Духът на Христос в Завета на цветните лъчи на светлината

(Размисъл върху увода към диамантените бели лъчи от „Завета на цветните лъчи на светлината”, с. 40)

   

 Заветът на цветните лъчи на светлината с право се нарежда между най-съкровените шедьоври на Божествената Мъдрост, предоставени от високо еволюирали Същества на земното човечество. Както винаги – напълно безвъзмездно. Целта неизменно е една – подадена ръка на човека в неговия духовен Път, изпъстрен с безброй изпитания, лъкатушни завои и отсечки на стремителен полет. По-големите Братя и Сестри на човешкия род неуморно бдят на стража над нашето малко земно битие и винаги са готови да се притекат на помощ на искрено търсещите съвършенството. Особено в съдбоносни за планетата времена като нашето...

Като всеки свещен текст и Заветът е многопластов, неизчерпаем и в широчина, и в дълбочина. Библейските стихове, които го изграждат, са продиктувани от Божия Дух на авторите на Свещеното Писание, а Учителят Беинса Дуно ги е подредил според палитрата на поредица цветни лъчи от спектралната област и извън нея. Всяко едно от проявленията на Божия (Светия) Дух ръководи лъчи с определен цвят и съдейства за придобиването на конкретна съвкупност от добродетели.

Силата и въздействието на Завета са съсредоточени главно в две направления:

1)      Проявлението на Божия Дух чрез цветните лъчи на светлината. В качеството Си на Източник на Всемирния живот Духът на Бога не просто поражда и поддържа съществуването на цялото творение, но го и насочва към изпълнение на неговото предназначение.

2)      Приложението, т.е. редовната духовна работа с текста. Систематичната, последователна, осмислена и максимално отговорно провеждана работа със Завета подпомага комплексно еволюционното израстване на личността, укрепва и развива неговите невидими тела, изгражда здрава основа за нравствен живот според Божествените принципи и закони, властващи в Космоса, съдейства за култивирането на богата гама добродетели.

В първия случай – при проявлението на Неговия Дух – е осъществена Волята на Бога, Който посредством Своя Пратеник и Пълномощник Учителя Беинса Дуно предлага на земните хора изключителния шанс да общуват пряко с Духа Му чрез светлинни лъчи от спектралната област и извън нея.

Във втория случай – при практическите занимания със Завета – е наложително да се изяви свободната воля на човека, за да бъдат използвани в пълнота предимствата, произтичащи от потенциала на съдържанието на Завета.

Сто години Заветът е просъществувал и е бил използван без никакви допълнителни обяснения, като изключим шепа отделни думи и изрази, вмъкнати от съставителя му към основния текст с цел неговото доосмисляне или поясняване. През отминалата 2013 година хората, които работят редовно с тази свещена книжка, бяха щастливи да посрещнат издаването на едно наистина специално пособие – „Размисли върху Завета на цветните лъчи на светлината”. Съдържанието на текста представлява разширен прочит на Завета, продиктуван от неговия автор – Учителя Беинса Дуно, на една скромна, чиста и светла душа, която се труди за неговото Дело под духовното име Радея. Авторството на този именно духовен Учител не подлежи на съмнение. Главната цел на посланието, както и водещите принципи, върху които е залегнало то, са разкрити в послеслова – „Христовият принцип в Завета на цветните лъчи на светлината” (с. 108-111). Всеки, който е възприел духовната практика за всекидневна работа със Завета, ще оцени публикацията като безценно помагало за окултния ученик.

Божественият произход на Завета се корени в неговото иницииране от страна на Христос, Който след триумфа на Своята земна мисия поема отговорността за еволюцията на човечеството в качеството Си на Планетарен Дух. Учителят Беинса Дуно – велик Учител от Школата на Христос и представител на Всемирното Бяло братство – приема импулса от Христовия Дух и само за два месеца през 1912 г. в с. Арбанаси, Великотърновско, съставя Завета.

