да придобием знания, помагащи ни да оцелеем в средата на нашето обитание. И не само да оцелеем, но и да я преобразим в по-подходяща за нас, в по-уютна и безопасна за нас, едва прохождащите. Великият акт на саможертва на тези Същества е задължителната предпоставка за нашето битие, за нашето утвърждаване като стопани на материалната ни действителност, за нашия духовен прогрес към висоти, предначертани за нас в Ума на Бога Творец.

И ако търсим щастието, не бихме го намерили без тяхното присъствие в живота ни, без тяхната абсолютно безкористна подкрепа.

- Спасението започва със закона на Любовта. Който може да повярва в Любовта, ще се смъкне товарът от гърба му, той ще се освободи от страдания, мъчения и огорчения. Тогава няма да бъде самотен, ще има много братя и сестри.

Да се спасим в случая означава да се освободим завинаги от бремето на зависимостите си от материята. Да осветим тялото и да въздигнем душата си до селенията на Духа. Да станем свободен дух, познал Истината и заживял в нея.

Това постижение принадлежи към потенциала на всекиго от нас и с помощта на въплътената си свободна воля то е достъпно за всеки, пробудил се за своето действително предназначение. Да освободиш духа си от оковите на материалността е не просто щастие, а блаженство, неописуемо на земен език. Учителят на Новата планетарна култура посочва едно от най-съществените условия за това – да повярваш в Любовта. А щом веднъж си повярвал в нея, ти ще я превърнеш в свой неразделен спътник и ще прекрачиш в нейните владения на съвършена хармония и единство на всичко съществуващо. Там ще откриеш множество нови братя и сестри, извървели този път преди теб и очакващи те с разтворени обятия, за да споделят с теб неизказаното ухание на Божествената Любов, изградила за теб една изумителна реалност – на сливането с Бога, Който е навсякъде около теб и у самия теб.

- В света са включени всички условия за щастието. Само че хората се отклоняват от общия път, от общото течение. Хората вървят по специални пътеки, а трябва да държат общата идея. Общата идея трябва да бъде една: да изпълните волята Божия, да служите на Бога, да имате една възвишена мисъл!

Щастие можем да постигнем дори в този свят на изпитанията, болката и страданието. Достатъчно е да следваме „общия път”, „общото течение”, сиреч да спазваме космическите закони и да се стремим да вършим добро, мотивирани от Любов. Но понеже всички ние, хората, повече или по-малко сме индивидуалисти и все търсим собствени пътеки (назовани тук от великия Учител „специални”), затова и така често се отклоняваме от общия поток на Всемирното развитие.

Това, което би могло да ни сплоти в единна разумна общност, е една обща идея: служение на Бога, което включва изпълнение на Неговата свята воля и стремеж към висок идеал в живота. Да служиш на Бога, ще рече да си познал Неговото присъствие във Вселената и принципите и законите, вложени от Него в Битието, да си наясно с Неговия План за Космоса и Земята, както и за самия теб, и да съдействаш с целия си потенциал за осъществяването на този всеобхватен План. Служението на Бога съдържа в себе си и грижата за творението Му на всички равнища на проявлението му, както и импулс за изява на Божественото, заложено отвека у теб. Нищо абстрактно няма в това служение – то винаги и във всичко е съвсем конкретно и ясно определено.

Служението бива видимо и невидимо. В първия случай подпомагаме еволюционното развитие на материалния свят чрез своите действия в него. Във втория случай – чрез разумната си, целенасочена и конструктивна мисловна и емоционална проява – пречистваме, доизграждаме и повдигаме невидимите области на сътвореното.

- Бог е дал всички условия, всичко е дал. Каквото и да ви се случи, уповавайте на Бога! За каквато и да е работа не очаквай специално, благоприятно време без никакви препятствия. Специалното време никога няма да дойде. Почни да работиш. Не губи времето си. Остави хората свободни.

Божият План за творението включва не само неговата структура, принципи и закони, според които протича всемирният ход на развитието, както и насоката на това развитие, но и всички необходими предпоставки за нормалния ход на еволюцията в съответствие с първоначалния замисъл на Твореца. Бог е дал всичко, което е нужно на творенията, за да изпълнят те своето предназначение. Задачата им, включително на човека, е да се ориентират правилно в околната среда, да опознаят и осмислят закономерностите и взаимовръзките в нея, своето място в цялостния строеж на Вселената и еволюционното си предначертание. За да реализират последното, те са длъжни да работят, без да очакват специално време и условия за това.

- Любовта ще ви помогне да се справите с големите мъчнотии, които имате в живота си. Като дойде тя, всички тези мъчнотии ще изчезнат, слънцето ще изгрее, царски път ще има пред вас. А като не дойде Любовта, по камънаци ще вървите. Щом разбереш Любовта, и по въздуха пътят ти е отворен. А пък щом не дойде тя, трябва мостове и лодки.

Без Божествената Любов съществуванието ни се превръща в тегота, в нескончаема мъка, в незатихваща битка за оцеляване. С Любовта навлиза светлината на сбъдването в нашите дни. Виделината, духовната светлина, родена от безсмъртната Любов, разтапя като на шега всички прегради по нашия жизнен път, чертае най-кратките пътеки към целите, които си поставяме – цели, продиктувани от кристално ясното осъзнаване на волята на Всемогъщия и изтъкани от стремлението да Му служим всеотдайно и беззаветно.

В отсъствието на тази Любов ние търсим нейни заместители. Опитваме се да изграждаме мостове, проправяме тайни пътеки, бродим без посока в джунглата на една хищническа цивилизация, в която конкуренцията и самоутвърждаването са поставени на пиедестал и където всичко може да бъде купено с пари. Понякога, когато Любовта си е отишла, на нейно място идва рутината. Тогава вършим всичко механично, навикът замества импулса към съвършенство, опитността в действието застава на мястото на ентусиазма и вдъхновението, родени от Духа на Любовта. Резултатите може и да бъдат удовлетворяващи за нас, но не и за Божественото, което за пореден път сме приспали в прегръдката на отегчението от живота, на пресищането от притежания, които в повечето случаи изобщо не са ни нужни. Там някъде изгубваме и смисъла... Единствената, която е в състояние да ни го върне, е Любовта.

- Някой казва: „Защо не мога да пиша?” Защото нямаш Любов. Музиканти, учители, свещеници, всички се спъват. Защо? Любов нямат! Има ли тази Любов, всичко може да се създаде. Когато Любовта влезе в поета, идва вдъхновение. Когато тя изчезне, всичко върви трудно. Когато Любовта влезе в човека, всичко става бързо. За Любовта няма мъчна работа. Да носиш Любовта, значи да си господар на положението. И мъчнотиите ще се стопят пред тебе. Любовта е лесният път. Тогава ти ще влезеш в един свят, дето работите стават магически.

Всяка човешка изява придобива смисъл и съдържание чрез Любовта. Независимо дали си творец в сферата на изкуството или обикновен уличен метач чрез Любовта израстваш до съработник на Бога, а без нея си просто изпълнител на някакви задължения. В Любовта отпадат всички затруднения за справянето с каквато и да било задача. Без нея се мъчиш, потиш и буксуваш на едно място, чудейки се защо при толкова много вложена енергия не постигаш желаното.

Лесният път е на Божествената Любов, тъй като в нея и чрез нея човек използва най-целесъобразно целия си потенциал – физически, нравствен, умствен и духовен. Този път е най-лесен и поради това, че той съвпада с цялостната насока на космическото развитие. Всички енергии, извиращи от неизчерпаемия Източник на пораждане и разгръщане в Космоса, следват направлението на Любовта и опъват платната на корабите, поели по същия курс. Следваш ли това всемирно течение, няма да има какво да те спре. Изправиш ли се срещу него, гибелта ти е сигурна.

Законът на щастието

- Турете в душата си идеята за служене на Бога. Детето нали трябва да служи на майка си? От вас да излиза благоуханието на вашата нежност, на вашата Любов, на вашето милосърдие, на вашето въздържание!

Когато служиш на Бога, постепенно се пречистват и тялото, и душата ти. От теб започва да се излъчва едно нежно ухание – аромат на въплътена в делника Божествена Любов, на милосърдие и въздържание. Милосърдие – към всички, дори и към тези, които от човешка гледна точка не го заслужават. Въздържание – от клопките и съблазните на мира сего, от никому ненужните дрънкулки на „цивилизования” свят, от щенията на тялото и егото ти.

- В света няма по-хубав момент, по-красив, по-тържествен от този да знаеш, че едно същество те обича и ти го обичаш, или да вярваш, че обичаш Бога. Ти ще почувстваш такава радост, каквато не си изпитвал. Нито знанието, нито нещо друго може да се сравни с нея.

Най-великото щастие, до което бихме могли да се докоснем по време на земния живот, е споделената Любов. Като правило ние се стремим да я споделим с друго човешко същество, защото просто така я разбираме. И в това няма нищо лошо. Ако, обаче, такова същество няма – поне за момента, ако постоянно се разминаваш с потенциални партньори, които не отвръщат на чувствата ти, ако самотата безочливо и неуморно те преследва само на крачка разстояние, ако Любовта непрестанно те отбягва и те подминава по улиците, свенливо навела глава, ако си готов да размениш цялото придобито до днес познание само срещу една милувка от любимия човек, ала и това – кой знае защо – не се случва, тогава... Тогава ти остава само едно – взаимността с вечния Възлюбен на твоята душа, с Онзи, Който винаги те е обичал и винаги ще те обича. Независимо как си живял, независимо какво си сторил, независимо от безбройните предателства спрямо Него, независимо от хилядите моменти от миналото, които не би желал да преживееш никога отново... Независимо от всичко Той безусловно ти дарява Своята Любов и те кани да я споделиш. Достатъчно е само да повярваш, че Го има и че Той никога няма да те изостави.

- Сега ти имаш пред вид едно същество, което да обича тебе, обаче никого другиго да не обича. Как можеш да си представиш, че Бог може да обича само тебе и никого другиго или че слънцето само тебе огрява и никого другиго?

Една от най-фаталните заблуди на земния човек е чувството за притежание на собственост. Ние нямаме друга собственост освен тялото и душата си. Тялото е дадено само временно, със специално предназначение – чрез него да дадем пример как духът облагородява и извисява материята. Рано или късно ще напуснем тази телесна обвивка, защото такива са законите на мировата еволюция. Душата ни е посредник между духа и тялото – една вечна пътешественица из различните области на Космоса, видими и невидими. Даже и тя не е наша собственост, а само проекция на духа – нашето извечно и най-дълбоко, най-истинско „аз”.

В същност ние не притежаваме нищо – нито на този свят, нито на другия. Всичко принадлежи единствено и само на Бога – Създателя, Стопанина и Вседържителя на всичко съществуващо. Всички вещи, с които се затрупваме в течение на земното ни битие, всички притежания, в които търсим сигурност или утеха, са само частица от илюзията на тази действителност, през която преминаваме за няколко десетки години и която е само спирка по вечния ни път. Всичко е на Бога! Той ни предоставя някакви блага, за да ги използваме разумно и те да ни послужат за изпълнение на целта на живота ни в материята. Нищо повече. Излишъците (а повечето от нас залитат все по излишъци, без изобщо да си дават сметка за ненужния товар, който нарамват на гърба си) с нищо не ни ползват. Точно обратното – те са вериги, които ни теглят надолу, към тъмните бездни на разпадащата се индивидуалност.

И щом нищо не е наше на тази планета, тогава как и с какво право гледаме на любимия човек като на лична собственост?! И не само това, а и превръщаме чувството си към него в окови, с които се стараем всячески да го приковем към нашия жизнен кръг, та да ни бъде всякога под ръка. 

В училището на земния живот този урок е един от най-важните: да проумееш, че никой и нищо не ти принадлежи – най-малкото този, когото обичаш; че всички сме на Бога и Той раздава на всички Любовта Си безусловно. Така както трябва да постъпваме и ние, когато се отворят широко духовните ни очи...

- В какво седи законът на щастието? Ще обикнеш един човек – не той да те обича, но ти да го обичаш тъй, че никаква сила в света да не е в състояние да те разедини. Ще обичаш, както Бог обича! И после тези двама да намерят други двама, които се обичат. Тези четирима да намерят други четирима, които се обичат, и т.н. Бог е поставил Своите енергии в нас и щом обичаме Него, ще обичаме и хората. Щом срещнете двама, които се обичат, ще им кажете: „Елате сега при нас!”

Учителят Беинса Дуно е формулирал закона на щастието с непостижима краткост и яснота: „Ще обичаш, както Бог обича!” А това означава Любов безусловна, всеобхватна, всеопрощаваща, всемилостива и животворяща. Любов, която осмисля живота ни и го повежда към неговата цел – съвършенството. Да обичаме, без да очакваме взаимност – просто в името на Любовта! И щом постигнем Истината в Любовта – така, както е описана в горния цитат, – тогава да потеглим на вълнуваща експедиция по пътеките на съществуванието ни и да издирваме и други, също преуспели в това търсене и постигане. Обединявайки силите и енергиите си с тях, ние ще пречистваме земната аура от тежките ѝ наслоявания, ще се подпомагаме взаимно по духовния Път и ще разнасяме навред лъчезарната вест за всепобеждаващата Божествена Любов.

Когато обикнем Бога – първо извън нас, а след това и в самите нас, – тогава ще Го открием и във всички останали хора, във всички живи същества, във всички творения. И ще обикнем и тях. Заради Него.