вторник, 21 април 2015 г.

Божественият принцип на Правдата

И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия Воля, жалони за духовнонравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената.
На един от тези Божествени принципи – този на Правдата, разгледан от позициите на теоретическото наследство на Учителя П. Дънов, ще се спрем в настоящата лекция. И тъй като понятията “правда” и “справедливост” вървят ръка за ръка и като съдържание , и като смисъл, в началото бихме искали да ги дефинираме по отделно, за да внесем необходимото разграничение между тях. Предложените по-долу кратки определения следва да се вземат под внимание при трактовката на изследваната от нас тема.
Правда – космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност.
Справедливост – приложението на правдата в условията на всемирния живот.
Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия “правда” и “справедливост” в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т.е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството).


 Законът за правдата и справедливостта – вътрешен закон на човешкото съзнание:

Законът за правдата и справедливостта се проявява в две форми сред човешкото общество – в исторически и социологически план. По-низшата форма е т. нар. Ius humanum (човешко право). По същността си то е външно и несъвършено; произтича от естествения нравствен закон, заложен изначално в нашата духовна природа. По-извисената форма на проявление е т. нар. Ius divinum (Божествено право). От своя страна то е вътрешно и съвършено; произтича от Божествения свръхестествен нравствен закон, който човешкото съзнание е в състояние да възприеме и приложи на определена степен от своето духовно развитие.
Външният закон – човешкото право -  не притежава нужния потенциал, за да разреши всички проблеми на живота. В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и обществен живот. От друга страна, вътрешният закон – Божественото право, което е най-старото по произход, понеже извира от Божия Дух на несломима Правда – е този, който определя отношенията между всички същества. Този най-древен закон на Проявеното Битие се изявява като всемирна справедливост. Според характера и обхвата на действието си той е универсален и господства във всички царства на Живата Разумна Природа.
Именно справедливостта е един от стълбовете при изграждането на Новата Култура на изгряващата VІ раса. Тя е и основата, върху която ще се разгърне бъдещото проявление на Любовта. По този повод Учителят казва: “Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон.” Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят П. Дънов, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено – действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост.
Учителят на ББ в България изтъква: “Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие.” Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре – чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън – от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем. Подчертавайки тази идея, Учителят П. Дънов набляга на следното: “Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен – Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата земя. Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли.”
  Принципите и законите на правдата и справедливостта – следствие от Единството на Всемирния Живот:

Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни части, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм. Божественият принцип на правдата и справедливостта е призван да осигури благоприятни условия за съществуването на всички тях.
Единството на живота като принцип и реалност на съществуващото е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения. То произтича от наличието на едно Върховно Божество – Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието.

  а) правдата и справедливостта – фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност:

Учителят П. Дънов казва: “Дето има справедливост, там има растеж. Дето тя отсъства, няма растеж.”  В случая справедливостта представлява задължително стъпало към върховете на духовно-нравственото съвършенство. В този дух са и думите на Учителя на ББ: “Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества – човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет.”
Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на П. Дънов: “Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу.”

  б) правдата и справедливостта като условие за проявата на Любовта, Мъдростта и свободата:

Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят предоставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата. По този повод Учителят П. Дънов наставлява: “Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота.” Не на последно място – без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: “Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо? – За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви. Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа” (Учителят П. Дънов).

  в) Новата Култура на VІ раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята:

Учителят на ББ в нашата страна свидетелства: “Откак светът съществува, на земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора.” Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В тази насока разсъжденията на Учителя носят характера на важно прозрение: “И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: “За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина.” Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота.”
Новата Култура на VІ раса е култура на Любовта, на сърцето – тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета. Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов – Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята. В тази връзка Учителят П. Дънов дава следното пояснение: “Праведните хора са богати. Те са синове Божии. А всеки човек, който е Син Божий, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура, в културата на Светящите, светът ще се отоплява и осветява от човешките сърца, в които Правдата обитава. От тия бъднини сега Христос изпраща вест – Христос на Любовта, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.”
Константин Златев

http://konstantinzlatev.blogspot.com/2015/04/blog-post_26.html#more
 -Божественият принцип на Мъдростта

http://konstantinzlatev.blogspot.com/2015/04/blog-post_29.html#more
-Прояви на Мъдростта

http://konstantinzlatev.blogspot.com/2015/04/blog-post_23.html#more
-Лъжата пълно отрицание на Истината

http://konstantinzlatev.blogspot.com/2015/04/blog-post_22.html#more
 -Божественият принцип на Истината


Няма коментари:

Публикуване на коментар