Любовта е единствената реалност (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Чрез добродетелност – към щастие:

- Път за добиване на щастието е добродетелта. А възможността за добиване на добродетелта е Божията Любов. И тъй, Любовта дава път за постигане на щастието по пътя на добродетелта. Добродетелта е произлязла от Божията Любов.

Качествата на душата, които наричаме добродетели, са една от главните цели по еволюционния път на човека. Твърде богата е тяхната палитра и особено ценни са резултатите от тяхното завоюване. Майка на всички добродетели е Божествената Любов. Всички те по един или друг начин, повече или по-малко съществуват в нея и се изразяват чрез нея. Затова и животът във великата Любов предполага най-благоприятните условия за придобиване и на останалите добродетели. Разбира се, това не може да се осъществи в рамките на една земна инкарнация. Нужни са десетки или стотици въплъщения в света на материята,

за да постигнем такова равнище на добродетелност, което да ни гарантира свобода на духа и приключване цикъла на самсара – раждане, смърт и ново раждане. Само добродетелният може да бъде щастлив, и то по време на живота си тук и сега. Добродетелите са перлите в короната на човешката душа.

В Словото на Учителя Беинса Дуно Добродетелта е един от петте фундаментални принципа, произхождащи от Божията Същност и участващи в структурирането и развитието на цялата Вселена.

- За Любовта, за Бога в нас трябва да бъдем готови на всичко. Целта е вътре. Отвън са условията. Чрез Любовта ще влезем в друг свят. Щастието е вътре в тебе. Следователно ние сме всесилни, понеже носим целта в себе си. Дето е целта, там се реализират условията. Дето няма цел, условията все остават нереализирани, неизползвани.

Любовта сама по себе си е способна на най-големите жертви. Ала и тя самата изисква да пожертваме нещо от себе си, за да я придобием – да се разделим навеки със старото, с ненужното, с веригите, които ни закотвят към материалното битие. Тогава Любовта ще дойде при нас и ще ни разкрие един нов свят – света на осъществената в пълнота човешка духовност, на изпълненото с чест предназначение според Божия План за нас. В Любовта ще познаем и най-грандиозната тайна на нашето съществуване – че всичко, към което изконно се стремим, е у самите нас: всезнание, всемогъщество, вечен живот, съвършенство. Това е нашият Божествен потенциал, който следва да намерим в собственото „аз”, да го изведем на бял свят, да го разгърнем в цялата му неповторима красота и да започнем да даряваме плодовете му на онези, които се нуждаят от тях.

Целта и щастието са вътре в нас – това е сам Бог, Който от еони очаква да Го открием в сърцето си и да Му позволим да се прояви. Условията за това проявление са извън нас – това е средата, която обитаваме, целият пъстър и безкраен в многообразието си свят на физическото поле, нашият учебен полигон. С какъвто успех използваме тези условия, дотолкова и Божественото у нас ще се изяви.

 Щастие отвътре навън:

- Ако не сме щастливи, погрешката е вътре. Лично щастие по света така, както го търсите, никъде не може да се намери.

И щастието, и нещастието ни са в нас самите. От нашето мислене и поведение зависи кое от тях ще преживеем, кое ще надделее и ще оцвети деня ни със своите багри. Грешим, когато търсим щастието извън себе си и очакваме някой друг да ни го даде, да ни го осигури, да ни го поднесе на тепсия или пък да се преборим с всички сили за него. Всичките ни отношения са, както вече бе изтъкнато по-горе, само условия, в които и посредством които да се прояви щастието или нещастието. Затова нека спрем да търсим щастието някъде навън, в зоната на здрача, а да намерим извора му в собствената си духовна същност – на единственото място, където то обитава от създание мира. Можем да бъдем щастливи единствено в прегръдката на Божественото начало, на което нашето земно битие е само проекция.

- Имайте пред вид, че вашето бъдещо щастие се определя от това, което преживявате сега. От това се чертае вашето бъдеще. Ако сега учите хубаво, ще минете в по-горен клас. Ако ученикът се учи в първи клас, ще мине във втори и т.н. Но ако той не изучава материята на първи клас, не може да мине във втория.

Каквото посее човек, това и ще пожъне (ср. Гал. 6:7). Днес си постиламе за утрешната радост или болка. Щастието в утрешния ден не бива да бъде наша самоцел, а само следствие от разумно прекаран живот, от достойно изпълнен дълг, от целесъобразно използване на нашите дарби и способности. Духовното развитие в Космоса е плавно, последователно, отмерено. То не търпи никаква форма на насилие, никакво незакономерно повишаване на темпото. За всеки земен живот имаме да научим определен кръг уроци. Усвоим ли ги, преминаваме към следващото стъпало на личната ни еволюция. Ненаучените ще се появяват отново и отново – в друго въплъщение, при различни условия, – докато научим и тях. В невидимия свят връзките и ходатайствата не притежават никаква стойност. Единствено това, което си придобил със собствени сили, може да ти служи по пътя ти към крайната цел – духовното съвършенство.

- Ние не проповядваме една религия на страха. Това е морал на животните. Човек трябва да мисли. Моралното за човека седи в това: той трябва да мисли. А вашите мисли и желания, които ви идат, филтрирайте ги, защото много от тях са остатъци от миналото. Какви ли не желания идат! Не че са лоши. За времето си те са били много добри, но някои ваши мисли и желания, които в миналото са били добродетели, сега не минават за такива. Тези пари не вървят. Трябва да възприемате и приложите новото. Оставете старите неща назад и приемете новото.

Всичко в света на формите е преходно. Старото отмира, на негово място иде новото. Слънцето захожда в залеза, за да озари отново природата в изгрева си. То всеки ден е ново и неповторимо. Сам Бог – Творецът на Вселената, твори всичко ново (ср. Откр. 21:5). Сред човешката общност на нашата планета се раждат нови раси, култури, цивилизации, достигат своя разцвет, постепенно упадат и загиват. На тяхно място се появяват нови, по-издигнати в еволюционно отношение. Новото е закон на духовното развитие. От старото остава само онова, което носи елемент на непреходност, което ще послужи като опора за издигането и утвърждаването на новото.

Едно есенциално определение на Учителя Беинса Дуно, включено в неговата седемстепенна скàла на Битието (материя – енергия – светлина – мисъл – Любов – Дух – Бог), гласи: „Мисълта е кондензирана Любов.” Любовта на Бога е най-мощната сила в целия Космос. Мисълта, в качеството си на кондензирана Божествена Любов, е носител на цялото нейно могъщество. За Създателя мисълта е главен инструмент на творческата Му дейност – всички Негови идеи биват материализирани посредством непостижимата градивност и целесъобразност на Неговата мисъл. Човешката мисъл носи като потенциал заряда на Божествената, но за разлика от нея може да бъде употребявана както за добро, така и за зло. Оттам и особено високата отговорност, която носим за своята мисловна изява.

Актуалните в миналото наши мисли днес вече губят стойността си. И мисленето, и поведението ни следва да бъдат в услуга на осъществяването на водещите тенденции на епохата, в която живеем. Днес акцентът е поставен върху интеграцията – обединението на всички равнища. И емоционално, и психически трябва да допринасяме както за вътрешното ни единство – на мисли, чувства и дела (на ум, сърце и воля), така и за единството на човешкия род, устремен към изпълнението на Плана на Бога за Земята и човечеството.

- Има един закон: човек, който обича, оставя във всички същества по нещо ценно.

Всички ние познаваме формулата на Учителя Беинса Дуно: „Любовта носи изобилния и пълен живот.” Любовта ражда живота. И не само го ражда, но създава условията за неговото поддържане и процъфтяване. Когато обичаш някого или нещо, ти помагаш живота в него да се прояви, и то в пълнота. Твоята Любов носи дара на Всемирния живот за всички, към които е отправена. Няма по-ценен принос за обекта на тази Любов от нейното присъствие, от топлината и светлината, които струят от нея. Когато обичаме един човек или въобще едно живо същество, чрез нашата Любов ние му помагаме да израства във всяко отношение, ние посяваме в дълбините на неговата индивидуалност кълна на вечния живот.

