сряда, 30 декември 2015 г.

Васильовден, Василица или Сурваки


          Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. 
         За празничната трапеза на Васильовден се коли петел, има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица. 
     След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". 
     Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. 

      Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване с най-често дрянова пръчка, и то именно в началото на годината. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят злите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях. 
Домакините пък ги даряват с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства.

       Според народната традиция, обичаят сурвакане се изпълнява само от момчета, до 15-16 годишни, които биват възнаграждавани с пари, захарчета, кравайчета и други. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния. 
Важна роля в ритуала е отредена на сурвакницата. Тя задължително е от дряново клонче, защото се вярва в магическата сила на дървото. Дрянът цъфти първи и дори и в най- студената сима е отрупан с пъпки, символ на пролетта и младостта. От друга страна плодовете му зреят най- късно, което пък е символ на мъдростта. Така като че ли дървото съединявало целия човешки живот- от младостта до мъдростта на старостта. Удрянето с жилавата дрянова пръчка трпбвало да прехвърли върху човека издръжливостта, здравината и силата на оцеляване на дряна. 
    Според етнографите това е т. нар. контактна магия, която се съчетава и с вербалната- изричането на благопожелания от сурвакарите.
        Дряновата сурвачка се изработва, като клонките ѝ се свиват във формата на полукръг. Украсата се състои в усукани разноцветни конци, прежда или вълна, нанизани пуканки, сушени сливичушки и ябълки, малки кравайчета, панделки, варак и парички.
        Едно от най-популярните нареждания при сурвакане е следното:

Сурва сурва година!

Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червено грозде на лоза,
жълта дюла в градина!
Пълна кесия с пари!
Сурва сурва година,
до година със здраве,
до година, до амина!
По материали от Интернет




Няма коментари:

Публикуване на коментар