събота, 21 ноември 2015 г.

Практическа стойност на учението на Петър Дънов. Правилото за приложение на придобитото знание. “Философия на живота”

Нерядко в свободен разговор със своите ученици П. Дънов се е обръщал към тях с думите: “Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил? Много малко сте приложили. Аз виждам къде е погрешката, зная защо не сте го приложили. Прилагане трябва. Мислите, които събирате, хубавите работи, които възприемете, приложете ги. Не да се натрупват само камъни и тухли, а трябва да има градеж. Каквото получите, градете с него. Трябва ви една школа.”
И по-нататък той им е обяснявал как да се избавят от заблудата, че знаят твърде много, а същевременно остават пасивни към използването на придобитото знание. То би могло да се оприличи на изумително красив диамант, който ленивият духом държи в джоба си. Така никой – а най-вече той самият – не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми.

Философското, богословско и медицинско образование, получено от П. Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене. За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини практиката на логически построения.  Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина. Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П. Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек – след като е стъпил здраво на земята – да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си. Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система. Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света.
Така П. Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на живота. От Бога и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за своето развитие. Негова основна задача е да реализира възможностите, вложени от Създателя у него. А у човешкото същество са вложени в потенциално състояние всички принципи и сили на Природата, всички Божествени зародиши. И всичко това следва да бъде разгърнато и динамизирано, да бъде проявено в цялата му творческа съзидателност. Именно тук е съсредоточен централният, практическият пункт на Новото учение –да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности, вложени у човека. Беседите и лекциите на Учителя П. Дънов предлагат в огромно изобилие такива методи и средства.
Ала с една съществена забележка: в Словото на П. Дънов са важни не само думите. В тях има запечатани, скрити закони, които човешкият език е безсилен да предаде. Множество истини остават непреведени. Само който ги е преживял, може да ги възприеме. Затова четенето на свещените Писания въобще, както и на Учителевите беседи и лекции, трябва да става с разбиране и прилагане на онова, за което е писано. “При четене трябва да се мисли и да се прилага” (П. Дънов).
За това, какви задачи си поставя в някои от своите беседи, Учителят П. Дънов казва следното: “Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене.” На друго място той обобщава: “Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н.”
Прилагането на Новото учение в ежедневния живот – и в малките, и в големите неща – е главният акцент в Словото на Учителя. Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание. Често пъти П. Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за живота: “Сега трябва да се приложи Новото учение. Новото учение седи в това: като минавате край някого, чийто кибрит е овлажнял, ще запалите свещта му. Не му говорете много. Една дума трябва да му кажете. Или гледате, че някому е студено. Зимно време е. Няма защо да му казвате, че Господ ще промисли за него. Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: “Господ ще промисли за тебе”, а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас.”
От теорията към практиката – това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П. Дънов: “Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила.” Според него: “Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити.” От придобитото познание – към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки – към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл – слово – дело се затваряи принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: “Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът. Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит.”
Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик. В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя живот. Останалото е теоретично богатство без покритие до момента на приложението. Затова си заслужава да се вслушаме в съвета на П. Дънов: “Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе.” Бог посредством великите Учители на човечеството предлага напълно безкористно на хората жива вода от непресъхващия извор на Божественото учение. От тях самите зависи как и доколко ще се възползват от този безценен дар. И не на последно място – дали ще осмислят ролята на Източника на това познание, както и своето отношение към Него:“Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата – и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият – друго. И двамата трябва да благодарят на Бога!
Впрочем отношението на всяка душа към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост. Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва следното: “Всички души излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат. Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила. Всяка душа използва условията според своето развитие. За нас е ясно де е направила погрешка.”
Прилагането е най-резултатно, когато бива осъществено без отлагане, т. е. точно в този момент, в който то е необходимо, наложително. Изпускането на благоприятния момент или ситуация често пъти се оказва фатално по отношение на крайните цели. Затова Учителят П. Дънов настоятелно препоръчва: “Дойде ти една мисъл. Тя трябва да създаде едно чувство и да се приложи без отлагане (курсивът мой – К. З.).Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога. Те всеки път са нови. Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма. Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото.” От човека – а още повече от ученика по духовния път – небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен живот. Най-вече, разбира се, при вземането на съдбоносни решения, когато именно проличава най-ясно до каква степен той е възприел Божественото Слово и доколко го е превърнал в неделима част от своето мислене и поведение. “ Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея. С тези движения детето държи майката във връзка със себе си. Спре ли да прави движения, тя вече не може да му помогне. Също така и човек трябва да бъде активен. Тогава му се дава. Като е активен, той дава сигнализация за нуждите си. Спре ли се активността, не може да му се помогне” (Учителят П. Дънов).
Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар