четвъртък, 12 март 2015 г.

Двете опорни точни на човешкия живот

(Есе върху беседата „Двама синове”)




В настоящата беседа Учителят Беинса Дуно посочва и дефинира две опорни точки на човешкия живот, както и мястото на самия човек спрямо тях. Преди всичко Учителят на Всемирното Бяло братство дава определение на понятието „опорна точка”: „Опорните точки са центрове, които не се движат.” Казаното е достатъчно ясно, но все пак изисква известно уточнение: неподвижността на опорните точки не е абсолютна, а относителна.
x

Абсолютна неподвижност в Проявеното Битие няма. Всичко в него е в процес на непрекъснато движение и развитие. Абсолютно неподвижен е само Безначалният, Непроявеният Бог, доколкото изобщо имаме основание да разсъждаваме за Неговите характеристики, при положение че Той е и си остава съвършено непознаваем и непостижим за цялата Вечност. Следователно опорните точки в качеството си на центрове на стабилност и неизменност остават такива, докато изпълнят предназначението си в зависимост от Божия план за тях. Такива центрове са необходими като жалони и регулатори на Всемирното развитие, като временни убежища на устойчивост, около които кипи повсеместната Промяна и обновление.
По-нататък в беседата нейният автор обяснява ролята на такива опорни точки в земното съществуване на човека: „За да може човек да съгради нещо или да успее в нещо, той трябва да има най-малко две опорни точки, от които нито едно същество да не е в състояние да го измести.” Тези думи на Учителя на Новата планетарна култура свидетелстват, че двете опорни точки на човешкия живот освен неподвижност и неизменност следва да притежават и непоклатимост спрямо всякакви външни въздействия. Впоследствие той ги назовава по име: „Първата опорна точка ние наричаме Бог. ... Втората опорна точка е Духът.” Някой би се смутил от такова разграничение. Та нали Бог и Духът са едно Цяло? В християнското богословие Бог Отец е Първото Лице, а Светият Дух – съответно Третото Лице на Света Троица. Лицата се различават по Своите функции в Битието, но същността им е една. Затова теолозите заключават: Бог е троичен по Лица, но един по същността Си.
Загадката бива разбулена от следващото изречение в беседата: „Едната опорна точка е горе в Космоса, а другата – в човешкия живот, в човешката душа.” От което достигаме до извода, че Бог (първата опорна точка) тук бива разглеждан като Творец, Промислител, Владетел на Вселената и Небесен Родител на човека. От своя страна Духът (като втора опорна точка) в същия контекст представлява Божието присъствие у човека. И ако до момента не сме схванали нещо от тази реплика на Учителя Беинса Дуно, за да бъде объркването ни пълно, той добавя: „Човек пък е по средата между тези две опорни точки. Благодарение на тези две основи той мисли.” Хем Бог присъства у човека – в неговия живот и в душата му, чрез Своя Дух, хем човекът същевременно се намира между Бога и Духа. Как става това? И защо? Човекът е по средата между Бога като свой Небесен Родител и Духа, Когото Бог е вложил у него, за да го извика към живот, понеже човек е едновременно същество от материално и нематериално естество – психо-физическо единство от тяло (видимата, материална субстанция) и душа (невидимата, нематериална субстанция). Душата от своя страна е проекция на индивидуалния човешки дух на физическото поле.
И тъй като Бог (като първа опорна точка) е мислещо Свръхсъщество, то и Неговото творение – човекът, обладава способността да мисли. Тази способност бива обусловена от Божието присъствие у човека - Духа (като втора опорна точка), защото мисълта – в качеството си на определящ елемент на съзнанието – е плод именно на Духа.
Този процес на придобиване, натрупване, преработване и използване на информация за околната среда и самия себе си ние назоваваме познавателен. Познанието е рожба на човешката способност да мисли и да систематизира получената от всички възможни източници информация. В същото време Учителят Беинса Дуно ни е подготвил още една изненада с предложеното в тази беседа описание на познанието: „Познанието представя сенки на живота.” Сянката не е самият живот, а само негово отражение, следа или белег от неговото проявление. Какво иска да ни каже великият Посветен с това свое откровение? – Че познанието, колкото и адекватно да е то на реалността, все пак отразява и съдържа само част от нея. А именно онази част, която е достъпна за осмисляне от страна на разума, обладаващ съответното познание. Което от своя страна означава, че съвършено адекватно, абсолютно познание притежава само и единствено Бог. 
Любопитен за изследване е и проблемът за връзката между двете основни опорни точки на човешкия живот – Бог и Духа, от една страна, и морала, от друга страна. Такава връзка със сигурност има, но пряка ли е тя или косвена? База за размисъл ни предоставя следният пасаж от беседата: „Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава.” Когато Бог сътворява човека, Той влага у него естествения нравствен закон, т.е. една присъща ма всяко човешко същество вътрешна наклонност да се стреми да бъде морален. Това качество на съзнанието включва оценка на собствените и чуждите действия от гледна точка на този първичен, изхождащ от духовните закони в Космоса морал, както и система от мисловни, емоционални и волеви самоограничения, продиктувани от съвестта – Божия глас у човека.Репликата на Учителя Беинса Дуно ни води до заключението, че дали човекът ще бъде морален или не зависи от свободната му воля. Вътре у себе си той носи наклонността да спазва повеленията на морала – естествения нравствен закон.

Целият човешки живот протича в амплитудата между двете основни опорни точки – Бог и Духа. От Бога получаваме правото си на съществуване и развитие. От това, как използваме потенциала на Духа у себе си, произтичат темповете на еволюционното ни израстване и качеството на придобитите опитности. Крайната цел на нашето проявление във Вселената е с помощта на духа, дарен ни безвъзмездно от Твореца, да се завърнем отново при Него, съхранили една неповторима индивидуалност и обогатили творението с дирята от Светлина и Любов, която сме оставили след себе си.


Няма коментари:

Публикуване на коментар