- Любовта не е нещо единично. Като любиш, всички хора чувстват, че някой е станал проводник на Любовта, и са радостни и весели! От Любовта, която човек проявява, се ползват всички. Когато един проявява Любовта, цялото битие, всички същества се ползват от нея!

Любовта ти може да е насочена към едного, но тя сгрява и всички останали. Нейната невидима благодат прониква навсякъде и лъчите ѝ биват улавяни от всички сърца, отворени за нея. Когато обичаш, помагаш на всички да израстват. Когато мразиш, повличаш и всички останали към бездните на ада. Обичай! Обичай беззаветно, безусловно, от цялото си същество, за да бъдеш помощник по еволюционната пътека на земния разумен вид хомо сапиенс. Обичай така, сякаш това е последната и най-велика Любов на света, и ще бъдеш полезен и за самия себе си, и за всички твои ближни, а и за цялата космическа общност от живи същества. Обичай така, както Бог обича, за да бъдеш достоен да се наречеш Негов син или дъщеря!

- Когато някой обича Божествено, всички околни възприемат неговата Любов, имат подтик към нещо Божествено, но не знаят откъде иде то. Ако дойде човекът на Любовта в дома ви, той ще бъде за вас като изгряващо слънце. Без да ви каже нито дума, сълзите ви ще престанат. Ако дойде друг, макар и да говори най-хубави думи, сълзите ви ще текат.

Няма прегради за Божествената Любов! Тя прониква навсякъде, огрява дори и най-мрачните кътчета на земната действителност, на изнурената и измъчена в изпитанията човешка душа. Когато си потопен в Любовта на Всевишния, ти ставаш неин вестител и като факел я пренасяш до всяко сърце. И твоят ближен – без думи, без обяснения, без гръмки обещания – я поема в гърдите си, стопля се на нейния неизгарящ огън и се изпълва с порива да твори Добро, да помага, да бъде Човек.

Има само едно условие да станеш такъв проводник на висшата Любов – твоята искреност. Ако бъдеш искрен в Любовта, всички врати и всички човешки души ще се отварят пред теб, нищо няма да може да те спре в твоята мисия на разпространител на тази най-скъпоценна Любов. Ако ли обаче не си искрен и решиш да играеш роля, нищо няма да се получи. Дори и най-вещ актьор да си, даже и най-сладкодумен оратор да си, не ще има полза от твоите усилия.

Цветята на Божията Любов растат само в градината на искреността и отворените за Новото сърца!

 Маската на илюзиите:

- Външният свят така маскира хората, че човек да не може да вижда Божественото в тях. Те са натрупани с прах от външни, светски неща и затова Божественото мъчно може да се открие.

Затънали в грижите на делника, ангажирани преди всичко с удовлетворяване на основните потребности – храна, жилище, облекло и т.н., повечето от нас забравят, че носят притаена в себе си частица от Божествения огън на вечния живот. Житейските ни грижи затулват извечния облик на душата, закриват очите ѝ с маската на илюзиите на земното битие и ни отдалечават от истинската ни, изконна същност. Главна задача на човека по време на всяка инкарнация в материята е да разбули това маскирано, измъчено лице и да разкрие действителния му образ. Да разчупим всички изкуствено изградени черупки, задушаващи Божественото у нас, и да му позволим да се прояви в цялата си лъчезарна мощ. Да изпълним предназначението си на физическото поле, да одухотворим материалното около нас и у самите нас – това очаква Творецът от Своите чеда. Само така бихме могли да познаем щастието дори тук и сега.

- Някой човек сега е мъж, но в миналото си прераждане е бил жена. Тя е имала лош мъж, който я е изтезавал. Тази жена в сегашния живот става мъж, а той – жена. Мъжът сега намира жената и почва да я измъчва. Човек трябва да се освободи от това. Как? Като прави добро на онези, които го измъчват, за да не го измъчват пак и те в бъдеще.

Причинно-следствените връзки определят действието на универсалния кармичен закон. Наричат го още закон за възмездието, понеже не оставя невъзнаградено нито едно добро, както и ненаказано нито едно зло. В поредицата свои прераждания в материалния свят човешката душа периодично сменя пола си. Посоченият от Учителя Беинса Дуно пример илюстрира как се проявява законът на кармата при разменени роли между две души – смяната на половете им създава условията за кармично разплащане между тях при срещата им във въплъщение, последвало възникнала тежка обвързаност между тях в предишния им съвместен живот. Дали ще успеят да се възползват от тази възможност, обаче, зависи от свободната им воля и от степента на пробуденост на съзнанието им. Принципният подход, препоръчван от великия Посветен, е да вършим добро на онези хора, които ни създават проблеми в настоящето, защото вероятно това е реакция на кармично разплащане от минало съществуване.

- Когато жената върши волята Божия, Бог казва на мъжа ѝ: „Ще се отнасяш добре с нея. Ако не се отнасяш добре, ще страдаш.”

Същото се отнася, разбира се, и за жената, ако мъжът ѝ изпълнява волята на Всевишния. Проблемът е в това, да съумяваме да осъзнаваме кога партньорът ни следва тази височайша воля и кога – не. Този подход е в сила и за всички останали отношения между хората, а не само в семейството. Но тъй като в семейната среда се срещат едни от най-тежките кармични обвързаности, контактите с най-близките ни родственици би трябвало да са обект на специално внимание от наша страна.

- Всички страдания произтичат не от Любовта, но от една неестествена, неразбрана любов. Любовта не произвежда страдания. Тя носи радост и мир. Всички ваши копнежи ще бъдат задоволени при нея.

Разбраната, осъзната и приложена Божествена Любов не може да бъде източник на болка и страдание. Точно обратното – тя носи на своя притежател най-великата радост и щастие, които бихме могли да познаем по време на земния живот. Под „неестествена, неразбрана любов” Учителят на Бялото братство очевидно има пред вид невъзможността на незрялото човешко съзнание да възприеме истинската, великата Любов на Бога. То я „приземява”, обсипва я с излишни дрънкулки, облепва я със собствени етикети и очаква от нея да бъде такава, каквато си я представя. Уви! Нищо подобно не се случва. И тогава принизената Любов се превръща в извор на страдание за онзи, който не я е разбрал. А истинската, възвишената Любов носи само радост – за духа, и мир – за душата. В нея се сбъдват хилядолетните човешки мечти за взаимност, за творческо съдружие между мъжа и жената, за осъществяване на един висок идеал, за който копнее всяко човешко сърце.

- Има Любов с толкова силни трептения, че ако ги прекарате през сегашната нервна система на човека, той ще се стопи. Ако прекарате силните трептения на Божествената Любов, която имат херувимите и серафимите, човек ще се превърне в светлина, но няма да разбере нещата.

Божествената Любов в своето висше проявление вибрира с най-високата възможна във Вселената честота. Средният човек не е в състояние не просто да я възприеме, но дори и да издържи на трептенията ѝ. Те биха го изпепелили на мига. Затова по време на своето материално съществуване всеки от нас има за свещен дълг, вървейки по духовния Път, непрекъснато да повишава вибрациите на своите тела – видимото и невидимите. Колкото по-високи са тези вибрации, в толкова по-голяма степен ще бъдем способни да възприемаме тази Любов, да я усвояваме и да я изявяваме отвътре навън. В целия Космос, на всички негови равнища нищо не се дава наготово. Изискват се огромни усилия за всяка малка крачка по пътя към собственото духовно-нравствено усъвършенстване. Един от най-точните показатели за нивото на постигнатата от нас духовна зрелост е степента, в която съумяваме да приемаме и отдаваме Божествената Любов.

