(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Планината” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)
Свещените места
Свещените места
- Рупите са непристъпни, там живеят Възвишени, Напреднали Същества. Някой може да мисли, че като отиде на Рупите, може да яде и да пие и да има обикновени мисли. Тези места са за онези, които мислят за Бога.
На Земята има специални места, характеризиращи се с особена енергийна специфика. Там съществуват по-добри условия за проявление на напредналите Същества в сравнение с останалите места. Учителят на Новото време посочва Рупите като такава местност, определена от него и като „непристъпна”, сиреч недостъпна за низшите човешки изяви в мисъл, слово, чувство и действие. Дори и човешки крак да стъпи на Рупите, вътрешното предразположение на притежателя му няма да му позволи да наруши хармонията на това свещено място. Ако отидем там, за да се отдадем на обичайните занимания: ядене, пиене, всекидневни мисли и грижи, то от присъствието ни няма да има никаква полза. Само онзи, който държи в съзнанието си непрекъснато мисълта за Божественото, ще бъде достоен да поеме в себе си благословението на невидимата Светлина, изпълваща този природен кът.
- Мойсей като дойде при горящата къпина, чу глас: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.” Мойсей научи, че има свещени места. И тук има свещени места. Свещените места са опасни. Ако идеш там и не си подготвен, ще се случи някое нещастие. За там човек трябва да е подготвен. Далеч са тези свещени места, но ако някой попадне там, да има пред вид. По-хубаво е, че са по-далеч.
Дори велик Посветен от ранга на Мойсей – духовния водач на богоизбрания в старозаветната епоха израилски народ, е трябвало да научи урока за наличието на места с енергетика, коренна различна от обикновената. Наложило се е да премине през тази земна опитност, за да може да изпълни задачата си, в чийто център е разпространението на монотеизма – еднобожието.
Защо са опасни свещените места? Те са такива само за неподготвените, за онези, които не вибрират на честотата, характерна за тези местности. Посещаването на свещените места от такива хора може да бъде свързано с немалък риск за физическото и психическото им здраве. Имайки пред вид средното духовно равнище на земното човечество, разумните Същества, които са изграждали земната архитектоника, са ги разположили в повечето случаи в непристъпни части на релефа. Само подготвеният е в състояние да долови импулсите, които се излъчват от свещените места, и да ги достигне, без да пострада. Така предизвикателството става двойно: първо, да преодолееш себе си, като постигнеш нужната за целта вътрешна чистота и нагласа; и второ, да надмогнеш трудностите, които предлага маршрутът към свещеното място.
Великата работа на Природата:
- Ако едно напреднало същество е далеч девет милиона километра, за 30 секунди може да дойде при тебе. Човек не трябва да се смущава, но да работи. Животът е велика работа, в която всички вземат участие. Всеки човек, доколкото работи, участва във великата работа на природата.
Ако човек се замисли сериозно върху мащабността на Божието творение, той наистина би могъл да изпадне в смут. Ще почувства собственото си нищожество върху фона на грандиозната необятност на Космоса. Но тъй като всеки от нас носи у себе си в най-съкровените си дълбини частица от Божественото, то не бива да се смущаваме от размаха на творческата дейност на Създателя, а да работим върху самите себе си с цел да предоставим възможност на тази частица да разцъфне и се прояви. Дошли сме на този свят, за да работим, а не вечно да се оплакваме от липса на условия или да търсим на хляба мекото и на работата лекото. Ако работим съвестно и всеотдайно, ще се включим в могъщия поток на пресътворението на Живата Разумна Природа. Така ще бъдем полезни и на себе си, и на онова, което сам Бог е набелязал да се случи със сътвореното от Него.
- Ако ви се отворят сега очите, ще видите тук пред себе си един друг свят! Земята е една затворена книга. Колко неща има написани в нея! Неизчерпаеми богатства съдържа тя.
Учителят Беинса Дуно за втори път използва израза „затворена книга”. Той държи да подчертае, че най-важното от дейността на разумните Същества – строители на Земята, е скрито, недостъпно за нас, за средните по ниво на развитие хора. Ние съзираме само външната страна на тяхната изява и според нея следва да съдим за вътрешната, невидимата. Затворената за непробудения човек книга на земната еволюция и история започва да се разгръща страница по страница пред духовния взор на пробудената душа. Богатствата на незримото Божествено присъствие са действително неизчерпаеми. Тяхното материално измерение е само върхът на пирамидата, под който се редят пластове от нетленни съкровища.
Невидимите приятели:
- На днешната беседа на Молитвения връх имаше много приятели от невидимия свят. Те дойдоха при вас и вие не ги познахте!
Когато велик духовен Учител предава Словото на Бога на земните хора, това събитие неизменно е съпътствано с присъствието на същества от невидимата реалност. Те участват пълноценно в неговата проповедническа мисия и с всички сили се стремят да подпомагат човеците във възприемането на възвишеното благовестие. Далеч не всички последователи или слушатели са в състояние да ги съзрат или поне да почувстват тяхното присъствие. То е достъпно само за най-напредналите измежду тях. В процеса на своето еволюционно израстване човек на даден етап придобива способността да общува пряко с тези незрими Същества, които винаги са готови да му протегнат ръка за подкрепа и наставление.
- Съществата, които живеят тук, имат свои центрове. Там човешки крак почти не е стъпвал. Тук има места, дето са стъпили ангели. Тези места са невидими. Тях фотография не ги хваща. Тези места са етерни. Тези центрове остават неизвестни. Те са свързани с други, по-висши центрове.
Центровете на напредналите Същества представляват по същността си енергийни точки или зони, в които контактът между човека и невидимия свят е значително улеснен. Поради деликатния характер на функциите, които изпълняват тези центрове, те като правило са недостъпни за повечето хора. Както бе пояснено по-горе, тях могат да открият и използват само подготвените за това, извървели дълъг духовен път хора. За средния човек тези свещени места остават невидими, непонятни, фикция на нечие въображение. Дори и най-съвършените днешни камери и фотоапарати не могат да ги запечатат на лентата или на екрана си.
Свещените места са многопластови. Най-нисшият пласт е на етерно равнище. Той се явява свръзка с центрове на астрално, ментално и друго, още по-извисено ниво. В зависимост от духовния ръст на човека той би могъл да контактува със съществата от съответното поле на невидимия свят.
Планините на България:
- В България може да се внесе култура, понеже теренът способства. В Египет, за да се внесе култура, трябваше да се построят пирамидите. Върху тях почива египетската култура. Като нямаха високи места, египтяните ги създадоха, за да имат по този начин трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята от Всемира.
Когато запитали Учителя Беинса Дуно защо е решил да изпълни своята мисия на Земята именно в България, той отговорил с присъщата му лаконичност: „Заради планините.” И наистина, планините са едно от най-големите богатства на нашата родина. Внасянето на култура според лексиката на този Посветен от висш ранг означава, че българските планини осигуряват такава енергетика на страната ни, която да бъде подходяща за възприемане, утвърждаване и разпространяване на Новото – в случая Новата планетарна култура на Божествената Любов. Не просто можем да се гордеем със своите планини, но и сме длъжни да използваме целесъобразно и в пълнота възможностите, които те ни предлагат като „трансформатори на космичните енергии”. А да трансформираш тези енергии в този смисъл е равносилно на това, като през призма да ги пречупиш и да ги пригодиш към потенциала и потребностите на земните хора.
- Планинските върхове възприемат космичните енергии, които идат към Земята, трансформират ги и ги разпространяват навсякъде.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар