четвъртък, 12 март 2015 г.

Работѝ с Любов! (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Истинската работа” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)



В своите беседи и лекции Учителят Беинса Дуно подчертава многократно, че основната задача на земния човек е да се учи и да работи. С особена сила това напътствие важи за онзи, който е избрал да следва духовния Път. Затова сме длъжни да се отнасяме с повишено внимание към Словото на този Учител, осветляващо съдържанието на понятието „работа” и нейните разновидности. В разгледания по-долу разговор при Седемте рилски езера великият Посветен предлага задълбочена трактовка на тази проблематика от позициите на Новото учение:


1. Работѝ с Любов!

- Истинска работа е тази, която произтича от Любовта. Тогава умът ви ще бъде светъл, сърцето – топло, и волята – силна. Работата е мъчна дотогава, докато не я обикнеш. Щом я обикнеш, става лесна.

Учителят на Новата планетарна култура неведнъж отбелязва, че когато вършим нещо, трябва да го вършим така, сякаш е за Бога. Това е единственият най-точен критерий за качеството на извършеното. Реализираме го, когато изпълняваме възложеното с Любов. Тогава просветляваме ума си, зареждаме с благодатна топлина сърцето си и усилваме волята си. С други думи, изграждаме своята личност в хармония с всемирните принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Понякога ни дават работа, която ни отблъсква. Поне на пръв поглед. Ако успеем да си внушим, че всеки човешки труд е достоен за уважение, и отношението ни към конкретната задача ще се промени. Крайната цел е да обикнем предстоящата работа. Нито е лесно, нито е бързо, но е постижимо. И зависи най-вече от вътрешната ни нагласа – към труда изобщо и към дадената за момента работа. Положителната нагласа поражда благоприятни резултати, отрицателната – незадоволителни.
Окултният ученик съхранява неизменно в съзнанието си свещено отношение към всяка форма на труд. Той винаги е воден от импулса да работи и твори за Общото благо, защото то е благо за всички. Когато в трудовите си изяви постига извършване на зададеното с Любов, тогава знае, че изпълнява волята на Всевишния, и е удовлетворен от плодовете на усилията си. 

- Ако ушиете дрехи на някой човек с Любов, работите му ще тръгнат напред. Ако ги ушиете без Любов, ще бъде недоволен и работите му ще тръгнат назад.

За качеството и мотивацията на нашата работа носим отговорност не само пред себе си и Небесния Отец, но и пред другите хора. Извършеното от нас се отразява пряко върху тяхното настроение, върху отношението им към света и човешките контакти. Този род взаимоотношения имат и ясно изразен енергиен аспект. Когато вършим нещо за някого, ние му предаваме такъв заряд и нюанс от енергийната си същност, какъвто сме вложили при изпълнението на задачата, свързана с тази личност.
Един брат, прекарал години наред на „Изгрева” в присъствието на Учителя Беинса Дуно, най-накрая събрал смелост веднъж, след беседа, да го спре и да му поиска съвет за себе си и за своя път в бъдещето. Учителят на Любовта (както го нарекли неговите последователи) го погледнал замислено и след няколко секунди на напрегнато очакване изрекъл само няколко думи:
- Брат, правете всичко с разположение!
Можем да се представим първоначалния смут и разочарование на този брат, който очаквал подробен анализ на личността си и обстойни напътствия за по-нататъшното му индивидуално развитие. Тръгнал си объркан, замислен, с наведена глава. И едва след като многократно прекарал изреченото от Учителя си през ума си, осъзнал огромната важност на тези кратки слова. Да правиш всичко с разположение, означава винаги да вършиш всичко със и от Любов!

2. Любовта властва и над Доброто, и над злото:

- Добро, направено без Любов, не може да се реализира. Погрешка, направена без Любов, не може да се изправи. Щом погрешката е направена с Любов, в края на краищата ще се изправи.

Дори и да съгрешим, ако мотивацията ни е била водена от Любовта, запазваме шанса да поправим стореното. Ако искаме да вършим Добро, без да ни напътства Любовта, резултатите няма да ни удовлетворят. Нито нас, нито всички останали. Грешим ли, затънали в злото, не ни очаква нищо светло, а само мракът на безсмислено пропиляната енергия. Невидимият свят оценява на първо място мотивите за действията ни, а едва след това – постигнатото. Ако мотивите са благородни, дори и постиженията да не блестят с нещо изключително, тогава правим крачка напред по пътя към съвършенството. При наличие на себични или откровено разрушителни  
мотиви дори и внушителни резултати наливат вода единствено в мелницата на мрака.
Наш дълг към Божественото, заложено у нас, е да търсим и да откриваме навсякъде и във всичко само Доброто! Наш дълг е да вършим всичко с Любов!

3. Посятото с Любов дава най-богати плодове:

- Сега всички сте се научили как да ядете хляба, но не знаете условията как трябва да се добива той. Сегашният хляб не принася тази полза, която трябва да принася. Знаете ли защо? Ако орачът, който е орал нивата, е изговарял лоши думи, една трета от енергиите на житото са изчезнали. След това и воденичарят ако е изговарял лоши думи, също една трета от енергиите са изчезнали. И са останали една трета. Една нива трябва да се оре и сее с песен, без никакви лоши думи и без мушкане на воловете.

Да работим с Любов, освен всичко останало, означава по време на работата да не се оскверняваме с негативни мисли, чувства и слова. Напротив, песента и положителната мисъл, ентусиазмът и стремежът да дадеш най-доброто от себе си са най-верните спътници на работника на Божията нива, най-желаните помощници за успеха на делото. Задачата може да е трудна, на пръв поглед – даже непосилна, но това не бива да ни отчайва и да ни настройва отрицателно. „Всеки дълъг път започва с една малка крачка!” – гласи една древна китайска поговорка. И най-тежката наглед задача може да бъде изпълнена посредством метода на малките стъпки, препоръчван от Учителя Беинса Дуно за всичките ни житейски изяви. Ако сме настроени позитивно, ако сме заредени с благотворна енергия, няма трудност, която да ни спре!

- Като обичате дърветата и нивите си, ще увеличите плодородието. Орачът, който оре с Любов, нивата му ще даде повече плод и плодът му ще бъде благословен. Посейте един декар с жито, често го обикаляйте с песен и молитва и после вижте резултата. Или когато зреят плодните дървета, обикаляйте ги с хубави мисли и вижте резултата.

В духовно общество „Бяло братство” у нас има братя и сестри, които следват тези съвети на своя Учител. Самият аз съм свидетел, че онези, които ги изпълняват, получават обещаното – по-високи добиви, благословена от Бога реколта, изненадващо богата за другите, които не познават и не прилагат това Учение. За всичко, което се случва в нашия материален свят, има духовни причини. Когато призовем Доброто и Любовта на помощ, те неизменно ни се отзовават и ни помагат да творим чудеса. 

Подходящите песни, молитви и формули са гаранцията за богати плодове, за невиждан урожай. И не само на нивата с посятото, ала и на духовното поприще. Вършейки всичко с Любов, осигуряваме невиждани добиви в материята и полет на духа! Така освещаваме земното и го докосваме с небесното, за да го превърнем в храна и за тялото, и за душата. А щом земната храна извисява духовното начало у нас, значи сме постигнали и онзи жадуван баланс между двете начала във Вселената, който полага фундамента на хармонията и тържеството на Божия План за творението.

- Когато месиш хляб, когато пишеш писмо, когато говориш, трябва да вложиш любов. И тогава хлябът ще бъде приятен, писмото ще бъде приятно, говорът ти ще бъде приятен за другите.

Понякога изпълняваме задълженията си механично, рутината замества мотивацията, родена от Любовта. В чисто материален аспект резултатите от рутинните действия могат да бъдат добри, дори отлични. Но от духовна гледна точка те са нищо, не ни ползват по избрания Път. Когато вършим всичко с разположение, сиреч с Любов, освен превъзходни постижения ще почувстваме и вътрешно удовлетворение, което не може да бъде сравнено с никакви външни похвали и награди. Ще бъдем приятни и за себе си, и за околните, т.е. ще доставим наслада на всички сърца.
Най-важното е ние самите да бъдем удовлетворени от извършеното. Оценката на другите може да промени настроението ни – да ни зарадва или огорчи, но не е в състояние да измени тона на вътрешния глас, гласа на съвестта у всекиго от нас, гласа на Бога в човешката душа. Той никога не греши, когато издава своите справедливи присъди. Дали ще го чуем и осмислим – това зависи само от нас.
 


Няма коментари:

Публикуване на коментар