 Закаляване на духа в Любовта:

- За да може човек да живее в Любовта, трябва да има отличен ум, отлично сърце и отлична воля. В духовния свят има закон за каляване: ще турят ученика на огън. Хората на Любовта ги турят много пъти в огъня – десетина пъти, – за да се калят. И после ги турят в студена вода, за да не се огъват. При Любовта се срещат най-големите противоречия.

По-горе вече стана дума за триадата на човешката личност: ум – сърце – воля (отговарящи съответно на мисъл – чувство – действие). Високото развитие на всеки елемент от тази триада, както и съвършената хармония помежду им, са гаранция за пълноценното усвояване и прилагане на Божията Любов. Окултният ученик бива подложен по своя път на не една проверки за това, дали е постигнал такава готовност на вътрешния си потенциал. Духът се калява в огън – това е огънят на Божествената Любов. Той не изгаря, а пречиства и извисява.

Колко пъти трябва да преминем през този свещен огън           , за да се калим? Учителят на Новата култура посочва порядъка – „десетина пъти”. Няма точно определена бройка за всички нас; всеки случай е конкретен, всеки човек се придвижва по духовната пътека със собствена скорост и темпо, по собствен, неповторим маршрут. Ала все пак посоченият порядък – „десетина пъти” – визира някаква долна и горна граница, които не биват надвишавани в общия случай. Сиреч двуцифрено число изпитания ни очакват, за да се кали духът ни в жаравата на великата Любов.

И накрая репликата на Учителя Беинса Дуно завършва с едно наглед парадоксално изявление – че именно в тази Любов „се срещат най-големите противоречия”. От неговото Слово ни е известно, че в Божествената Любов се разрешават всички противоречия. Може ли едновременно с това тя да е източник и на най-мащабните противоречия?! Според нас в тези думи няма вътрешно разминаване по смисъл. Божествената Любов разрешава всички противоречия, когато тя е разбрана, усвоена и приложена. А когато не е – тя бива свеждана до човешкото разбиране за нея, което от своя страна ражда най-тежките противоречия, най-горестните проблеми в нашия земен живот. Накратко казано, дали Любовта разрешава противоречията или ги създава зависи от степента на нейното проникване, осъзнаване и приложение. А това е в пряка връзка със степента на духовното развитие на дадения човек.

- Който много обича, много му се дава. Който малко обича, малко му се дава. Който много обича, много знае. Който малко обича, малко знае. Да обичаме всички – това е за напредналите души. Само при Бога трябва да отидеш, за да те научи на тази обич. Всички ще бъдем научени от Бога.

Тази есенциална реплика на Учителя Беинса Дуно е толкова силна и красноречива, че по принцип не се нуждае от коментар. Все пак ще си позволим някои обобщения в духа на изказаното от него:

Когато обичаш по Божественому, целият свят ти принадлежи. Докато го постигнеш, ще се задоволяваш с толкова, колкото си заслужил според степента на усвоената и приложена Любов.

Божествената Любов ти гарантира съвършеното и всеобхватно познание за всичко съществуващо. Това е познание от Духа и в Духа. Докато го постигнеш, ще се задоволяваш с трохите информация, които ти подхвърлят външни за теб източници.

Любовта към цялото творение е белег на високо еволюиралата душа. Нейните посестрими от по-ниските стъпала на духовно развитие са способни да обичат само тесен кръг същества: семейство, приятели, близки и пр.

Само когато разкрием Божественото, заложено у самите нас, ще постигнем върховете в проявлението на истинската, изначална Любов. Дотогава ще изкачваме бавно, търпеливо и с множество страдания безбройните стъпала към този връх на самоосъществяването.

Рано или късно, всички сме призвани да постигнем Любовта в нейното Божествено измерение. Тогава ще станем едно с Бога и ще осъзнаем, че Любовта е единствената реалност във Вселената.