Текстовете, включени допълнително от Учителя Беинса Дуно в Завета на цветните лъчи на светлината, са набрани с курсив, с което се отличават от всички останали текстове на библейските стихове, съставляващи ядрото на книжката. С курсив е набран и пасажът, представляващ по същността си увод към раздела, посветен на диамантените бели лъчи, управлявани от Духа на Христос. В следващите редове си поставяме за задача да разтълкуваме съдържанието на този пасаж, изпъкващ с непостижима концентрираност и дълбочина.

Ето и самия текст, добавен от Учителя Беинса Дуно:

Който развързва седемте печата.

Отваря седемте очи;

прораства седемте рогове;

държи седемте църкви;

образува седемте звезди;

запалва седемте светилника;

освещава седемте дни;

разпровожда седемте духове; съединява всички в едно цяло; образува Божественото съзвучие на големите и малки светове; разпределя отредените блага; води към Божественото Сърце на Любовта. Оживява и създава; произвежда и ражда; обогатява и украсява; милва и утешава; благославя и озарява. Весели всичко живо; осветява и умъдрява. Събира знанието; прави да прозябне всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина.

Вляво от текста е посочена рубриката „Пълнота”. Това понятие е синоним на „плерома” – термин, срещащ се и в християнската, и в езотеричната лексика. „Плерома” е Божествената пълнота, съвършената цялост, характерна за Бога и Неговите проявления в сътворения от Него свят. Такова проявление е и самият Христос или Христовият Дух, Проявеният Бог в Битието.

Следователно рубриката „Пълнота” свидетелства, от една страна, за Божествената пълнота на Христовия Дух, а, от друга страна, представлява добродетел, която следва да постигнат всички, придвижващи се по духовния Път и, в частност, онези, които работят сериозно със Завета на цветните лъчи на светлината.

А ето и възможното тълкувание на този въведителен и допълнителен текст – ред по ред и израз по израз:

1) Който развързва седемте печата. – Апостолът-ясновидец Йоан Богослов в последната библейска книга „Откровение” описва Божия престол и Всевишния, държащ в десницата Си книга, запечатана със седем печата (Откр. 5:1). Единственият, достоен да разгърне книгата и да снеме печатите ѝ, е Агнецът Божий – Христос. При снемането на всеки от печатите върху земята и човеците се стоварват мащабни и страховити бедствия. Целта им е не унищожаване на човешкия род, а възмездие за неправедните и нравствено пречистване на всички останали.

В „Размисли върху Завета на цветните лъчи на светлината”, предадени от Учителя Беинса Дуно чрез Радея, срещу този израз фигурира пояснението: „Който е способен да постигне свободата, която дава Истината.” При снемането на седемте печата оцеляват онези измежду хората, които са познали Божествената Истина в лицето на Христос и следвайки Неговото благовестие, са постигнали свобода на своя дух, сиреч вечен живот в присъствието на Небесния Отец.

2) Отваря седемте очи. – От една страна, проповедта на Христос предлага в чист вид висше духовно познание на онези, които могат да го разберат, при това предадено на съвършено достъпен език. В този смисъл Той отваря духовните очи на Своите последователи. От друга страна, възприетото, усвоено и приложено Христово Слово активизира седемте енергийни центъра, проектирани върху гръбначния стълб на човека – т.нар. чакри, и ги зарежда с енергията, необходима им, за да изпълнят предназначението си в еволюционното развитие на хората.

В „Размисли върху Завета...” тълкуванието е: „Придобива знание за връзката на Седемте Божии духове с живота.” Седемте Божии духове са духовни Учители от земната Йерархия на Светлината – Ръководителите на Седемте лъча, всеки от които доставя на нашата планета и човечеството благотворни космически енергии със съответна специфика, предназначени да подпомагат духовната еволюция на хората.

3) Прораства седемте рогове. – Христовата мисия на Земята допринася за изграждане на такава вътрешна нагласа у приелите Неговото благовестие, която да осигури превъзмогването у тях на инволюционния отмиращ импулс и възцаряването на новия еволюционен (в тесния смисъл на думата) импулс.

Седемте рогове са символ на Божествената Светлина, извираща от Лоното на Бога, от най-дълбоката Му Същност, която се разпространява чрез седемте лъча – седем енергийни потока – в цялото Проявено Битие.

В „Размисли върху Завета...”: „Създава условия за утвърждаване на Божията Любов, Мъдрост и Истина.” Фундаментът на постепенното въдворяване на Христовия еволюционен импулс е възприемането на трите Божествени принципа на Вселената – Любов, Мъдрост и Истина, и тяхното усвояване от хората под формата на велики добродетели с първостепенна важност за духовното издигане на човека.

4) Държи седемте църкви. – Пречиствайки аурата на Земята и поемайки върху плещите Си цялата карма на човечеството, Христос установява неизменно господство върху енергийното равновесие в планетарен мащаб. То, обаче, би трябвало да бъде поддържано и посредством въплътената свободна воля на човеците и съзнателно провежданата от тях духовна работа.

Седемте църкви са символичен образ на общностите на Всемирното Бяло братство в целия Космос и на техните проекции във видимия/материалния свят, включително на планетата Земя.

В „Размисли върху Завета...”: „Ръководи човешкия ум в опознаването на Божието Слово.” Седемте църкви са символ както на седемте чакри, така и на съзнателното възприемане на Божественото учение (в случая Христовото благовестие) и превръщането му в начин на живот. Вярата в Бога е приоритет на сърцето, а възприемането и осмислянето на Неговото Слово е задача на ума. Трансформираното в начин на мислене и поведение Христово Слово съгражда антахкарана – връзката между нисшия и висшия ум у човешкото същество.

5) Образува седемте звезди. – Светлината на Словото осветява и най-тъмните кътчета на човешкото съзнание и проправя пътека към осмисляне и прилагане на извечните космически принципи и закони.

В „Размисли върху Завета...”: „Съзнателно работи за възприемане на Божието знание от човешкото съзнание.” Успехът на Христовата мисия допринася за издигането на общочовешкото съзнание на ново, по-високо равнище. Висотата на това равнище е достатъчна за правилно възприемане на Божието Слово, предадено на хората от Христос, и за втъкаването му в общочовешкия мироглед.

6) Запалва седемте светилника. – У истинския последовател на Христос пламва вътрешна светлина, разгаря се енергийният огън на седемте чакри, активизират се всички потенциални сили на духовната същност у човека. Това е огън, който гори, но не изгаря, а – напротив – събужда за живот висшия „Аз” и отправя индивида към изпълнението на неговото Божествено предназначение.

В „Размисли върху Завета...”: „Проявява придобитото Божие знание.” Чрез приложението във всекидневния живот, в малките и големите неща, усвоеното знание се превръща в лична опитност и в образец за подражание от все още незрящите.

7) Освещава седемте дни. – Като частица от всичко, сътворено от Бога, човек би следвало да осъзнае себе си като неразделен елемент от Замисъла на Създателя. Цялото творение е свещено по своето най-дълбоко естество, понеже произлиза от лоното на Върховното Божество. Проповедта на Христос съдържа в контекст тези особено важни истини, придаващи допълнителна мотивация на устремените по духовната пътека.

В „Размисли върху Завета...”: „Чрез Божието знание човешкият ум осъзнава Истината за сътворението. Чрез осъзнатата истина умът може да възприеме в пълнота Божията Любов и Мъдрост. Приема с благодарност Божието знание.” Прогледналият за Божествената Истина човек осмисля свещения характер на Божията творческа дейност. Бог твори от Любов и сътворява всичко с непостижима Премъдрост. Зрящият за Неговата Истина индивид се изпълва с благодарност за всичко, което Творецът е вложил в Своята изява.

8) Разпровожда седемте духове. – Седемте духове в лицето на Ръководителите на Седемте космически лъча, т.нар. Чохани, под прякото ръководство на Христос, Проявения Бог, поемат своите функции за предаване на тяхната благотворна енергия на всички човешки същества. Те са „разпроводени (разпратени)”, т.е. възложени са им конкретни задачи и им е указана насоката и средствата за осъществяване на мисията им.

В „Размисли върху Завета...”: „Проявление на волята на Бога за праведен живот на земята.” Седемте лъча или седемте духовни Учители от земната Йерархия са носители и разпространители на Божията воля за земното човечество. В основата на тяхната мисия лежи утвърждаването на великите Божествени принципи Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, както и установяването на висша справедливост в социалния живот на хората.

9) Съединява всичко в едно цяло. – Дейността на Христовия Дух в Космоса съдейства за духовното развитие на всички царства – природни и надприродни, и на всички същества, като крайната цел на мировата еволюция е завръщането на творението при Твореца. Всички сътворени монади или индивидуалности са едно в Божия Дух и някога, след еони, те отново ще се завърнат, придобили неповторим облик, в Него, в Неговата съвършена Цялост.

В „Размисли върху Завета...”: „Духовно единение в името на Божията воля.” Процесът на духовно единение, към който се стремят – съзнателно или не – всички сътворени същества, притежава за свой ръководен импулс изпълнението на Волята на Бога за сътворения от Него свят. Промисълът на Всевишния за Битието е всяка обективна реалност в него да постигне съвършенство и да се съедини отново с Първоизточника, съхранила своята неповторима индивидуалност. Волята на Създателя съществува и се проявява в абсолютна хармония с Неговата Любов и Мъдрост. Тази Воля – посредством Божия План за Вселената и непрекъснатия поток от благодатна Божествена енергия – осигурява на всички същества оптимални условия за тяхното еволюционно израстване.

10) Образува Божественото съзвучие на големите и малките светове. – Всички космически тела и системи, както и всички светове, области и полета – материални и надматериални, вибрират със своя собствена честота. Хармоничното съчетание между тях поражда т.нар. „музика на сферите”. За първи път названието е използвано от великия Посветен Питагор (580-500 г.пр.Хр.) в създадената от него окултна школа. Музиката на сферите, назована тук от Учителя Беинса Дуно „Божествено съзвучие”, е отражение на изначалната съвършена хармония, вложена от Бога Творец в сътвореното от Него Битие.

В „Размисли върху Завета...”: „Приобщаване на човешкото съзнание към Великото Съзнание.” Вътрешната хармонизация на всички елементи от човешкото съзнание го повежда стъпка по стъпка към единение със Свръхсъзнанието на Бога. Крайната цел на еволюцията на съществата, постигнали степента на разума, е придобиване на Божествено съзнание, т.е. сливане на индивидуалното съзнание с Божието.

11) Разпределя отредените блага. – Божественият принцип на Правдата изисква всички блага да бъдат разпределяни между съществата абсолютно справедливо и в съответствие с техните действителни потребности. Излишъкът, както и недоимъкът, са отклонения, създаващи неравенство и условия за противоречия, конфликти, сблъсъци, кръвопролития. Христовият Дух е върховният Съдник при осъществяване на това разпределение. То има не само материален, но и духовен смисъл и е свързано с действието на универсалния закон за кармата. Разпределение на благата и възмездие или възнаграждение за извършеното в мисли, чувства, думи и дела са двете страни в проявлението на принципа на Правдата.

В „Размисли върху Завета...”: Установяване на справедливостта като принцип на съграждащия се живот.” При всяко зараждане на живота в неговата начална фаза е заложен като необходимо условие принципът на Божествената Правда и справедливост. Свободната воля на съществата, на определен етап от разгръщането на Всемирния живот, е в състояние да изопачи изискванията на този принцип и да го пренебрегва за сметка на лични или колективни интереси. С повишаване равнището на общочовешкото съзнание (а и на колективното съзнание на всички разумни общности в Космоса) въпросният принцип намира все по-широко място в обществената структура и в социалния живот, като крайната цел е той да се проявява в пълнота на всички техни нива.

12) Води към Божественото Сърце на Любовта. – Христос е Пътят, Истината и Животът (Йоан 14:6), но същевременно Той е и въплъщение на Божествената Любов, на нейната висша изява. Земният живот на Спасителя е жив пример на въплътена навсякъде, във всичко и към всички такава безгранична, всеопрощаваща и всеобхватна Любов. Бог е Любов (I Йоан 4:8,16) и всеки, който живее според Неговите повели и закони, става достоен носител и изразител на тази Любов. Истинските последователи на Христос вървят по пътя към съвършената Любов и се изпълват постепенно с нея – до момента, когато станат едно с нея.

