Сила жива (Ново разбиране за музиката) Петър Дънов

     

       В Божествения свят музиката е проявление на Мъдростта. Онова разумно съчетание, което съществува в абсолютната хармония на Божествения свят, е израз на Мъдростта. От нея изтича светлината, носеща Божествените идеи в цялата Вселена. Светлината е онази форма, по която Бог изпраща живота в света. Тя засяга преди всичко човешкия ум, дава му подтик. Божествената светлина е нещо разумно.Тя е необходима за живота, защото чрез нея се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Божественият свят е свят на велика хармония. 

        Чрез физическия свят протичат ред сили, които човек непременно трябва да използва. Музиката спада към тъй наречените формативни сили, които служат като съединителни нишки между всички други сили. Голяма сила се крие в музиката. Тя има свои закони и принципи, с които си служи. Силата на музиката идва от онези нейни трептения, които са силни, но с по-къси вибрации. Когато музикалните вълни са дълги, при тези трептения звукът не е пълен. Силата на един тон зависи от това, човек да внесе в него нещо разумно. Само тогава този тон съдържа динамична сила. Ако един певец пее при някой извор, музиката ще извика в него повече вода да излезе. В музиката има една привлекателна сила - както магнитът привлича железните стърготини. Ако човек посее една череша и всяка сутрин й пее, тя ще даде много хубави плодове. А ако посее друга череша, на която не пее, нейните плодове ще са твърде различни от първата, на която е пял. Това е динамична сила в музиката. Всеки, Който пее или свири, трябва да произвежда динамични сили в себе си или окръжаващите. Ако той е внесъл в своите тонове нещо разумно, нещо възвишено, тогава около него се създава особена аура, с която той разполага хората към добро. Същевременно, той придобива една мекота в себе си, но и една активност, която се изразява в желание да приложи своите добродетели. Динамичната сила вътре в човека го прави радостен и готов на всякакви жертви за великото в света. Тази е силата, която кара хората когато излизат от концерт да се стремят да правят добро. Музиката може да настройва външно хората, а може и да ги преобразява вътрешно, да проявят доброто в себе си. Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползува от магическата сила на музиката. Пеенето представлява мощна сила в живота. То е мощно течение, в което пее всяка клетка.      Чрез музиката може да се стопи и най-коравата обвивка около човека. Музиката може да се уподоби на слънцето в живота. Тя има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли - разсипва ги. Тя дава подтик в живота и кара човека да върши благородни дела. Тя го импулсира, подтиква напред неговите мисли и чувства. Като пее и свири човек се въодушевява и започва да мисли и чувства, да постъпва право. Всеки човек като пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос. В него понякога има такива кармически състояния, които по никой друг начин не могат да се смекчат, освен със силата на музиката. Но има гами на живота, в които попадне ли човек, мъчно може да се освободи от вредното им влияние. От тях пак силата на музиката може да го спаси. И като пее, или свири човек, музиката е в сила да го освободи от неговото тежко положение. Човек трябва да пее и свири, за да се справя лесно с мъчнотиите си. Няма по-хубаво нещо от пеенето, което изправя ума, сърцето и душата на човека. Музиката е в сила да разпръсва тъгите и скърбите в човешкия живот. Тя внася едно радостно чувство, във възходяща степен, чувство на творчество. Чрез музиката всички способности на човека взимат правилно направление. Онова, което е заложено в човека, може чрез музиката да се развие, за да се създаде нов образ. Значи, чрез музиката човек може да създаде в себе си един здрав характер. Музиката човек може да употреби в своя защита. Тя го предпазва.

