вторник, 6 октомври 2015 г.

Предсказанията




Кой ли не е пожелавал – макар и веднъж – да надникне в бъдещето? Кой ли не се е вълнувал от това, какво му предстои, какво ще му донесе утрешният ден? И понеже повечето от нас нямат поглед върху Промисъла на Всевишния, върху който се гради цялото Всемирно развитие, търсим врачки, баячки, гледачки на кафе, на карти, на таро, медиуми, прорицатели и прочие...
И в същност каква е целта на предсказанията? За този, който ги търси, е ясно с какви намерения пристъпва към тях. Той желае да му се разкрие бъдещето, за да бъде поне в някаква степен подготвен за него. А онзи, който предлага пророчеството? Той какво цели? Да предпазва, да насочва, да предотвратява, да възпитава, да буди възхищение или нещо друго? Каква е неговата мотивация?

Все любопитни въпроси, които очакват своя отговор от зората на човешкото присъствие на тази планета. Сега ще се опитаме да отговорим на някои от тях чрез Словото на един велик Посветен, последния Миров (Световен) Учител Петър Дънов (Беинса Дуно): „Това, което се предсказва, се предсказва с цел да станат някои изменения, а това, което не се предсказва, ще стане така, както е определено. Предсказва се, за да се въздейства на хората. ХХ век е век на пресяване, век на съ'дба.” (репликата е от книгата „Мисли за всеки ден 2013-2014”, София, 2013, издателство „Бяло Братство”, с. 239 – мисълта за 7 септември, неделя; това е цитат от книгата „Акордиране на човешката душа”, т. 3, София, 2009, издателство „Бяло Братство”, с. 69). В последната дума ударението пада на първата сричка – „съ'дба”, защото става дума за Божия Съд, за действието на кармичния закон. А понятието „съдбà” (с ударение на втората сричка) е производно и илюстрира реалното осъществяване на кармичното действие в живота на разумните същества. В определена степен то е аналогично на термина „зряла карма”, за който ще стане дума по-долу.
Гореприведеният цитат ни дава основания за някои важни изводи:
1. Предсказанията никога не биват самоцелни. Тяхната задача е да събудят мисленето и/или съвестта на хората и да ги подтикнат да променят нещо у самите себе си. Вътрешната промяна ще бъде последвана от външна, т.е. положителните изменения в мисленето и поведението на осъзналите смисъла на предсказанието хора ще доведат и до изменение на предсказаното. Ако то е бедствие от някакъв характер, ще бъде избегнато или смекчено.
2. Онова, което не подлежи на предсказване, ще се сбъдне независимо от всичко. Става дума за т.нар. зряла карма, сиреч кармично разплащане или въздействие, което вече е в ход и ще бъде реализирано независимо от нашата воля или знание за него. Учителят Беинса Дуно твърди, че дори в хороскопа, съставен от най-вещия астролог, не може да бъдат открити следите на зрялата карма. Всичко друго би могло да бъде разкрито с помощта на астрологическия апарат, да бъде предвидено и евентуално предотвратено (ако крие в себе си риск или опасност) – всичко друго, само не и задвижената от космическите закони кармическа разплата.
3. Посочените думи на Учителя Беинса Дуно обясняват защо не са се сбъднали някои от предсказанията на видни пророци, какъвто е например случаят с Нострадамус (1503-1566). Редица от пророчествата му, засвидетелствани в неговите центурии и разтълкувани от специалисти, са се осъществили с удивителна точност. Но онези от тях, които са отправени към нашето съвремие, в по-голямата си част остават нереализирани. Защо? По наше мнение причината е в това, че велики прорицатели като Нострадамус са имали и имат за основна задача да посочат на човечеството най-негативния от всички възможни варианти на развитие на дадена ситуация. В нашата многоаспектна реалност, при наличието на безброй паралелни действителности – т.е. на действителности, които се пораждат при различен свободен избор или различно насочване на свободната воля, човешкото право на самоопределение може да изгражда на практика неограничен брой варианти на развитие в бъдещето. Става дума както за личното право на избор, така и за колективното. Определяща е, естествено, въплътената свободна воля на човечеството като цяло, която изгражда в най-висока степен структурата на реалността, в която живеем.
Има духовни школи, които защитават тезата, че нашата действителност е реална дотолкова, доколкото съзнанието ни я приема за реалност. Тоест действителността ни – такава, каквато я възприемаме – е плод не на някаква намеса свише, а на собственото ни съзнание. То я изгражда в съответствие със способността си да пречупва истинската реалност през призмата на своя поглед към света. Автентичната реалност, резултат от Божията творческа дейност, се пречупва през призмата на съзнанието ни и се явява пред очите ни в някаква своя разновидност, която ние възприемаме като действителна.
Изявените пророци, пратеници на Божественото, са имали и имат като мисия да ни предупредят за най-лошото, което може да се случи, ако насоката на нашата материализирана колективна свободна воля не се промени. Ако насоката се промени, събитието, предсказано от тях, или се модифицира в по-лек вариант, или бива отменено напълно. В това се крие смисълът на казаното от Учителя Беинса Дуно: „Предсказва се, за да се въздейства на хората.” Следователно величието и стойността на прорицателите не се измерва само с онова, което са познали с безупречна точност, но и – може би най-вече – с това, за което са предупредили земните човеци и са ги мотивирали да променят морала и поведението си към по-добро. И така са избегнали удари на съдбата, които иначе биха им причинили огромни страдания.
4. Последното изречение от цитираното изказване на Учителя Беинса Дуно означава, че ХХ век е бил столетие на максимално ускорено кармично разплащане. В своя препоръка Учителят на Бялото братство съветва последователите си да използват оптимално в тази насока 1939 година, т.е. това е била година, в която условията за изплащане на кармичните задължения са били най-благоприятни. Нека обърнем внимание на факта, че именно тогава избухва Втората световна война – на 1 септември 1939 г. Трагичен за човечеството глобален конфликт, отнел по официални данни над 55 милиона живота, а по неофициални – далеч повече.
Светлите Същества, които направляват развитието на земните хора, никога не употребяват като средство за кармично разплащане военните сблъсъци. Но когато те все пак избухнат – като резултат от въплътената колективна свободна воля на човеците, тези напреднали Същества ги използват по най-добрия от еволюционна гледна точка начин. В случая – двата глобални военни конфликта през ХХ век – милиони изостанали човешки души са били въплътени точно в тези смутни времена, за да получат последен шанс да приключат със своите кармични ангажименти. Някои от тях успяват да го сторят, други – не. Предпоставката за успех е човекът да приеме съдбата си спокойно, с разбиране, да не се озлобява и да не роптае. Да проумее, че Бог му дава шанс за духовно изцеление, и да се възползва от този шанс.
През отминалото ХХ столетие човечеството изнесе на гърба си две световни войни. И двете бяха твърде опустошителни, особено втората. Светлите сили ги допуснаха с надеждата, че хората са узрели да придобият положителна опитност в тези така трудни ситуации. Учителят Беинса Дуно е предупредил слушателите си, че ако пропуснат посочената от него 1939 година, за да заличат кармичните си дългове, ще трябва да почакат цели 60 години, докато се появи друга година с подобни характеристики. Лесно е да се изчисли, че става дума за 1999 година.  Човечеството навлизаше все по-устремно в астрологическата ера на Водолея, вещаеща грандиозни промени във всички сфери на живота. И още: същият духовен Учител бе обявил, че 1999 година ще увенчае десетгодишен период – след рухването на тоталитарната власт – на особено плодоносна дейност за духовно общество „Бяло братство” в България. А може би и за цялата планета... Той бе напуснал този свят в самия край на 1944 г. и прогнозите му тогава навярно са изглеждали като необуздана фантазия за мнозина. Ала те се сбъднаха, при това с удивителна точност. 1999 година доказа, че заслужава отреденото ѝ от него специално място в палитрата на общочовешката история.

*   *   *

И тук закономерно възниква въпросът: откъде хората, предсказващи бъдещето, черпят своята информация за него? Какви и кои са техните източници? Отговорът на тези въпроси в най-висока степен е свързан с автентичността и достоверността на предсказанията. Затова и от дълбока древност хомо сапиенс се е стремял да разбули мистерията на пророчествата и да намери доказателства за тяхната истинност.
За автентични, достоверни и съответстващи на истината следва да приемаме предсказания, получавани директно от Божия Дух или от Негови посредници: духовните Учители на човечеството (въплътени или не), същества от ангелския или Божествения свят, същества от други цивилизации във физическата вселена, които в еволюционното си развитие са изпреварили земните хора, наши събратя и сестри по плът, които притежават доказана нравствена чистота и извисена духовност.
За достоверни и истинни можем да приемем и предсказания, постъпили от областта на Акаша, от т.нар. Акашови летописи (хроники, записи, анали). Специално трябва да подчертаем, че сведенията, постъпили от Акаша, са достоверни единствено от сферата на умственото (менталното) поле „нагоре”, т.е. от самото умствено поле, от будичното и атмичното. В астралния свят Акашовите летописи са примесени с множество мисъл-форми на въплътени и развъплътени човеци, на местни обитатели, както и на пришълци с различна мисия в тази зона на чувствата, желанията, емоциите и страстите. Този езотеричен факт ги прави определено недостоверни или само частично достоверни. Изключително трудно е в този случай да пресеем истината от неистината, затова не бива да се доверяваме на предсказания, получени от астралния свят.
За жалост значителна част от съвременните екстрасенси, гадатели, врачки и пр. черпят информация именно от астрала. Казано по друг начин, те имат достъп само до тази област на невидимия свят. Това прави техните предсказания недостоверни, незаслужаващи особено внимание. Само Посветени от висок ранг и духовни Учители, имащи достъп до менталното поле и по-фините в субстанциално отношение от него будичен и атмичен свят, са в състояние да предлагат предсказания, в чиято достоверност не можем да имаме съмнение. Такива извисени в духовно отношение хора са рядкост. Толкова по-ценни са прорицанията от бъдното, които постъпват чрез тях и носят белега на Истината.
Всички останали източници на предсказания би трябвало да бъдат подлагани на извънредно внимателна проверка (доколкото това е възможно) относно достоверността на сведенията, които предлагат.
Когато информацията постъпва от източници, чиято достоверност не е доказана, сме длъжни да си отговорим на два възлови въпроса:
1)      Кой изпраща тази информация и с каква цел? Кой стои зад нея и защо?
2)      В каква степен земният човек – посредник при получаването на информацията – присъства със своето съзнание, памет и личностни характеристики в предадените сведения? Сиреч доколко получената информация се пречупва през съзнанието на човека-посредник?
В първия случай, ако нямаме пълна сигурност относно достоверността на източника, препоръчително е да не се съобразяваме с това, което ни съобщава. Безброй астрални черупки и вампири се представят за Иисус Христос, Света Богородица, ангели или светии и се стремят да продължат жалкото си съществуване на астралния план, черпейки енергия от наивните хора, които им вярват и приемат казаното от тях за чиста монета.
Във втория случай, ако човекът-посредник не е напълно пречистен духовно и морално, личното му присъствие в подадената информация би могло да я изкриви до степен на неузнаваемост. Това се отнася с пълна сила и за медиумите, провеждащи сеанси с нерядко мними мъртви, изпадайки в плен на посочените по-горе астрални вампири. Последните черпят с пълни шепи от енергията на участниците в сеансите и особено от медиума, като това съзнателно източване на жизнена сила може да доведе до твърде тежки последици, дори до летален изход.
Би било от полза да отбележим и обстоятелството, че предсказанията постъпват по два основни начина: с помощта на материален посредник (инструмент, уред, пособие) или без помощта на такъв.
От най-стари времена е известно, че гадателите са предсказвали с посредничеството на: кристална топка, вътрешностите на жертвени животни и птици, картите Таро (елемент от мистичното юдейско учение Кабала; комплектът Таро съдържа 22 главни – колкото са буквите в еврейската азбука – и 56 второстепенни аркана, общо 78; при гадаенето се използват най-вече 22-та главни аркана; обикновените карти за игра са възникнали върху основата именно на картите Таро); добре познатите ни карти за игра в четири цвята: спатии, кари, купи и пики; гледане на кафе, на боб; леене на куршум; астрологически изчисления; гадаене по линиите на ръката – т.нар. хиромантия; гадаене по формата и характеристиките на лицето – т.нар. френология и физиогномика; прогностика въз основа числените стойности на буквите в името на човека – т.нар. номерология;  хексаграмите на древната китайска книга „И Цзин” („Книга на промените”) и т.н. И всичко това все в името на неукротимия стремеж на човека да узнае онова, което го очаква.
Всички тези условия отпадат, когато предсказанието се извършва без материален посредник, сиреч когато е налице пряк контакт с Божия Дух или Неговите посланици. В този случай решаваща роля играе силата, яснотата и точността на вътрешния глас на човека, избран от Духа за проводник. Информацията може да постъпи в будно състояние, по време на сън, в медитация или молитва или при възникване на извънредни обстоятелства. Духът може да бъде призован от прорицателя или може сам да пожелае да го използва за Своите планове. Призоваването (на езотеричен език – инвокация) би могло да бъде осъществено или чрез специална формула, заклинание или молитва, или със свои думи, но насочени право в целта.
Докато човекът като общност на разума не постигне съвършенство и не приключи със земния (материалния) етап от своята духовна еволюция, предсказанията неизменно ще представляват интерес за него, ще го привличат със своето обещание да му разкрият картини от неговото бъдеще. 
Предсказанията са „духовни патерици” за незрящите, а за пробудените души – инструмент за личностно и колективно израстване.
Предсказанията ще бъдат наши спътници по духовния Път, докато не оживим в пълнота Божественото ядро на всеобхватното знание, заложено като потенциал в безсмъртното естество на всекиго от нас.



Константин Златев





Няма коментари:

Публикуване на коментар