В „Размисли върху Завета...”: „Възприемането на Любовта като основна причина за сътворението на живота.” Бог е сътворил света от Любов. Всемирният живот дава възможност на всички сътворени същества да изпълнят докрай своето изначално предназначение и да се съединят навеки със своя Създател в името на и посредством Неговата абсолютна Любов. Същата тази Любов, която е водещ Божествен принцип на Битието, цел, средство и мотивация за еволюционното повдигане на всички същества, върховната добродетел в короната на възрастващата в Божия Дух индивидуална душа.

13) Оживява и създава. – Божият Дух като цяло и Христовият Дух – като Негово извечно и съвършено проявление – е източникът на Всемирния живот. Присъствието на Духа е синоним на живота. А тъй като Духът е вездесъщ, т.е. присъства навсякъде и във всичко, по всяко време, следователно и Животът е повсеместно явление. Няма нито една точка във Вселената, където да отсъства животът. На безброй много равнища, вибриращ в колосален диапазон честоти, той е също толкова вездесъщ, колкото и неговият Първоизточник.

„Оживява” означава „вдъхва живот”. Това е основна функция на Духа (ср. Бит. 2:7). Духът или жизненото дихание на Бога пораждат живота във всичките му форми, измерения и проявления. „Създава” означава, че Христовият Дух, използвайки сътвореното от Бога Творец, както и изначалните космически условия, изгражда формите, в които се проявява Божият Дух. Христос поддържа, ръководи и реформира Всемирния живот в съответствие с величествения План на Небесния Отец, насочвайки го към реализиране на неговото извечно предназначение.

В „Размисли върху Завета...”: „Събужда и развива творческото начало.” Творческото начало, вложено във всяко от творенията от момента на възникването им, е синоним на Божията искра, запалила огъня на съществуването във всяко от тях. Христовият Дух е Този, Който разпалва изначалната искра и ѝ предлага необходимите условия и средства, за да изпълни тя своя дял от Божия План за Вселената. Христовото благовестие – Неговата проповед, живото Слово на Бога – е задължителен елемент от формирането на естествената за еволюционното израстване на индивидуалността среда. Далечната, но постижима цел е всяко от творенията да стане съ-Творец и да съдейства в пълнота за Божията творческа дейност на всички равнища в Битието.

14) Произвожда и ражда. – Процесът на еволюционно израстване е процес на непрекъснато творчество, сиреч на непрестанно създаване на ново качество. „Произвеждам” означава, че разумното същество създава нови форми, усъвършенства наличните и обогатява съществуващото, употребявайки готови, намиращи се в околната среда материали. „Раждам” свидетелства, че възниква нещо ново – като резултат от разумната изява на съществото; не просто трансформация на наличното, а създаване на нещо, не съществувало до момента. Това не е само или просто функция на възпроизводство – биологическа или материална, а чудото на зараждането на новото, непознатото до днес.

В „Размисли върху Завета...”: „Проява на силата на новия творчески дух.” Когато живото същество осъзнае у себе си потенциала на съ-Творец, тогава неговата съзидателна мощ се разгръща в цялата си пълнота и красота. Творческата изява е изначално достояние на духа. Проявата ѝ зависи от насочеността на въплътената свободна воля на съществата. Индивидуалният духовен потенциал на всяко същество съдържа в недрата си всички характеристики на безграничното Божие творческо всемогъщество.

15) Обогатява и украсява. – Творческата дейност на разумните същества във Вселената, когато е подчинена на универсалните принципи на Доброто и Правдата, обогатява и украсява творението, придава му блясък на неповторимост и целесъобразност. По този начин Христовият Дух се проявява чрез разумните същества в цялата гама от Своите неизброими съвършенства и неограничени творчески възможности.

Милва и утешава. – Проявената Божия Любов в лицето на Христос е не само съзидателна, но и всеопрощаваща, съпричастна и утешаваща всички страдащи. Болките и страданията на съществата произтичат единствено от тяхното невежество и неспазването на космическите закони. Духът на Христос им предлага нужното за повдигането им знание и ги изпълва с надеждата, че те могат да го превърнат в начин на живот, в своя дълбинна същност.

Благославя и озарява. – Христовият Дух като пълновластен Наместник на Бога има правото да удостоява съществата с Божието благословение и да ги изпълва с Божествената светлина на Твореца. Озарени от духовното присъствие на Христос и просветлени от Неговото Слово на Истината, разумните същества поемат по тясната пътека на духовното израстване и самоусъвършенстване.

Весели всичко живо. – Когато си изпълнен с увереността, че изпълняваш Божията воля, тогава духът ти е бодър и вътрешната ти усмивка никога не залязва. Съприкосновението с Христос, докосването до Неговата Божественост зарежда сърцата и душите на повярвалите в Него с неутолима жажда да Го последват по пътя на светостта. А този път е лек и весел като вълшебна приказка, ако си готов да дадеш всичко от себе си, за да останеш завинаги верен на веруюто си, на обета да бъдеш неизменно Христов следовник.

Осветява и умъдрява. – Христовият Дух освещава човешката същност и я отвежда в полосата на светителството, при положение че малката човешка воля е хармонизирана с Неговата Божествена воля. Освещаваният по Христовия път човек постепенно навлиза и в царството на Божествената Мъдрост, която му предлага нова гледна точка към всички факти и явления от живота.

Събира знанието. – Христос е съвършеният изявител на Божието Слово, на Божественото учение, на изначалното всеобхватно знание за всичко съществуващо. Неговата проповед събужда скрития потенциал на човешката душа и отключва дверите към абсолютното знание на Всемира.

Прави да прозябне всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. – „Да прозябне”, т.е. да израсне, да се прояви в пълнота действието на трите велики Божествени принципа, лежащи в основата на Новото учение, предадено на съвременното човечество от Учителя Беинса Дуно. Това учение представлява по същността си актуализираното езотерично християнство на нашата епоха. То е носител на всички водещи идеи и на висшата нравственост, проповядвани от Христос преди две хилядолетия.

В „Размисли върху Завета...”: „Проява на усвоената Божия Любов.” Всички изброени в този раздел функции на Христовия Дух са следствие от проявената от Него Божия Любов. И ние, хората, ще можем да вършим същото, както свидетелства самият Спасител, ако осмислим тази Любов, усвоим я в нейната цялостност и я прилагаме на практика във всеки миг от своето земно съществуване.

Във втората част на Завета на цветните лъчи на светлината – „Отец на светлините”, с. 58, фигурира рубриката „Бели лъчи”. Тя е логическо продължение от текста на диамантените бели лъчи в първата част (с. 40-47) под ръководството на Христовия Дух. Но защо само „бели”, без „диамантени”? Смисълът на това „съкращение” вероятно е заключен във факта, че именно в белите лъчи се фокусират всички останали цветни лъчи. Когато завъртим с голяма скорост детския пумпал, на който са изобразени всички цветове на дъгата, те се сливат и той придобива бял цвят. Така и смесването на всички лъчи от спектъра води до образуването на бял лъч. Аналогично всички човешки души, в които живее Христос, представляват физическата страна на Христос; всички ангели, събрани в сърцето на Христос, се явяват духовната Му страна; а всички божества, събрани в ума на Христос, изграждат Божествената Му страна (според свидетелството на Учителя Беинса Дуно). Затова и всички цветни лъчи, обединени помежду си, създават белия лъч – лъча на Христовия Дух.

Христовият Дух е Проявеният Бог в цялата Вселена.

Всички сътворени от Бога същества, включително и ние, земните хора, сме призвани в качеството си на Божествено проявление да не губим никога от духовния си взор жизнения образец, създаден от Христос, и пробуждайки Христовото съзнание у себе си, да изпълним с чест своето изначално предназначение в Битието – да станем братя и сестри на Спасителя по вяра и дела и сътворци на Небесния Отец в Неговата неспирна дейност за благото на всичко и на всички.

Константин Златев