          Духовният свят се проявява чрез законите на хармонията и мелодията. Нервната система на човека възприема и хармоничните, и мелодичните тонове като различен вид енергия. На физическия свят хармоничните тонове се изявяват като електричество, и се предават чрез ума на човека. А мелодичните тонове се изявяват като магнетизъм, и се предават чрез сърцето. Тези два вида енергия често сменят местата си -електричеството прониква в сърцето и му дава тласък, усилва движението му, а магнетизмът влиза в мозъка и го нагласява. Човекът е инструмент, който може да бъде в хармония със силите си, а може да бъде и в дисхармония.    Целият човек не е въплътен в тялото си, голяма част от него е извън тялото му. Това е двойникът, непроявеният човек, който е около цялото тяло на човека и се разпорежда с енергиите, които идат отвън и отвътре. Съвременните хора са само автомати на същинския човек у тях. Ако двойникът не може да трансформира енергиите, у човека се зараждат ред дисонанси, ред дисхармонични състояния. Но животът може да се продължи, именно, благодарение на дисонансите. При тях животът е по-устойчив, а материята - по-издържлива. Нервната система на съвременния човек не може да издържа абсолютната хармония в тоновете, в звуковете, Вследствие на което и в речта, и в музиката се допуска да има поне един дисонанс. Абсолютната хармония създава голямо напрежение върху нервната система на човека. 

         Музиката се възприема и предава само чрез ума, чрез сърцето и чрез душата на човека. Те са инструменти, подобно на цигулката, които трябва да се развиват. За тяхното развитие, именно, е потребна музиката. Тя внася в душата на човека разширение, в сърцето - мекота и топлина, а в ума - светлина и свобода. Човек трябва да чувства музиката в душата си, за да може тя да излезе отвътре навън. Може да се долови музиката, която излиза от човека. Тя е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека и е израз на онази вечна Хармония. Музиката изтича от човека по два пътя - през ума и през сърцето. Като мисли право, това е пеене. Като чувства правилно - това също е пеене. И като постъпва правилно и това е пеене. С това пеене човек се проявява в духовния свят. 

         Съвременната музика е предисловие на чистата музика т.е. на Божествената музика. Тя има още много работи да постига. Музиката на съвременните хора представлява малка светлинка, сред голяма тъмнина. Колкото малка да е тази светлина един ден тя ще се усили. Тя е началото на бъдещата музика, без която Новата култура не може да дойде на земята. 

        Класическа музика е тази, която може да измени състоянието па човека, да превърне скръбта му в радост. Тя оказва възпитателно влияние върху хората. Класическата музика е дошла, за да внесе мекотата. Хората не биха имали тази култура, ако не беше дошла класическата музика. Първият тласък към чистата музика е даден в класическата музика. В нея има идея, която е продиктувана от нещо по-високо. 

          Окултната музика, това е един велик Божествен закон, който царува в целия космос, в цялата природа. Тази музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Тя идва, за да внесе съдържание и смисъл в онази форма на музиката, която е дадена в периода на 19 век. Окултната музика се отличава от обикновената по следните две качества. В окултната музика се дават най-първоосновните черти. Тя е нещо като художеството - един художник слага най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите - главните линии и постепенно картината се развива. Втората разлика е, че в окултната музика никога не се допущат думи или тонове с две значения. Там всяка една дума има едно значение. Никакви прибавки, никакви завъртания не се позволяват. Всяка дума, всеки слог трябва да се вземе много ясно. В окултната музика няма мълчание, пеенето там е непреривно никакви прекъсвания няма. Там дето има паузи, пак се чува звук, само че по-фин, по-висок. Всеки тон в тази музика е жив и продължава да звучи и след като прекъсне пеенето. Трептенията на обикновените и тия на окултните тонове са различни.Трептенията на окултната музика са по-силни, и с по-къси вибрации. Това са вибрации нагодени за разширение на съзнанието. Окултната музика много мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква остър слух и съсредоточено внимание. Съзнанието на човека трябва да е свободно от всякакви традиции. Изисква се също голямо присъствие на ума, на сърцето и на волята -равновесие се иска. В основата си окултната музика е много проста, но вън е много сложна. Тя е само за хора, чието съзнание е пробудено, а пробуждането е едно висше състояние. Окултната музика не може да се излага пред света, защото още не е достъпна за цялото човечество. Един ден, когато хората се развият музикално, тази музика ще стане достъпна за всички. Тя не е още за света, но може да послужи за един подтик на съвременната музика и всеки един музикант може да се ползува. Чрез нея може да се пробудят някои висши чувства. Изобщо окултната музика има за цел облагородяването и възпитанието на човека. Тя има образи, израз има, идея има в нея. Свещена музика е тя!